В продължение на Част I от темата, следва да се вземе предвид и следната информация.

Има две форми на завещание нотариално и саморъчно и завещание.

Нотариалното завещание се извършва от нотариус, без ограничение на района на неговото действие – в канцеларията си или извън нея, когато завещателят е възпрепятстван да се яви. Нотариусът се уверява в самоличността на завещателя, както и че лицето е способно да извърши завещателно разпореждане. Извършва се в присъствието на двама свидетели.

Завещателят изказва устно своята воля пред нотариуса, който я записва така както е изявена. Нотариусът прочита завещанието в присъствието на свидетелите. Означава се дата и място на съставянето на завещанието, след което същото се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Саморъчно завещание

Изисква се саморъчното завещание да бъде написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата и мястото на съставянето му и да е подписано от завещателя. На български или на чужд език.

Разпореждания направени след подписа на завещателя са недействителни, но не водят до недействителност и на другите разпоредби. Саморъчното завещание може да бъде запазено у завещателя или да бъде оставено за пазене при нотариуса. В тези случаи завещанието се поставя в плик и се подава с молба до нотариуса. Нотариусът състава протокол върху самия плик при приемането на завещанието, който се подписва от лицето, представило завещанието и от нотариуса и се завежда в специален регистър.

Саморъчно завещание оставено за пазене при нотариус може да бъде взето обратно само лично от завещателя, не и от друго лице, натоварено дори със специално пълномощно.

След смъртта на завещателя саморъчното завещание, което се намира при нотариуса се обявява от последния, като обикновено заинтересованото лице подава молба за това до нотариуса.

Когато саморъчното завещание не е било предадено за пазене при нотариус, лицето у което се намира трябва веднага след узнаване за смъртта на завещателя да поиска обявяването на завещанието пред нотариус по мястото където е открито наследството. Ако лицето у което се намира не го представи за обявяване, заинтересованите лица могат да искат от Районния съд да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.

Съдържанието на завещанието съставлява разпорежданията на завещателя относно лицето, в полза на което се извършват тези разпореждания. Невписването на името на заветника в текста на нотариалното завещание не може да бъде заместено от други документи. Завещанието може да съдържа и неимуществени разпореждания, разни желания, указания.

Продължете към цялата статия…Как се съставя завещание? Част II

Завещанието е едностранен акт на завещателя, което произвежда действие след неговата смърт и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.Поради това до момента на смъртта завещателят по всяко време може да отмени направеното завещание.

Не се допуска две или повече лица да завещаят в един и същи акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трето лице., тъй като по този начин би се ограничила възможността за разпореждане след смъртта, тъй като един от завещателите не би могъл сам да отмени завещанието.

Съпрузите могат с отделни завещание да завещават един на друг частите от общите имущества. Но ако бракът е прекратен с развод, завещание, направено преди развода губи своята стойност.

Завещанието може да бъде направено само лично от завещателя. Това е формален акт. Завещанието се отнася до такива имуществени права, с които завещателят може да се разпорежда приживе. Със завещанието си наследодателят извършва разпореждане с имуществото си по безвъзмезден начин, както при дарението.

Завещание може да извърши всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. На практика не се  допуска извършването на завещания и от лица, поставени под ограничено запрещение.

Продължете към цялата статия…Как се съставя завещание? Част I