Казус в кантората

1.Г-жа В. беше уговорила час за консултация във връзка с Решение, по силата, на което беше осъдена да заплати на кредитор определени парични суми. Решението беше от ноември 2017 год., току-що влязло в сила.

Задълженията по решението се дължаха и нямаше какво да направи, за да отпаднат същите. За да се избегне начисляването на допълнителни такси и разноски във връзка със събиране на дълга по принудителен ред, тя можеше да плати доброволно дължимата сума, като в случая това тя можеше да направи по банков път, тъй като банковата сметка на кредитора е известна.

Интересното обаче, в случая е, че делото беше започнало още през 2012 год. и едва сега,  в края на 2017 г. беше приключило на първа инстанция, и същевременно делото не беше сложно нито от правна, нито от фактическа страна. Производството пред първа инстанция се беше проточило прекалено дълго.

Независимо от неблагоприятния изход от делото за г-жа В., тя може да претендира обезщетение за забавено правосъдие. Обезщетението се дължи поради това, че съдът твърде дълго се е забавил с разглеждането на делото и с постановяване на решението. Всички действия по делото са се случвали твърде бавно, а написването на решението е отнело години. Ето поради тази забава на правосъдието, г-жа В. може да претендира обезщетение от Държавата. Максималният размер,  на обезщетението, което г-жа В. може да търси е 10 000 лева.

2.Друг случай от днес е свързан със задължения на г-н М. по банков кредит, за събирането, на които е образувано изпълнително дело. Изпълнителното дело е образувано през 2009 год. за събиране на лихвоносни задължения в размер на около 5000 лева. От 2009 год. и до момента върху заплатата на г-н М. е наложен запор и ежемесечно се удържат суми от трудовото му възнаграждение, като сумите през годините варират в размер между 100 и 150 лева. Г-н М. знае, че дължи и не оспорва този факт.

Когато обаче наскоро решил да узнае докъде е стигнал с изплащането на дълга, от банката му отговорили, че има близо 4000 лева – главница още да доплаща. Тази информация шокирала г-н М. и той недоумявал  как се случва това.

В случая е необходимо е да се изиска от съдебния изпълнител удостоверение, от което да е видно кои задължения са погасявани през годините чрез удържаните от г-н М. пари по принудителен ред.

Правилният ред за погасяване на дълга е следният: първо да се погасят разноските по изпълнителното дело, след това да се погаси лихвата, която е посочена като конкретна сума в изпълнителния лист, след което се погасява главницата. След главницата започва  да се погасява и обезщетението за забава в размер на законната лихва /това е сумата, за която в изпълнителния лист пише, че се дължи законна лихва, считано от еди коя си дата до окончателното плащане/.

Като се погаси първо главницата, ще престане  да се начислява обезщетението за забава, крайният размер на което е определим към датата на погасяване на главницата. След погасяване на главницата, следва да се пристъпи към погасяване на обезщетението за забава, в размер на законната лихва.

Какво обаче се случва обикновено:  След погасяване на таксите и разноските по изпълнението, и след погасяване на лихвата, фиксирана с цифри по изпълнителния лист, съдебният изпълнител, вместо главницата, започва да погасява с парите на длъжника, обезщетението за забава.

Ако погасяването на дълга се извършва по този начин и същевременно дългът е значителен, а удръжките невисоки, до погасяване на главницата на практика не се стига. Постъпилите от длъжника средства отиват за погасяване на обезщетението за забава и  въпреки, че длъжникът плаща с години, дългът му като главница остава все същият.

Ако след като получим документ от съдебния изпълнител, се установи, че в случая е погасявано обезщетението за забава преди главницата, то, ако г-н М. желае, може да бъде ангажирана отговорността на съдебния изпълнител за причинените на г-н. М. вреди от неправилния начин, по които е погасяван дълга чрез удържаните от него по принудителен ред средства.

Адвокат онлайн При допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване, като кликнете тук или да си запишете час за консултация на телефон 02-851-12-20 в нашата кантора в гр. София.
Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет. Във всеки конкретен случай е добре да се обърнете към специалист за получаването на коректен съвет.