Основанията за прекъсване на давността са уредени изчерпателно в чл. 116 ЗЗД и те се отнасят, както за давностните срокове по ЗЗД, така и за специалните давностни срокове, предвидени в други закони.
Признанието, като юридически факт за прекъсване на давността, може да се извърши изрично, като се декларира от задълженото лице, че дължи вземането или обещае изпълнението му в бъдеще на правоимащото лице или когато се поиска отсрочка на изпълнението.
Приема се също, че признание на вземането от длъжника може да се извърши и чрез конклудентни действия – предлагане на обезпечение на дълга или чрез плащане на акцесорното задължения – лихви.
Други юридически факти, които прекъсват давността, това са предявяване на иск за вземането /чл. 116, б. “б” ГПК/ и предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б. “в” ГПК. Действия на принудително изпълнение могат да се предприемат след издаване на изпълнителен лист, въз основа на осъдително решение или на несъдебно изпълнително основание.