Доскоро съществуваше спор дали е възможно, ако един имот е придобит през време на брака с договор за покупко-продажба на името и на двамата съпрузи, единият от тях да претендира, че е собственик на целия имот поради липсата на принос в придобиването му от страна на другия съпруг или поне, че е собственик на по-голям дял от имота по същата причина.
Какво показва практиката?
В много решение се приемеше, че при положение, че имотът е придобит на името и на двама съпрузи, единият от тях не може да се позовава на липсата на принос в придобиването на имота на другия съпруг. Приемаше се, че при положение, че съпругът, като се е съгласил имотът да бъде придобит и на името на двамата, впоследствие няма основание да отрича приноса на другия съпруг, без значение дали такъв съществува или не.
Други съдии приемаха, че независимо, че имотът е придобит на името и на двамата съпрузи, всеки един от тях може да оспори приноса на другия съпруг в придобиването на имота и да докаже, че само той е собственик на целия имот или на по-голям дял от него. Спорът обаче вече е изяснен.
Какво е решението на спора?
Налице е ново тълкувателно решение на ВКС, според което, дори имотът да е придобит на името и на двамата съпрузи, всеки един от тях може да претендира, че притежава по-голям дял или изцяло имота, ако успее да докаже липсата на принос в придобиването от страна на другия съпруг. Това доказване може да стане само по съдебен ред, като искът може да се предяви както по време на брака, така и след прекратяването му. Искът не е ограничен със срок. Това е положителен установителен иск за установяване, че ищецът се явява собственик на по-голям дял от имот, придобит чрез покупко-продажба през време на брака или изобщо на целия имот.
За целта ищецът следва да докаже, че ответникът няма приносът в придобиването на имота. Приносът се предполага до доказване на противното.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите