Казус в кантората

  1. Блог
  2. /
  3. Казус в кантората
  4. /
  5. Казус в кантората

Днес в кантората дойде г-жа М., която имаше следните въпроси:

На 20.05.2010 год. беше сключила църковен брак в Гърция с грък. Малко по-късно – на 10. 06. през същата година беше закупила на свое име недвижим имот в България.

Бракът, сключен в Гърция беше регистриран в България през септември месец 2010 година.

Първоначално, след сключването на брака страните се разбирали и отношенията им били добри. През последните месеци обаче нещата между тях се бяха променили. Започнали скандали. Неразбирателството им се задълбочило, отчуждили се един от друг и г-жа М. мислеше за развод. Тя искаше да знае как биха се уредили техните имуществени отношения и какво би станало с имота, придобит през юни месец 2010 година. Вече се беше консултирал с колега, който ѝ беше казал, че при положение, че бракът бил регистриран в България, едва през септември 2010, а имотът е закупен на нейно име през юни 2010 г. в България, макар и да е бил сключен преди това в Гърция, от значение е датата на регистрация на брака в България и при положение, че имотът е закупен на нейно име преди датата на регистрация на брака в България, то същият си е нейна лична собственост и съпругът ѝ не можел да има никакви претенции по отношение на този имот. Беше ѝ казал още, че приложимо е правото на страната по местонахождението на имота.

Каква всъщност беше истината?

Г-жа М. идваше за второ мнение и се надяваше то да потвърждава първоначалното. За съжаление на г-жа М., аз не можех да ѝ дам същото становище по нейния казус.

На първо място, следва да се има предвид, че в случаите, когато е сключен брак между български гражданин и чужденец в чужбина, правните последици от сключването на брака настъпват от момента на сключването му, без значение кога е регистриран в България, стига да се спазени законовите изисквания на сключване на брак в страната, в която е сключен.

Тъй като в случая ставаше въпрос за сключен църковен брак в Гърция, следваше да се установи дали, съгласно гръцкото законодателство подобен брак е валиден или се изисква сключването на брак, оформен по друг начин.

/Например: В България меродавен е гражданския брак и той поражда гражданскоправни последици, а не църковния – който е по допълнителен избор на страните/.

Ако се установеше, че църковният брак в Гърция поражда правни последици и не е необходима някаква друга форма за сключването на брака, наред идва да се обсъди втората част от въпроса – от кой момент поражда действие този брак в България – от момента на сключването му в Гърция или от момента на регистрирането му в България.

Ако бракът е сключен, съгласно законодателството на страната на сключването му, то правните последици от него възникват именно от момента на сключването му, а не от момента на регистрацията му в България.

Когато един брак бъде сключен между български гражданин и чужденец в чужбина, то в шестмесечен срок българският гражданин има задължение да го представи в посолството или в консулската служба на страната, в която бракът е сключен или направо пред длъжностно лице по гражданско състояние в общината по своята адресна регистрация.

Регистрирането на акта за брак в България няма конститутивно действие, а само оповестително такова.

Независимо кога е регистриран бракът в Република България, неговите правни последици настъпват от момента на сключването му. Бракът на страните в България се счита сключен на 20.05.2010 год. и от този момент нататък настъпват правните му последици, а не от датата на регистрацията му в България през септември месец същата година.

С оглед изложеното, установява се, че имотът, придобит от г-жа М. само на нейно име през юни месец 2010 година е сключен по време на брака.

Имотът на г-жа М. беше ли част от съпружеска имуществена общност или не?

Този въпрос следва да се разреши като се установи, кое е приложимото за съпрузите право – това на Република България, където се намира имотът или гръцкото право, където е сключен бракът.

Колегата беше казал на г-жа М, че е приложимо правото по местонахождението на имота – т.е. България, откъдето следва, че имотът е станал съпружеска имуществена общност. Само че и това не може да се приеме безрезервно, че е така. 

При бракове, сключени между български гражданин и чужденец, имуществените им отношения се уреждат по правото, приложимо за техните лични взаимоотношения.

Личните отношение между съпрузите, от своя страна, се уреждат съобразно правото на страната, където е тяхното обичайно местопребиваване, а ако това не може да се установи по безспорен начин – правото на държавата, с която общо двамата съпрузи имат най-тясна връзка.

Какъв беше конкретният казус?

В случая г-жа М. и съпругът ѝ живееха в Гърция, поради което следва да се приеме, че това е страната на тяхното обичайно местопребиваване и въпросите, свързани с имуществото им, следва да се уреди съгласно действащото законодателство в Гърция, а не съобразно законодателството по местонахождението на имота.

Следваше да се установи дали съобразно гръцкото законодателство, имот придобит по време на брака, на името само на единия съпруг става съпружеска имуществена общност или е лична собственост на съпруга, на името на когото е придобит.

Г-жа М. трябваше да се консултира с гръцки адвокат /за предпочитане, специализирал в областта на семейното право/ по въпросите, уреждащи имуществените отношения на съпрузите, във връзка с имоти, придобити по време на брака им, тъй като независимо от факта, че въпросният имот се намира на територията на РБ, приложимо за него е правото на РГ относно имуществените отношения на съпрузите по отношение на този имот, тъй като при брак, сключен между български гражданин и чужденец приложимо е правото по обичайното местопребиваване на страните, съответно правото на страната, с която двамата съпрузи общо имат най-тясна връзка.

Адвокат онлайнПри допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване тук или да си запишете час за консултация в нашата кантора на тази страница или на телефон +359-2-851-12-20
Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет. Във всеки конкретен случай е добре да се обърнете към специалист за получаването на коректен съвет.