Сделки с недвижими имоти

В случай че имате намерение да сключите сделка с недвижими имоти, независимо дали сте от страната на Прехвърлителя или на Приемателя, има няколко задължителни неща, които следва да извършите преди сключването на сделката.

На първо място, ако сте Купувач /Приемател/, то следва да се уверите, че Продавачът е собственик на имота. За целта следва да се прегледат обстойно документите за собственост и да се направят необходимите справки за имота, включително да се снабдите с удостоверение за тежести за имота и то за период от десет години назад. Последното изискване е необходимо с цел да се установи дали предходен собственик не е обременил имота с тежести /ипотеки например, тъй като ако това е така, то тази ипотека е противопоставима на новия Купувач и той ще придобие имота с тежест, а десетгодишният период е необходим с оглед това, че с изтичането на 10 години от вписването на ипотеката, тя губи своя ред.т.е. дори и да има ипотеки по-назад във времето, то те не тежат върху имота/.

Следва също да се консултирате под каква нотариална форма да извършите сделката, дали би било удачно това да е покупко-продажба, замяна, дарение. Хипотезите тук са различни, зависят от страните по сделката, намират ли се те в някакви отношения, какво целят, кой би бил най-евтиният вариант.

Така например при прехвърлянето на недвижим имот чрез дарение между роднини по права линия, местните данъци и такси са значително по-ниски, от тези при прехвърлянето на същия имот между същите лица, но въз основа на покупко-продажба. Друг е въпросът обаче, че дарението би могло впоследствие, след смъртта на дарителя, да бъде оспорено от роднините на дарителя, на които законът гарантира запазена част от наследството на наследодателя /на дарителя/. Друг пример – в случай на съсобственост върху недвижим имот съсобственикът, за да продаде на трето лице своята част, първо трябва да предложи същата част при същата продажна цена на другия съсобственик. Това законово условие обаче може да се избегне, в случай че се извърши дарение на третото лице на така притежаваната част от съсобствения имот или замяна. Въпросите, които биха могли да възникват при сключването на всяка една сделка са изключително разнообразни и тук не могат да бъдат засегнати всички хипотези, нито пък да се посочи кое е най-правилното решение, поради което преди всяка сделка е необходима консултация на страните с адвокат, който да им разясни кой е най-удачният вариант в техния случай, какви са плюсовете и минусите на предпочитаната форма, при която сделката да се извърши.

Продължете към цялата статия…Сделки с недвижими имоти

Дела за задължения към Топлофикация

В последно време зачестиха случаите, в които Дружества като Топлофикация започват да търсят правата си по съдебен ред за неплащане на начислени суми за разходвана топлинна енергия.

При неплащане на сметки за парно, абонатът /Длъжникът/ получава първоначално заповед за изпълнение, която се издава от съда и в която се съдържа задължение за заплащане на дължимата сума към Топлофикация за претендирания период от време. Заповедта за изпълнение се издава на основание направено искане от страна на Топлофикация за заплащане на претендирани суми за разходване на топлинна енергия за визиран в искането период от време.

Какви са правата на длъжника?

Срещу така получената заповед за изпълнение Длъжникът има право да възрази в двуседмичен срока от датата на получаването на съобщението.

Възражението не следва да се мотивира, не е необходинмо изтъкването на каквито и да било причини, поради които абонатът счита, че не дължи заплащане на соченате в заповедта за изпълнение суми.

Продължете към цялата статия…Дела за задължения към Топлофикация

Обжалване на наказателни постановления на КАТ

Снимка: Kougar

На обжалване по съдебен ред подлежат една част от издадените наказателни постановления за нарушения на Закона за движенията по пътищата. Не подлежат на съдебно обжалване наказателните постановления, с които се налага административно наказание – глоба в размер до 50 лева.

Наказателното постановление се издава въз основа на акт за установяване на нарушение и може да се обжалва пред съда в 14 дневен срок от получаването му от лицето, на което с наказателното постановление се налага административното наказание.

Наказателното постановление трябва да съдържа определени реквизити. Липсата на някой от тях, опорочава наказателното постановление и е предпоставка за неговата отмяна. Реквизитите са:

  1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;
  2. датата на издаването и номерата на постановлението;
  3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
  4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;
  5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
  6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;
  7. вида и размера на наказанието;
  8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
  9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;
  10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Подпис на лицето, издало наказателното постановление.

Продължете към цялата статия…Обжалване на наказателни постановления на КАТ

Въпроси и отговори на тема Търговско право – I част

Започвам нова рубрика, в която ще публикувам някои от многото отговори, които давам чрез формата за онлайн консултация с адвокат.

Изтрити са всякакви лични данни, за да не може да се идентифицира питащия и да се запази пълната му анонимност.

1. Въпрос:

Здравейте, съпругът ми работи в транспортна фирма като международен шофьор, преди месец реши да напуска и си подаде предизвестие което в момента още работи След изтичане на предизвестието обаче не искат да му изплатят командировките Какви са правата му какво да направи за да си получи заработеното Благодаря предварително

Отговор:

Съгласно Кодекса на труда при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Това е общият случай, съществуват обаче и някой хипотези, при които нещата не стоят така, а именно:

Не се считат командировани лицата, които:

  1. Извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;
  2. Изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
  3. Пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

Не се заплащат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго.

2. Въпрос:

Здравейте, първо искам да благодаря за бързия отговор; Като съм написала командировки не съм уточнила, че става въпрос за заработените пари на километър; Уговорката в транспортните фирми е брутна заплата върху която ги осигуряват плюс възнаграждение на километър, което е в различен размер според фирмата; В нашия случай, ще му изплатят брутното възнаграждение но не и парите на километър които всъшност са доста повече от брутното възнаграждение;

Продължете към цялата статия…Въпроси и отговори на тема Търговско право – I част

Когато работодателят иска да прекрати трудов договор

Когато работодателят има намерение да прекрати трудово договор със свой работник или служител, той се старае това да стане по такъв начин, че в последствие прекратяването на трудовото правоотношение да не бъде обжалвано …

Продължете към цялата статия…Когато работодателят иска да прекрати трудов договор

Договор за гражданско дружество


Снимка: Julish Annon

Гражданското дружество е форма на доброволно обединение на две и повече лица за постигането на стопанска цел с общи средства и усилия. Договорът може да се сключва както от граждани, така и от юридически лица. Заради общия интерес, общите цели, законът нарича лицата, които сключват договора съдружници.

Задължително целта, за която договорът се сключва трябва да бъде стопанска. Възможно е съдружниците да извършат имуществени вноски с цел постигане на поставената цел, но това не е задължително.

Въз основа на Договора за гражданско дружество, не се създава нов правен субект, т.е. не е юридическо лице. По отношение на третите лица правата и задълженията на дружеството, са права и задължения на отделните съдружници. При Договора за дружеството се предполага, че вноските и частите на съдружниците върху придобитото имущество, както и върху печалбите и загубите са равни, освен ако друго не е договорено.

Договорът за дружество се смята сключен когато се постигне съгласие за неговите съществено съдържание. Ненавършилите пълнолетие и поставените под запрещение лица не могат да сключват такъв договор. Не се установява писмена форма като условие за действителност на договора, писмена та форма се прилага с оглед доказване съществуването на договора.

Правата и задълженията на съдружниците не са насрещни един спрямо друг, а спрямо общността учредена за постигането на общата цел с общи средства и усилия. Договорът се сключва с оглед личността на всеки съдружник, което означава че е недопустимо всяко заместване на съдружник по отношение на неговите задължения, както и поемането на задължения от трето лице без съгласието на останалите съдружници.
Дружеството се прекратява:
-с постигането на неговите цели или ако постигането е станало невъзможно;
-когато изтече срокът, за който е било образувано;
-със смъртта или поставянето под запрещение на съдружник – физическо лице, съответно прекратяване на Юридическото лице, ако не е уговорено друго;
-с предизвестие на един от съдружниците, когато дружеството е образувано за неопределен срок, ако не е уговорено то да продължи да съществува с останалите съдружници;
-по решение на съда

Продължете към цялата статия…Договор за гражданско дружество

Развод по вина на другия съпруг

Всеки от съпрузите може да заведе дело за развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В този случай в исковата молба следва да се изтъкнат фактите и обстоятелства, въз основа на които …

Продължете към цялата статия…Развод по вина на другия съпруг

Примерен устав на сдружение с нестостопанска цел


Снимка: Damon Duncan

У С Т А В
на
СДРУЖЕНИЕ”………………..”

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1 (1) Сдружение с нестопанска цел с наименование………., наричано по-долу за краткост “Сдружението”, е юридическо лице, регистрирано съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

(2) Сдружение с нестопанска цел – е отделно от членовете си и отговаря за задълженията си със своето имущество. Членовете на Сдружението отговарят за неговите задължения само до размера на предвидените в този Устав имуществени вноски.
НАИМЕНОВАНИЕ
Чл. 2 (1) Сдружението ще осъществява дейността си под наименованието ……………….”.

(2) Всяко писмено изявление от името на Сдружението трябва да съдържа неговото наименование, седалище, адрес, данни за регистрацията, включително ЕИК номер.
СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС
Чл. 3 Седалището и адрес на управление на Сдружение “ …………………….е………..
ЦЕЛИ
Чл. 4 Основни цели на Сдружението са: ……………………..

СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ
Чл. 5 За постигането на своите цели Сдружението използва следните средства:………………………………………
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗВЪРШВАНАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 6 Сдружението осъществява дейност в частна полза, като ще разходва имуществото си за осъществяване на целите, за които се създава.
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ
Чл. 7 Предметът на дейност на Сдружението е………………………………….
СРОК
Чл. 8 Сдружението не е ограничено със срок.
ЧЛЕНСТВО
Чл. 9 Членове на Сдружението могат да бъдат дееспособни физически и юридически лица, които желаят да допринесат за постигане целите на Сдружението.
Придобиване на членство
Чл.10(1) Членството в Сдружението е доброволно.

(2) Кандидатът подава писмена молба до Управителния съвет, в която декларира, че е запознат и приема разпоредбите на настоящия Устав. Кандидатите – юридически лица представят с молбата преписи от документите си за регистрация и от решението на управителните си органи за членство в Сдружението.
(3) Управителният съвет внася молбата за гласуване задължително на следващото заседание на Общото събрание. Членството се придобива от датата на решението на Общото събрание.

Продължете към цялата статия…Примерен устав на сдружение с нестостопанска цел

Юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност


Снимка: Philipp Klinger

Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за конкретно определени цели, а именно:
1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.

Тези ЮЛ след регистрацията в окръжния съд по седалище на юридическото лице се вписват в Централния регистър при Министерството на правосъдието, който регистър е публичен. Задължително подават годишни финансови отчети , които подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството.

Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е длъжно да води книги за протоколите от заседанията на колективните си органи. При тези юридически лица се изготвя доклад за дейността веднъж годишно, който трябва да съдържа данни относно:
1. съществените дейности, изразходваните за тях средства,
2. размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства;
3. вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите;
4. финансовия резултат.

Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност може безвъзмездно да разходва имущество и да осъществява дейността, насочена за постигане на целите, определени по реда на този закон.

Подборът на лицата и начинът на тяхното подпомагане от юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, се извършват в зависимост от целта и финансовите възможности на юридическото лице с нестопанска цел съгласно обявения ред и правилата за осъществяване на дейността. Информацията за реда, по който се извършва подборът, е общодостъпна и се вписва в централния регистър.

Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза.

При ликвидация ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични средства, а ако това е невъзможно – чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел.

При ликвидация имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако редът за разпределянето му не е уреден в устава или учредителния акт.

Продължете към цялата статия…Юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност

Юридически лица с нестопанска цел


Снимка: photo-maker

Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации.

Юридическите лица с нестопанска могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице .

Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели.Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в учредителния акт цели.

Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.

Юридическото лице на организацията с нестопанска цел възниква с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице.След като юридическото лице с нестопанска цел е вписано в съдебния регистър, не може да бъде вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование.Седалище е населеното място, където се намира управлението.

Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, в предвидените от закона случаи.
При прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел се извършва ликвидация. Начинът на разпореждане с имуществото останало след ликвидацията и удовлетворяването на кредиторите се решава съгласно учредителния акт или от общото събрание. Ако не съществуват посочените лица, имуществото преминава върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да използва полученото имущество за дейност, възможно най-близка до целта на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел.
След разпределяне на имуществото се извършва заличаване на Юридическото лице.

Сдруженията се учредяват от три или повече лица, сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

Продължете към цялата статия…Юридически лица с нестопанска цел

Запиши час за консултация