Кои е задължен да плаща на Топлофикация –собственикът или наемателят на едно жилище
Г-жа Т. отдава под наем недвижим имот от години, с доходите от който подпомага своята издръжка, тъй като пенсията й не е достатъчна, за да посрещне ежедневните си нужди. Ето с какъв проблем се сблъска тя с последните си наематели, във връзка, с което дойде при мен за консултация:
Днес при мен дойде г-н Т. със следния въпрос: Преди две години се беше развел със съпругата си. По силата на бракоразводното решение семейното жилище, което било закупено по време на брака и съответно съставлява обща тяхна собственост било предоставено за ползване на съпругата и ненавършилото тогава пълнолетие общо дете на страните.
Г-н Т. е собственик на половината имот, но от собствеността си той не извлича никакви облаги. Бившата му съпруга ползва самостоятелно имота, не плаща никакви пари за това, а г-н Т. плаща припадащата му се част от дължимите данъци. Неговият въпрос е какви са правата му в случая.
Каква е разликата между това да търсиш обезщетение за това, че не можеш да ползваш собствения си имот и за това, че не можеш да го отдаваш под наем?
Днес при мен дойде г-н Х за съвет във връзка с Решение, с което съдът отхвърляше предявения от него иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от непозволено увреждане.
Ответникът – собственик на имот, съседен на притежавания от г-н Х. имот, бил построил незаконно на границата на двата имота висока бетонна стена. В резултат на тези действия на ответника, г-н Х. не могъл да обособи в своя собствен имот определен брой паркоместа, за които имал одобрен проект и да реализира от тях доходи от наем, тъй като липсвало отстояние между оградата и паркоместата.
Какви са правата на бивш съпруг, извършил сам подобрения в общ имота и плащал сам вноски по кредит?
Днес при мен дойде г-ж С., която имаше следните въпроси: Преди две години се била развела със съпруга си. Сега искаше да уреди окончателно имуществените въпроси помежду им.
Те били закупили по време на брака им, с кредит, един тристаен апартамент в хубава, престижна част на града, в който живеели. Няколко години след това отношенията им се развалили и мъжът напуснал жилището. Живели фактически разделени около година и половина преди тя да подаде молба за развод. По време на фактическата раздяла, а и след развода само тя продължила да изплащала задълженията по кредита. Освен това се наложило извършването на основен ремонт в жилището, със смяна на всички инсталации, шпакловка, замазка и боядисване.
Каква информация има право да събира работодателя от работника или служителя при постъпване на работа?
Днес при мен дойде г-н С., със следните въпроси:
Той работи по трудово правоотношение и заема ръководна позиция, свързана с управление на проекти в сферата на мобилните технологии. Вън от работата си се занимава с дейност, насочена към личностно развитие и коучинг. Иска да направи фирма, за да може да организира тази своя дейност, която се надява да расте и да се развива. Притеснението му се състои в това, че още на времето, когато постъпвал на работа подписал декларация, че не е съдружник и управител в друга фирма. Опасява се, че ако създаде фирма със свое участие, работодателят му ако установи това, което лесно би могъл да направи при справка в Търговски регистър, може да го уволни поради проявена нелоялност към него. Г-н С. дори обмисляше варианта да открие фирма на името на майка си, която е пенсионерка, но и този вариант имаше своите неудобства за него.
Конкуренцията между кредитор с вписана възбрана и ипотекарен кредитор
При мен днес дойде г-н М., със следния въпрос:
Беше длъжник по изпълнително дело, по което беше наложена възбрана върху единственото му жилище. Той знаеше, че единственото му жилище, въпреки че по отношение на него е наложена възбрана, не може да бъде продадено на публична продан за събирането на дълга по изпълнителното дело, понеже е несеквестируемо, но не това беше въпросът, който го интересуваше.
Г-н М. искаше да тегли кредит, който да обезпечи с жилището си като го ипотекира. Питаше дали това е възможно и ако е възможно, дали би било разумно.
Независимо, че по отношение на жилището е наложена възбрана, няма пречка г-н М. да ипотекира своя имот. Само че в този случай отпада несеквестируемостта на жилището, независимо, че е негово единствено такова и взискателят по образуваното срещу него изпълнително дело може да пристъпи към публична продан на това жилище.
Какви са предпоставките за получаване на обезщетение, ако някой друг ползва Вашия имот, без съгласието Ви
Днес се случи така, че при мен дойдоха двама клиенти със сходни казуси, но двата случая имаха различно юридическо разрешение.
Ето за какво става въпрос. Първият случай беше този на г-н Х. Той и брат му имаха съсобствен наследствен апартамент. Брат му единствено ползваше имота. Г-н Х. не беше допускан до имота. Той се интересуваше какви са правата му и дали може да съди брат си за някаква сума пари, при положение, че е лишен от ползването на съсобствения имот.
Съставлява ли изпълнително действие изпращането на запорни съобщение до банки, в които длъжникът няма банкова сметкиПреди няколко дни при мен дойде г-жа Ж., която срещу която имаше образувано изпълнително дело от началото на 2015 година за събиране на задължения за начислена студена вода. Тя се интересуваше дали дългът й вече е погасен по давност и дали може да отпадне на това основание.
За да дам отговор на г-жа Ж. на така поставения въпрос, от кантората извършихме справка по изпълнителното дело. Изпълнителния лист беше издаден въз основа на заповед за изпълнение, а не по силата на съдебно решение. Давността, с която се погасяват вземанията, в случая, е тригодишна. Достатъчно е да са изминали две години, през които взискателят е бездейства, за да настъпи прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона и три години от последното валидно изпълнително действие, за да може да отпадне дългът по давност.
Какви правни възможности има, когато се налага осъществяването на личните контакти между родител и дете да се провежда в присъствието на трето лице?
Днес при мен дойде г-жа Т., която търсеше съвет относно определяне на режим за осъществяване на лични контакти между детето ѝ и съпруга ѝ, с когото беше в процес на развод.
Отношенията между майката и бащата бяха явно обтегнати. За съжаление, детето беше използвано като средство за разрешаване на междуличностните им отношения. В резултат на това майката се страхуваше да остави детето, което беше четири годишно само с баща си. Твърдеше, че бащата злоупотребява с алкохол и взема наркотици, в следствие, на което става агресивен и неконтролируем. Срещу бащата имаше издадена и ограничителна заповед да се въздържа от домашно насилие по отношение на детето и жената. Същевременно психолози бяха констатирали, че между бащата и детето е налице синдром на родителско отчуждение и за преодоляването му трябва психологическа подкрепа, а и съдействие от страна на майката, която да подготви детето за срещите с бащата.
Какво може да се направи, когато биологичният родител не дава съгласието си детето да бъде осиновено, но не се грижи и не дава издръжка за него?
Днес при мен дойдоха г-жа Тамара и съпругът ѝ със следните въпроси:
Г-жа Тамара има сина на пет години от неин предишен брак с руски гражданин. След развода детето е останало при нея, а бащата не го е търсел в продължение на години и нито се е грижел за детето, нито е давал издръжка за него.
Съпрузите искаха мъжът да осинови детето на г-жа Тамара, като детето бъде записано с неговите имена и питаха как може да стане това. Те бяха прочели в Семейния кодекс, че едно дете може да бъде осиновено без съгласието на родителя, който не полага грижи и не дава издръжка за детето. Надяваха се именно въз основа на тази разпоредба настоящият съпруг на г-жа Тамара да може да осинови детето ѝ. Отношенията между г-жа Тамара и бившия ѝ съпруг били изключително обтегнати и тя не вярваше той да даде съгласието си детето да бъде осиновено от настоящия ѝ съпруг.