Адвокат недвижими имоти

Съгласно законът родителите управляват имуществото на детето в негов интерес. Това означава например, че родителите свободно могат да отдават под наем недвижим имот, собственост на детето за срок до три години.

За извършване обаче на действия на разпореждане с недвижими имоти /например продажба/, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се изисква разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът преценява дали разпореждането би било в интерес а детето и ако прецени, че това е така, издава исканото разрешение.

Дарения, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши с разрешение на районния съдия при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

По същия начин се постъпва и когато свата въпрос за сключване на сделки, с които се прехвърля имущество, собственост на поставеното под запрещение лице. Отново се иска съгласието на районния съдия и съгласие се дава само, ако съдът прецени, че сделката би била в интерес на поставения под запрещение. И в тези случай, както и при ненавършилите пълнолетие деца са нищожни даренията, отказ от права, даване на заем и обезпечение на чужди задължения от поставеният под запрещение, без никакви изключения, включително и при очевидни ползи и при извънредни семейни нужди.

Продължете към цялата статия…Как се извършват сделки с имущество на деца и на поставени под запрещение?

При някои договори за банков кредит, между банката и потребителят са договорени клаузи, съгласно които Банката има право едностранно да увеличи лихвата по кредита и се стига до резултат, че потребителят при сключването на договора се е съгласил да плаща една месечна вноска по възстановяването на кредитната сума, а  след като е изминал определен период от време, се оказва, че размерът на месечната вноска е драстично увеличен. Въпреки,че са извършвани плащания по банковия кредит, оказва се, че кредита не се погасява, а всичко, което е платено покрива само лихвите по кредита.

Така независимо, че страните са договорили една сума за възстановяване и период за възстановяване на същата, оказва се, че за потребителя съвсем не е ясно каква именно сума  ще трябва да възстанови на банката  и  за какъв период от време. До този резултат се стига, тъй като в Договора за кредит, Банката е вписала клаузи, по силата на които  Банката има право едностранно да изменя лихвения процент и потребителят е длъжен да се съгласи с извършената промяна едностранно от страна на Банката.

Срещу тази порочна практика обаче има механизъм за защита. Тъй като обикновено с Банките не може да се постигне разумно доброволно уреждане на спора, тъй като последните държат да получат всичко, съгласно договора и не са склонни да се търси изход от спора, приемлив и за двете страни, за потребителите остава открита възможността да търсят правата си по съдебен ред като предявяват отрицателен установителен иск срещу кредитодателя за установяване недължимост за претендирани суми за заплащане.

Продължете към цялата статия…Какво да правим ако банката ни изненада с по-високи вноски по кредит

Ипотеката, сключена във формата на нотариален акт служи за обезпечение на конкретно задължение. Договорът за ипотека може да се сключи само от собственика на имот за обезпечение както на задължение на собственика, така и задължение на трето лице. При неизплащане  на задължението Кредиторът, в полза на когото е учредена договорната ипотека може да изнесе ипотекирания имот на публична продан, за да събере вземането си.

Продължете към цялата статия…Ипотеката и промените с имота

При договор за строителство, Строителят се задължава срещу насрещно задължение на Възложителя, да извърши определен строеж в договорен срок. Невинаги обаче Строителят успява да извърши строежа в предварително договорения срок.

В някой случаи страните договарят неустойка за забавено изпълнение, в който случай Възложителят има право да получи обезщетение за забавеното изпълнение под формата на договорената неустойка, без да доказва действително претърпените от него вреди.

Продължете към цялата статия…Обезщетения при забава на строителство

Съсобствеността върху недвижими имоти в много от случаите предизвиква редица спорове  между съсобствениците, свързани с управлението и разпореждането с общата вещ. Съсобствеността може да възникне на различни правни основания като например наследяване,  сделка, в която придобилите имота са повече от едно лице,   изтекла придобивна давност и т.н.

Всеки от съсобствениците има право да владее, ползва и да се разпорежда с общата вещ, съобразно квотата си от правото на собственост в същата, като обаче не трябва да възпрепятства другите съсобственици да упражняват своите права.

Проблемите които биха могли да възникнат по повод съсобствена вещ са много, но сега ще става въпрос за случите в които ползването на вещта се осъществява само един  от съсобствениците, а другите се оказват лишени от това право.  В редица случаи само един от съсобствениците фактически ползва вещта и възпрепятства другите съсобственици да ползват същата, съобразно тяхното право на собственост в същата.  В тези случаи, чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността  предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Продължете към цялата статия…Ползване при съсобственост

Допустимо е едно лице да е собственик на вещта /обикновено недвижим имот/, а друго лице да е носител на правото на ползване върху вещта. В този случай ползвателят има право да ползва вещта, да получава добивите от нея, без обаче да може да я променя съществено. Ползвателят е задължен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, както и да информира собственика за посегателства върху вещта.

Правото на ползване възниква обикновено когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване върху имота. Правото на ползване може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота.

Това право може да учреди върху целия имот или върху определена обособена част от него /напр. върху стая в апартамент/. То може да се учреди възмездно или безвъзмездно.

Собственикът пък притежава т.нар. „гола собственост”. Макар и собственик, той трябва да се съобразява с правото на ползвне на ползвателя докато то трае /Правото на ползване може да се учреди доживот или за определен период от време/. Собственикът може да се разпорежда с вещта, може дори да я продаде на трето лице, но новият сосбственикък също трябва да търпи правото на ползване на ползвателя.

Продължете към цялата статия…Право на ползване

Когато недвижим имот се придобива чрез покупко-продажба от съпрузи, пред купувачите, а понякога и пред техни близки стои въпросът трябва ли и двамата съпрузи да бъдат вписани като купувачи в нотариалния акт или е достатъчно само единият да бъде вписан в нотариалния акт и какви са законовите последици от това.

Няма пречка само единият от съпрузите да фигурира като купувач в нотариалния акт за покупко-продажба. Тъй като имотът е придобит по време на брака, същият става съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобит. При развод или по време на брака, ако важи причини налагат това, съпружеската имуществена общност може да се прекрати. Тогава всеки от съпрузите придобива идеална част от общия имот. Поставя се въпросът кой каква част придобива от имота.

Продължете към цялата статия…Закупуване на имот по време на брак

НЕДОВЪРШЕНА СГРАДА

Последните години често срещана практика е да се сключва договор за учредяване право на строеж, по силата на който собственикът на земята предоставя правото на друго лице /приобретател/ – да изгради лично или чрез трето лице  сграда в собствения му имот като приобретателят  стане изключителен собственик на построеното. Срещу учреденото право на строеж обикновено приобретателят се задължаваше да построи за собственика на земята самостоятени обекти в сградата, на които последният да стане изключителен собственик.

Правото на приобретателя да построи сграда в чужда земя обаче  не  е неограничено във времето, а той трябва да завърши сградата на етап груб строеж в срок от пет години от датата на учредяване на правото на строеж по нотариален ред или от влизане в сила на задължението му за  реализиране на правото на строеж, ако тази дата е по-късна от датата на учредяване на правото на строеж по нотариален ред. Тъй като не са редки случаите, в които приобретателят не е успял в срок за упражни правото на строеж като построи сградата до покрив, възникват въпроси, различно решавани от съдилищата  какво се случва с правата на страните по договора. На някой от тези въпроси  съдебната практика вече даде отговор.

Срок за построяване на срадата

За правилното разбиране на проблемите, които биха могли да възникнат при неизпълнение на договори за учредяване на право на строеж, на първо място следва да се има предвид, че петгодишният срокът, с който се погасява правото да се построи сграда в чужд имот е давностен, от което следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността, а собственикът на земята трябва да направи възражение за давност. Освен това собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано – чл. 118 ЗЗД; срокът може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания.

Продължете към цялата статия…Имот в недовършена сграда. Какви са последствията?