Настоящата статия е по повод зачестилите запитвания именно във връзка с получаването на покани за заплащане на задължения по кредитни карти, които са издадени преди десет и повече години.
Нерядко кредиторите дори образуват съдебни дела и искат по съдебен път да получат плащане на главницата, лихвите и разноските по тези кредитни карти.
Защо тези договори са по-различни от стандартните договори за кредит?
Спецификата на тези договори идва от начина, по който е уговорено възстановяването на получените от потребителя суми.
В повечето случаи в договора е записано, че кредитополучателят следва да заплаща само минимална погасителна вноска, чийто размер е различен, но обикновено много нисък. Изискуемост на цялото задължение обаче настъпва само след изтичането на срока на договора или при обявяване на предсрочна изискуемост.
Много удобно обаче в договора е предвидено автоматичното му продължаване, в случай че някоя от страните не прекрати същия. Обикновено дори е уговорено, че кредитополучателят може да прекрати същия само в определен срок. Така се създават юридически пречки да бъде прекратен договора и той се подновява за всеки следващ период (обикновено една година, но е възможно срокът на договора да е по-дълъг).
И все пак тече ли давност по договора за кредит?
Преобладаващата съдебна практика споделя мнението ни, че давност тече.
Мотивите в съдебните решения са различни, но в повечето случаи съдиите приемат, че кредиторите не могат да събират вземанията си безсрочно, а следва да съобразят поведението си не само с договора, който предварително е подготвен да бъде в интерес на кредитора, но и с нормите на потребителското право.
Настоящата публикация има информативен характер, казусите по договорите за издаване на кредитни карти са специфични, изискват преценка не само на договорните клаузи, но и на последващото развитие на правоотношението. Ето защо ако получите съдебна или извънсъдебна претенция за плащане, е желателно да се консултирате със специалист.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите