След смъртта на човек неговите наследници наследяват правата и задълженията на починалия.

Определен кръг лица обаче, въпреки че се явяват законни наследници на починалия не го наследяват, понеже тежко са се провинили по отношение на наследодателя или по отношение на негов съпруг или дете. Такива наследници законът счита за недостойни и те не получават нищо от наследството на починалия. Ако недостойните да наследяват имат низходящи, последните наследяват починалия. Става въпрос за изключително тежки провинения.

Хипотезите, в които се приема, че наследникът е недостоен да наследи, са изчерпателно изброени в закона. За недостоен се счита, този който:

• Умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
• Който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
• Който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Продължете към цялата статия…Кой е недостоен да наследява?

В немалко договори за банков кредит е предвидена възможност банката едностранно да изменя лихвата за отпуснатия кредит, без да е ясно установен начина, по който всъщност може да стане това. Ако бъде установено, че клаузите, уреждащи възможността банката едностранно да променя лихвения процент са неравноправни, те ще се считат за нищожни и лихвите, начислени едностранно по този начин от страна на банката няма да се дължат. Прогласяването на нищожността на тези клаузи в договора трябва да стане по съдебен ред. С обявяването на клаузите за нищожни поради тяхната неравноправност лихвите няма да се дължат, а ако те вече са платени, може да се иска възстановяването на събраните суми.

Кредитополучателят винаги има интерес да бъде обявена клаузата за едностранно начисляване на лихви от страна на банката за неравноправна – и преди плащането им и след като вече са платени, като разбира се за кредитополучателят е по-добре изобщо да не плаща същите.

За да стане така, че кредитополучателят изобщо да не плаща едностранно начислените лихви от страна на банката, той може да предяви иск за установяване нищожността на онези клаузи от договора, осигуряващи възможност на банката да определя едностранно изменението на лихвения процент поради тяхната неравноправност.

В много от случаите потребителите се въздържат от воденето на дела, понеже се плашат от размера на деловодните разходи, които ще платят във връзка с делото. Държавната такса за дела с определен материален интерес е 4% от цената на иска, което при значителен материален интерес може на практика да е пречка потребителите да търсят правата си по съдебен ред, поради затруднение или невъзможност да заплатят държавната таса за делото.

Продължете към цялата статия…Иск за установяване нищожност на клаузи в договор за банков кредит