недвижим имот

Констативен нотариален акт, за който се признава за собственик титуляра на акта по отношение на даден недвижим имот може да бъде отменен по съдебен ред. Това може да стане в само в производство по предявен установителен или осъдителен иск срещу титуляра на акта по отношение на имота, но не и в самостоятелно производство.

Отмяната на констативният нотариален акт може да бъде единствено последица от успешно проведен иск за собственост, но е недопустимо да се води самостоятелно исково производство за отмяна на самия нотариален акт като документ.

Продължете към цялата статия…Кога се отменя констативен нотариален акт?

Много често с договор за дарение се прехвърлят недвижими имоти особено когато става въпрос за прехвърляне на имоти между роднини. Имотите се прехвърлят чрез дарение, понеже това е най-евтиният вариант, когато се извършва сделка между роднини по права линия. С договора за дарение надареният придобива веднага и безвъзмездно подарения имот и този имот става негова лична собственост независимо дали към момента на дарението е в граждански брак, или не – т.е. другият съпруг не придобива нищо от дареното имущество.

Дарението обаче крие и неудобства. То може да бъде оспорвано от лица, в полза на които законът предвижда право на запазена част от наследството.

Продължете към цялата статия…Какви са неудобствата на дарението

С договора за дарение надареният получава веднага и безвъзмездно подареното имущество.
Договорът за дарение може да бъде развален от дарителя само при конкретно посочени в закона основания , като при всички тях е налице укоримо поведение от страна на надарения. Едно измежду основанията при които законът допуска отмяна на даренията, а то е и най-честото срещно в практиката, е при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае.

В тези случаи, за да бъде отменено едно дарение, е необходимо дарителят трайно да се нуждае от издръжка, да е поискал даването на издръжка и тя да му е отказана от надарения.

Продължете към цялата статия…Отмяна на дарение при отказ за даване на издръжка

Съсобствеността върху недвижим имот в много от случаите предизвиква редица спорове между съсобствениците, свързани с управлението и разпореждането с общата вещ. Съсобствеността може да възникне на различни правни основания като например наследяване, сделка, в която придобилите имота са повече от едно лице, изтекла придобивна давност и т.н.

Всеки от съсобствениците има право да владее, ползва и да се разпорежда с общата вещ, съобразно квотата си от правото на собственост в същата, като обаче не трябва да възпрепятства другите съсобственици да упражняват своите права.

Проблемите, които биха могли да възникнат по повод съсобствена вещ, са много. В настоящата публикация ще разгледаме случая, в който ползването на вещта осъществява само един от съсобствениците, а другите се оказват лишени от това свое право. 

Какво би могъл да предприеме съсобственик, лишен от ползване на общата вещ?

В редица случаи само един от съсобствениците фактически ползва вещта и възпрепятства другите съсобственици да ползват същата, съобразно тяхното право на собственост.

В тези случаи чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Тази разпоредба поставя на практика различни въпроси:

Продължете към цялата статия…Ползване при съсобственост

Когато недвижим имот се придобива чрез покупко-продажба от съпрузи, пред купувачите, а понякога и пред техни близки стои въпросът:

Трябва ли и двамата съпрузи да бъдат вписани като купувачи в нотариалния акт или е достатъчно само единият да бъде вписан в нотариалния акт, и какви са законовите последици от това?

Няма пречка само единият от съпрузите да фигурира като купувач в нотариалния акт за покупко-продажба.

Тъй като имотът е придобит по време на брака, същият става съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобит. При развод или по време на брака, ако важи причини налагат това, съпружеската имуществена общност може да се прекрати. Тогава всеки от съпрузите придобива идеална част от общия имот.

Поставя се въпросът: Кой каква част придобива от имота?

Продължете към цялата статия…Закупуване на имот по време на брак

Съгласно чл. 33 от Закона за собствеността съсобственик има възможност да продаде своята част от вещта на трето лице, но след като я е предложил преди това за изкупуване на останалите съсобственици при същите условия. Тъй като това в редица случаи се явява неудобно за съсобственика, който желае да се разпореди със собствената си идеална част по най-различни причини, в практиката понякога се сключва договор за дарение на притежаваната от прехвърлителя идеална част.

По този начин се постига целеният резултат – прехвърлянето на собствеността без да се иска съгласието на другите съсобственици.

В тази хипотеза, за да се защитят останалите съсобственици от факта, че вече се явяват съсобственици на имота с трето лице /дарения/, те имат правната възможност да заведат иск за прогласяване нищожността на дарението, като докажат, че то или мотивът, поради който единствено е сключено има за цел да бъде заобиколен закона или се явява в противоречие с добрите нрави. Ищците могат да се позовават на твърдението, че дарението е сключено единствено с цел да се заобиколи разпоредбата на горецитираната разпоредба от Закона за собствеността.

Продължете към цялата статия…Разпореждане с идеална част от имот