Основанията за прекъсване на давността са уредени изчерпателно в чл. 116 ЗЗД и те се отнасят, както за давностните срокове по ЗЗД, така и за специалните давностни срокове, предвидени в други закони.
Признанието, като юридически факт за прекъсване на давността, може да се извърши изрично, като се декларира от задълженото лице, че дължи вземането или обещае изпълнението му в бъдеще на правоимащото лице или когато се поиска отсрочка на изпълнението.
Приема се също, че признание на вземането от длъжника може да се извърши и чрез конклудентни действия – предлагане на обезпечение на дълга или чрез плащане на акцесорното задължения – лихви.
Други юридически факти, които прекъсват давността, това са предявяване на иск за вземането /чл. 116, б. “б” ГПК/ и предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б. “в” ГПК. Действия на принудително изпълнение могат да се предприемат след издаване на изпълнителен лист, въз основа на осъдително решение или на несъдебно изпълнително основание.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите