Има много семейни двойки с изключително влошени взаимоотношения. Неразбирателството и отчуждение помежду им е налице, не се интересуват един от друг. Понякога са и фактически разделени.
Въпреки, че не са щастливи от брака си, много съпрузи не се решават да прекратят това положение като се разведат и нерядко основната пречка за това те виждат в икономическата си зависимост от партньора си.
В тези случаи обикновено единият от съпрузите разполага с вещи за упражняване на професия или занаят, с вземания, на значителна стойност като например дялове в търговски дружества, акции, влогове в банки, придобити по време на брака, докато другият не притежава нищо или почти нищо.
Изброените имущества са лични на съпруга на името, на когото са придобити и съпругът-несобственик не може да претендира дял от същите и да иска да бъде признат за собственик, макар и тези имущества да са придобити по време на брака и последният да има принос в придобиването им. Съпругът-несобственик не може да претендира, че е станал собственик на вещи и вещни права, свързани с упражняване на професията на другия съпруг, нито може да иска да получи дял от търговски дружества, в който съпругът му участва, нито може да претендира, че е собственик на акции, собственост на съпруга му.
Съпругът-несобственик обаче може да търся паричната равностойност на част от тези имущества и вземания. Неговата претенция може да бъде за пари.
За целта съпругът-несобственик следва да докаже, че има принос в придобиването на тези вещи и вземания от страна на другия съпруг.
Приносът може да се изразява в осигуряване на средства за придобиването на тези имущества, както и в работа в домакинството и отглеждането на децата. В случая приносът в придобиването на тези имущества не се предполага, а съпругът – несобственик следва да го докаже, като ангажира доказателства за своите твърдения.
Този иск може да се предяви в едногодишен срок от прекратяването на брака. Предпоставките за уважаване на иска са: да има прекратен брак по силата на бракоразводно решение; съпругът – собственик да е придобил имущество по време на брака, което служи за упражняване на професията или занаята му или да е придобил вземания /дялове в търговски дружества; акции, влогове/, които да са на значителна стойност; съпругът-несобственик трябва да докаже, че има принос в придобиването на тези имущества и /или вземания от страна на съпруга – собственик.
При уважаване на иска, съпругът – несобственик ще получи парична сума от стойността на имуществото и/или вземанията на съпруга-собственик, съответстваща на неговия принос в придобиването на тези вещи и права от страна на съпруга-собственик.
Дори да не е възможно съпругът-несобственик да бъде признат за съсобственик по отношение на вещи и вещни права, придобити по време на брака и служещи за упражняване на професия или занаят от страна на съпруга – собственик, нито да е възможно да придобие дялове или акции от фирми, в които съпругът-собственик участва, все пак съпругът-несобственик ще има право да получи паричната равностойност на тези вещи или вземания, за придобиването на които докаже, че има принос.
Законодателят е предвидил възможност интересите на съпруга-несобственик да бъдат защитени в някаква степен, отчитайки, че не са редки случаите, при които единият съпруг работи и придобива лично имущество на значителна стойност, за сметка на другия съпруг, който обикновено изоставя на заден план професионалното си развитие, за да полага грижи за семейството и за отглеждането на децата.
Искът, който разгледах в настоящата статия, може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване, като 