Кантора ИК - Опитни адвокати гр. София

При кого да останат децата след развода?

При развод, в много случаи, най-важният спор между мъжа и жената е при кого да останат децата след прекратяването на брака. Когато родителите не могат да постигната съгласие относно този въпрос, въпросът се разрешава от съда като бъдат взети предив определени обстоятелства.

При разрешаване на спора по съдебен ред кой от двамата родители да упражнява родителските права, следва да се има предивд, че не става дума за каквото и да било ограничаване или лишаване от родителски права по отношение на другия родител, а става въпрос за това, че по закон децата живеят при родителите си, но тъй като след развода обикновено родителите не живеят заедно, то съдът следва да определи при кого от двамата детето ще живее постоянно и кой от родителите в този смисъл ще упражнява родителските права. Другият родител има право на лични контакти с детето, както и задължение да заплаща издръжка.

Преди да се произнесе относно упражняването на родителските права, съдът изслуша родителите и децата, ако са навършили 10 години, взема и становище от Дирекция „социално подпомагане”.

Продължете към цялата статия…При кого да останат децата след развода?

Топлофикация III част

Изложеното в предишните публикации по темата “Топллофикация” разглеждаше частния случай на защита срещу изпълнителни листове, издадени по молби на „Топлофикация” за снабдяване с изпълнителни листове, подадени в срок до 01.03.2008г.

С влизането в сила на новия ГПК се установи нов начин за събиране на вземанията включително и тези на „Топлофикация”. За снабдяването с изпълнителен лист по новия ГПК, „Топлофикация” подава молба за издаване на т. нар. заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение се издава по писмено заявления на Кредитора. Длъжникът трябва да получи уведомление от съда за така издадената заповед за изпълнение, срещу която може да възрази в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Възражението не трябва да е мотивирано.

Ако то постъпи в съда в законоустановения срок, съдът предоставя на „Топлофикация” едномесечен срок да предяви иска си по общия ред, като довнесе дължимата затова държавна такса. Следва да се преценява във всеки конкретен случай има ли смисъл от подаване на възражението или не, тъй като ако сумата действително се дължи, проточването във времето ще утежни дълга с допълнителни държавни такси, лихви, хонорари.

Продължете към цялата статия…Топлофикация III част

Топлофикация – II част

Какво да предприемем, ако считаме, че вземането ни е погасено по давност?

На първо място следва да се подаде молба до съдия – изпълнителя с искане за прекратяване на производството, тъй като вземането е погасено по давност.

За съжаление обикновено съдия-изпълнителите отказват да прекратят производството с мотива, че не са компетентен орган, който да се произнесе по изтеклата погасителна давност. Не смятам, че това тяхно действие е правилно, още повече, че в съдебната практика и правната литература е застъпено обратното схващане.

Отказът обаче на съдия изпълнителя да прекрати образуваното пред него изпълнително производство не подлежи на съдебен контрол.

Ако все пак бъде подадена жалба до съда срещу отказа на съдия-изпълнителя, жалбата ще бъде недопустима, тъй като отказът на съдия изпълнителя да прекрати изпълнителното производство не е от действията, които могат да се обжалват от страна на длъжника и съдът няма да се произнесе по същество на жалбата.

Действията, които могат да се обжалват от страна на длъжника за изчерпателно изброени в ГПК

Независимо от обстоятелството, че по молбата за прекратяване е много вероятно съдия-изпълнителят да се произнесе с отказ, е необходимо тази молба да бъде подадена до съдия-изпълнителя. Отказът е предпоставка за водене на отрицателно установителен иск за установяване на недължимостта на сумата, претендирана на заплащане по изпълнителния лист, тъй като без да е отказано прекратяването на изпълнителното дело, няма правен интерес за водене на този иск.

И така при подаване на молба за прекратяване на изпълнителното производство, хипотезите са две:

Продължете към цялата статия…Топлофикация – II част

Отново за Топлофикация – Част I

Напоследък Топлофикация предприема агресивни мерки по събиране на вземанията си от своите длъжници. В зависимост от това дали разполага вече с изпълнителен лист срещу своите длъжници или не, предприема различни действия по събиране на вземанията си.

От 01.03.2008 год. е в сила новия Граждански процесуален кодекс, уреждащ нов режим за събиране на вземания чрез нар. Заповедно производство.

В случай че Топлофикация се е снабдила с изпълнителен лист преди датата на влизане в сила на новия ГПК, или е подала молба за издаване на такъв изпълнителен лист преди тази дата, може да образува изпълнително производство с така издадения изпълнителен лист. Ако обаче не притежава такъв изпълнителен лист или претендира вземане за по-късен период от време, следва да се снабди с изпълнителен лист, съобразно сега действащото законодателство.

По-долу в настоящото изложение ще се опитам накратко да представя процедурите, които предприема Топлофикация за събиране на вземанията си и начините за защита срещу тези действия от страна на длъжниците.

Продължете към цялата статия…Отново за Топлофикация – Част I

Разпореждане с идеална част от имот

Съгласно чл. 33 от Закона за собствеността, съсобственик има възможност да продаде своята част от вещта на трето лице, но след като я е предложил преди това за изкупуване на останалите съсобственици при същите условия. Тъй като това в редица случаи се явява неудобно за съсобственика, който желае да се разпореди със собствената си идеална част по най-различни причини, в практиката понякога се сключва договор за дарение на притежаваната от прехвърлителя идеална част.

По този начин се постига целяният резултат – прехвърлянето на собствеността, без да се иска съгласието на другите съсобственици.

В тази хипотеза, за да се защитят останалите съсобственици от факта, че вече се явяват съсобственици на имота с трето лице /надарения/, те имат правната възможност да заведат иск за прогласяване нищожността на дарението като докажат, че то или мотивът, поради който единствено е сключено има за цел да бъде заобиколен закона или се явява в противоречие с добрите нрави. Ищците могат да се позовават на твърдението, че дарението е сключено единствено с цел да се заобиколи разпоредбата на горецитираната разпоредба от Закона за собствеността.

Продължете към цялата статия…Разпореждане с идеална част от имот

Заявление за издаване на заповед за изпълнение

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Чл. 410 от ГПК

Заявителят може да поиска издаването издаването на заповед за изпълнение за всяко парично задължение. Вземането трябва да е установено по размер и да е настъпила дата за неговото плащане. Паричното задължения може да бъде дължимо в лева или в друга валута. Може да се иска издаване на заповед за изпълнение и за заместими вещи. /при договор за влог, заем за послужване, наем на движима вещ / не се отнася обаче до недвижими вещи/. По реда на заповедното производство могат да се реализират суми или движими вещи на стойност до 25 000 лева, освен ако искането се основава на документ, в който случай става въпрос за заповед за незабавно изпълнение.

Заявител за издаване на заповед за изпълнение може да бъде и лице, за което такава възможност е предвидена в специален закон. В този смисъл заявител може да бъде работодател, без значение размера на вземането, който упражнява правото си да събере суми от работника или служителя си, които представляват размера на причинената на работодателя вреда от страна на работника или служителя при и по повод извършваната работа и в който случай работодателят не може да удържи дължимите суми от възнаграждението на работника или служителя, поради прекратяването на трудовото правоотношение или по други причини.

Продължете към цялата статия…Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Защита срещу заповед за незабавно изпълнение

ЗАЩИТА СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Законът предоставя възможност на основание конкретни документи, изчерпателно изброени в чл. 417 от ГПК, да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение а именно:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно сдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

На основание постъпило заявление и приложен в оригинал документ въз основа, на който се иска издаването на заповедта за незабавно изпълнение, съдът ако прецени, че са налице предпоставките затова се произнася с разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, заедно с изпълнителен лист за претендираната сума. За разлика от производството при издаване на заповед за изпълнение , при заповедта за незабавно изпълнение, длъжникът не се уведомява от съда за наличието на така издадена заповед за незабавно изпълнение. Длъжникът разбира за издадената заповед за незабавно изпълнение чрез съобщение от съдия- изпълнител за доброволно изпълнение .

Продължете към цялата статия…Защита срещу заповед за незабавно изпълнение

Размер на лихва

С § 1 от ЗР на ПМС № 72/08.04.1994 г. е отменено разпореждане № 1* на министерския съвет от 1951 г. за определяне на максималния размер на договорните лихви. След този момент няма законово ограничение на максималния размер на лихвата, която страните могат да договарят свободно. Тя се определя по взаимно съгласие между тях при спазване на принципа за добросъвестност, установен в чл. 12 ЗЗД.

Няма установен универсален критерий кога договорената лихва е неморално висока и надхвърля границите на нравствено допустимото.

Продължете към цялата статия…Размер на лихва

Лихва и неустойка

Не може да се присъжда едновременно неустойка по чл. 92 от ЗЗД и обезщетение по чл. 86, ал. 1от ЗЗД /законна лихва/ за едно и също забавено изпълнение на парично задължение, тъй като е недопустимо кумулиране на вземане за неустойка с обезщетение за заплащане на законна лихва за едно и също неизпълнение.

Присъждането едновременно на неустойка и на обезщетение за законна лихва (виж калкулатор за законна лихва) за едно и също неизпълнение на парично задължение означава длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.

Продължете към цялата статия…Лихва и неустойка

Прекъсване на давност

Основанията за прекъсване на давността са уредени изчерпателно в чл. 116 ЗЗД и те се отнасят, както за давностните срокове по ЗЗД, така и за специалните давностни срокове, предвидени в други закони.

Признанието, като юридически факт за прекъсване на давността, може да се извърши изрично, като се декларира от задълженото лице, че дължи вземането или обещае изпълнението му в бъдеще на правоимащото лице или когато се поиска отсрочка на изпълнението.

Продължете към цялата статия…Прекъсване на давност