Калкулатор за изчисляване на законна лихва

Въведете данни за изчисляване на законна лихва:

По-важни точки:

Важно! Калкулаторът е актуализиран и работи с новите лихвени проценти на БНБ от 2022г.
Годишният размер на законната лихва е 10% + основният лихвен процент на БНБ;
Основният лихвен процент на БНБ след 01.02.2016 вкл. е 0%.
Основният лихвен процент на БНБ преди 01.02.2016 е различен за всеки месец

При кои случаи се начислява "законна лихва".

Законна лихва се използва при изчисляване на:

Лихви върху такси, данъци и други държавни вземания (включително просрочени задължения към НАП)
съгласно Закона за лихвите върху такси, данъци и други държавни вземания;
Лихва за невнесени социални осигуровки
лихвата по вземанията на НОИ и ДЗПО (сългасно Чл. 113. на КСО)
Лихва за невнесени здравни осигуровки
Дължимите здравноосигурителни вноски се събират със законната лихва за периода на закъснението (чл. 107 от Закона за здравното осигуряване).
Обезщетение при неизпълнение на парично задължение по ЗЗД
Регламентирано е в чл.86 от ЗЗД и е в размер на законната лихва от деня на забавата.

Как се изчислява законна лихва върху просрочено задължение?

Размерът на дължимата законна лихва върху просрочено задължение зависи от:

Начало и край на периода
Основния лихвен процент на БНБ за периода
Сума на задължението

Формулата за законна лихва е:

[годишен размер на законната лихва] = 10% + [oсновен лихвен процент на БНБ]*

* Лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие.

В практиката се налага законната лихва и лихвата по вземания (като например НАП, НОИ, ДЗПО) да се изчислява за всеки отделен ден, като:

 [дневният размер на законната лихва] = [годишен размер на законната лихва] / 360

Уточнение: Калкулаторът може да се използва и за изчисляване на законна мораторна лихва. Когато длъжникът на парично задължение просрочи изпълнението му, възниква задължение да обезщети кредитора си. Това задължение е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. Тя може да е договорена или законова. Когато тя е законова съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), може да се прилага настоящия калкулатор.

Преди 2016г. и след 10.2022г. основният лихвен процент е различен всеки месец

Докато след февруари месец 2016 г. БНБ определя лихвения процент като 0%, то преди този момент, процентите варират и са различни всеки месец.

Това се промени 10.2022г., когато БНБ започна отново да променя лихвения процент всеки месец. Това е важно, защото прави неактуализираните калкулатори в Интернет подвеждащи и дори грешни.

Този калкулатор взима тази особеност в предвид, което е важно, ако периодът, за който изчислявате законна лихва е по-дълъг и обхваща минали години.

Пример за изчисление на законна лихва

Прилагаме един пример за период от 2014г. при парично задължение от 7500лв. В този случай дължимите лихви са 377,90лв. и цялото задължение заедно с лихвите е 7877,90лв.

Свързани постановления и нормативни актове

⚖️ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения

(Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.)

В сила от 1 януари 2015 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:

Член единствен.

(1) Определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

(2) Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1.

(3) Лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие.

Допълнителна разпоредба

§ 1. Постановлението въвежда изисквания на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (OB, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). Заключителни разпоредби

§ 2. Постановление № 100 на Министерския съвет от 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (ДВ, бр. 42 от 2012 г.) се отменя.

§ 3. Постановлението се приема на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

§ 4. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2015 г.

⚖️ ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ (ЗЗД)

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

⚖️ КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (КСО)

Лихви по вземания на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (Загл. изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 113. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишен текст на чл. 113 – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва.

(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

⚖️ ЗАКОН ЗА ЛИХВИТЕ ВЪРХУ ДАНЪЦИ, ТАКСИ И ДРУГИ ПОДОБНИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ

Чл. 107. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва за периода.

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Средствата, заплатени от НЗОК за лечение при увреждане на собственото здраве или на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и при увреждане на здравето на други лица, извършено в състояние на алкохолно опиянение или употреба на наркотични или упойващи вещества, се възстановяват на НЗОК от причинителя заедно със законната лихва и разходите по възстановяването.

⚖️ ЗАКОН ЗА ЛИХВИТЕ ВЪРХУ ДАНЪЦИ, ТАКСИ И ДРУГИ ПОДОБНИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ

1. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 1965 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 21 от 1991 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) Неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.

Със същата лихва се събират неплатените в срока за доброволно плащане вноски по задължителното застраховане на имуществата.

(Нова – ДВ, бр. 38 от 1989 г.) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

⚖️ ТЪРГОВСКИ ЗАКОН

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА РАЗНОСКИТЕ И ВРЕДИТЕ

Чл. 81. (1) Съдружникът има право на обезщетение за необходимите разноски, които е направил за дружествените работи, както и за претърпените вреди във връзка с тях.

(2) За направените разноски или претърпените вреди дружеството дължи на съдружника законната лихва.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ЛИХВИ

Чл. 82. Ако съдружникът допусне забава в плащането на паричните вноски или получи, съответно вземе пари от дружеството за себе си, без да има това право, дължи връщането им на дружеството със законната лихва. Ако вредите на дружеството са по-големи, то може да търси разликата.

ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕИЗПЛАЩАНЕ ИЛИ НЕВНАСЯНЕ НА ДЕЛА

Чл. 121. (1) Неизплащането или невнасянето на дела е основание за изключване на съдружник от дружеството. Съдружник, който не е изплатил или внесъл в определен срок дела си, дължи законна лихва и обезщетение за превишаващите ги вреди.

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Чл. 309а. (Нов – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.

(2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.

(3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.

Източници: Министерски съвет; БНБ

Други удобни клакулатори и програми за изчисление

🖩 Калкулатор запор на заплата [чл. 446 от ГПК]

Калкулатор нотариални такси

Важно! Калкулаторът е създаден за ваше удобство. Изчисленията не представляват правна консултация и не гарантират, че кредиторът или съдът ще изчисли запора по точно този начин.