Какво става днес в кантората?
Днес г-жа. М. дойде със следния въпрос: Тя била настанена в общинско жилище през 1995 година. Носеше заповед за настаняването ѝ в имота. Имотът бил собственост на някаква жена, която била починала, преди г-жа М. да бъде настанена в него.
От общината не я търсеха за нищо и не претендираха заплащането на наем.
Днес в кантората дойде клиент със следния проблем: Не беше плащал задълженията си към Топлофикация от 2002 година насам. Беше получил писмо от Топлофикация, с което го канеха да плати задължения в размер над 17 000 лева.
Направихме справка по абонатния му номер на сайта на Топлофикация, за да установим какви задължения могат да отпаднат като погасени по давност по размер. Към момент /декември месец 2017 година/ могат да отпаднат всички задължения, начислени за периода от 2002 до октомври месец включително 2014 година.
Неприятностите, които могат да се случат при пътуване със самолет, без да разглеждаме случая при самолетни катастрофи, общо вето се свеждат до следните няколко варианта: забавяне на полет, отмяна на полет, недопускане на пътуващия до борда на самолет и загуба на багаж.
Всички изброени ситуация създават неудобство на пътуващия и са основания същият да изисква да му бъде заплатено обезщетение от съответната авиокомпания, виновна за причинените неудобства.
При забава на полет, продължила повече от три часа, потърпевшият има право на обезщетение в размер, както при отмяна на полет.
Тя беше водила дело на първа инстанция повече от пет години. Делото беше за задължения към мобилен оператор. Делото не беше сложно от правна и фактическа страна, но беше започнало през 2012 год. и приключило през 2017 год.
Пет години са прекалено дълъг период за подобно производство на първа инстанция. С тази клиента бяхме провели консултация миналата седмица и й казах, че има възможност да търси обезщетение за забавено правосъдие. Заявленията по тези въпроси се отправят към Министерството на правосъдието.
Г-жа В. беше уговорила час за консултация във връзка с Решение, по силата, на което беше осъдена да заплати на кредитор определени парични суми
Решението беше от ноември 2017 год., току-що влязло в сила.
Задълженията по решението се дължаха и нямаше какво да направи, за да отпаднат същите. За да се избегне начисляването на допълнителни такси и разноски във връзка със събиране на дълга по принудителен ред, тя можеше да плати доброволно дължимата сума, като в случая това тя можеше да направи по банков път, тъй като банковата сметка на кредитора е известна.
Интересното обаче, в случая е, че делото беше започнало още през 2012 год. и едва сега, в края на 2017 г. беше приключило на първа инстанция, и същевременно делото не беше сложно нито от правна, нито от фактическа страна. Производството пред първа инстанция се беше проточило прекалено дълго.
Какви са правата на длъжник, който не оспорва, че дължи пари на своя кредитор, но узнава, че е бил осъден от него едва когато се стигне до съдебен изпълнител и когато дългът се оказва многократно завишен
Писмото съставлява бланка, в която на ръка е нанесен адресата, абонатния номер и претендираната сума за заплащане.
Г-н Т. е водел дело срещу Топлофикация за установяване недължимост на погасени по давност задължения за начислена топлинна енергия. С влязло в сила решение е установено, че г-н Т. не дължи на Топлофикация сумата от 10 284 лева – част от претендираната по-горе сума за заплащане, а остатъкът в размер на 5 951 е заплатен доброволно по банков път.
Въпреки факта, че сумата от 16 235 лева, поради изложените по-горе факти, Топлофикация продължава да търси същата сума за заплащане, изпращайки писмо до адресата в този смисъл, което съставлява покана за плащане.
Днес в кантората дойде г-жа М., която имаше следните въпроси:
На 20.05.2010 год. беше сключила църковен брак в Гърция с грък. Малко по-късно – на 10. 06. през същата година беше закупила на свое име недвижим имот в България.
Бракът, сключен в Гърция беше регистриран в България през септември месец 2010 година.
Първоначално, след сключването на брака страните се разбирали и отношенията им били добри. През последните месеци обаче нещата между тях се бяха променили. Започнали скандали. Неразбирателството им се задълбочило, отчуждили се един от друг и г-жа М. мислеше за развод. Тя искаше да знае как биха се уредили техните имуществени отношения и какво би станало с имота, придобит през юни месец 2010 година. Вече се беше консултирал с колега, който ѝ беше казал, че при положение, че бракът бил регистриран в България, едва през септември 2010, а имотът е закупен на нейно име през юни 2010 г. в България, макар и да е бил сключен преди това в Гърция, от значение е датата на регистрация на брака в България и при положение, че имотът е закупен на нейно име преди датата на регистрация на брака в България, то същият си е нейна лична собственост и съпругът ѝ не можел да има никакви претенции по отношение на този имот. Беше ѝ казал още, че приложимо е правото на страната по местонахождението на имота.
Г-жа М. идваше за второ мнение и се надяваше то да потвърждава първоначалното. За съжаление на г-жа М., аз не можех да ѝ дам същото становище по нейния казус.
Един имот е прехвърлен срещу издръжка и гледане на две лица, а само едно от тях изпълнява задълженията по договора. Какви са правата на последното?
Здравейте,
Във Вашия сайт попаднах на статия относно прехвърляне на апартамент срещу гледане и издръжка. В статията се казва, че ако лицето, на което е прехвърлен имота почине, неговите наследници поемат задължението за гледане и издръжка. В моя казус аз и брат ми сме наследници на такъв имот и трябва да се грижим за нашата баба, той обаче не изпълнява задълженията си.
Интересува ме може ли да се развали сделката, каква е процедурата и горе-долу колко ще струва?
Благодаря за отделеното внимание!
Лек и успешен ден!
Горното е съдържания на имейл, кoйто получих днес.
Оказва се, че двамата с брат придобиват правото на собственост по отношение на недвижим имот, при равни квоти, като всеки от тях придобива по ½ идеална част от имота, а само жената полага грижи за баба си и осигурява издръжката ѝ Мъжът Не полага никакви грижи за баба си, нито дава средства за издръжката ѝ, но също получава равен дял от имота.
Калоян дал на заем на Петър сумата от 65 000 лева. Разбрали след изтичането на шестмесечен гратисен период Петър да започне да връща сумата, като всеки месец плаща по 2500 лева до окончателното погасяване на дълга. След като изтекли шестте месеца, Петър започнал да плаща. Плащал известно време, но след това започнал да изпитва сериозни затруднения. Молил Калоян за отсрочки, не успявал да плаща пълната месечна вноска, а понякога се забавял с месец и повече.
Като видял, че Петър не плаща според уговореното, Калоян поискал гаранции и двамата се споразумели да сключат предварителен договор за покупко-продажба, по силата, на който Петър се задължавал да прехвърли свой имот срещу оставащата неплатена цена по заема, която към момента на подписване на предварителния договор била в размер на 48 000 лева, като в договора пишело, че цената е платена при сключването му.