Скоро имах следния казус: двама братя притежават един общ имот по наследство – къща в покрайнините на София. Тази съсобственост обаче беше станала причина за имуществени спорове помежду им, вследствие на което отношенията им се бяха влошили до такава степен, че не си говореха, а за някакви нормални роднински отношения изобщо не можеше да става и дума. Най-доброто решение беше да успеят да се спогодят и да решат как да уредят отношенията си, но предвид липсата на комуникация това се оказа много трудно.

Единият от двамата реши да заведе дело за делба, понеже неяснотата в имуществените отношения по повод къщата му беше дотегнала, макар и да беше наясно, че решаването на спора по съдебен ред може да отнеме години.

Този същият брат беше извършил през годините значителни ремонтни дейности и подобрения в къщата. Беше поправил за своя сметка покрива на къщата, който течал, което му струвало доста скъпо, като неговият брат не беше участвал с никакви средства при извършването на тази поправка. Ремонтът беше извършен преди около седем години и сега братът, който беше инициирал делото за делба и който беше заплатил за ремонта се чудеше дали ще може да получи някакви пари от другия съсобственик във връзка с извършения ремонт. Притесненията му, че няма да получи нищо идваха най-вече от обстоятелството, че ремонтът беше извършен толкова отдавна. Притесняваше се, че вземането му спрямо другия съсобственик във връзка с извършения ремонт е погасено по давност и претенцията му лесно ще може да бъде отхвърлена само на това основание.

Продължете към цялата статия…Сам извърших ремонт на общ имот

Една възрастна двойка прехвърлила на една от дъщерите си недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане.

След известно време съпругът починал. Жената останала сама, с неголяма пенсия, с разклатено здраве и определено имала нужда от грижи и средства, за да живее нормално. Оказало се обаче така, че дъщерята на която заедно със съпруга си, прехвърлили имота, не полагала грижи за майка си – нито фактически се грижила за нея, още по-малко давала средства за издръжката ѝ.

Тогава възрастната жена решила да развали договора, с който прехвърлила имота на дъщеря си срещу поемане на задължение за издръжка и гледане.

Продължете към цялата статия…Подводни камъни на договор за издръжка и гледане

Миналият петък един клиент, който, заедно с други лица, придобил по наследство дворно място близо до град Своге, дойде при мен със следния проблем:

Искал да построи малка вила в мястото, което получил по наследство. Останалите съсобственици на терена му учредили право на строеж за построяването на малка едноетажна вила. Започнал строителството. Всичко въвряло много добре строежът напредвал по-бързо от очакваното и излязло по-евтино от предварително заделената сума за строежа. Затова, без много да умува, човекът решил да вдигне още един етаж, преди да покрие къщата с покрив, а и да добави на първия етаж с излаз откъм дневната, веранда, към която имало и самостоятелен подход с отделни стълби откъм двора.

Къщата станала много приветлива и той си представял как ще прекарва там уикендите със своето семейство, как ще засади цвета и зеленчуци в градината и как ще се събират весели компании на прохлада в планината, когато в София настъпят горещите летни нощи и как за всички тях ще има достатъчно стаи във вилата, в които да пренощуват.

И всичко щяло да бъде чудесно, ако другите съсобственици не предявили претенции по отношение на построеното, извън това, за което били учредили по надлежен ред право на строеж. Те заявили, че се явяват собственици на всичко, което е построено в повече – претендирали да са собственици на вторият етаж от вилата и на верандата. Обосновали претенцията си на основание чл. 92 ЗС, съгласно която разпоредба собственикът на земята се явява съсобственик и на построеното върху нея. Клиентът питаше:

Продължете към цялата статия…Какво става с построеното, надхвърлящо учредено право на строеж?