Брачната връзка води до редица промени в живота на съпрузите. Не трябва да се пропуска фактът, че част от тя касаят и правната сфера на лицата. По правило имуществените права, придобити по време на брака от съпрузите, представляват съпружеска имуществена общност, но семейният кодекс предоставя и друга възможност – брачният договор.
Човек не може да предвиди всяка житейска ситуация, пред която ще бъде изправен, но може да регулира предварително имуществените си отношения по време на брака. Това е идеята на брачния договор, чиято основна цел е да внесе яснота в имуществените отношения между съпрузите по време на брака, а също и в случай на прекратяването на същия поради развод.
Да се сключи брачен договор е още един начин да се изрази доверието към партньора и да се осъзнае отговорността, към себе си и партньора, която поемате, встъпвайки в брак. Сключването на брачен договор е осъзнат избор на съпрузите относно развитието на техните имуществените отношения след сключването на брака.
С този договор страните не могат да уговорят какво би се случило, ако някой от тях изневери, нито пък да се задължат да се обичат и да са заедно завинаги, но могат да уредят имуществените си отношения при сключването на договора и за в бъдеще, независимо от развитието на техните лични отношения.
Страните могат да сключат договора преди сключването на брака и по време на неговото действие. Ако страните сключат брачен договор преди да са встъпили в брак, то договорът произвежда действие от датата на сключването на брака. Договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписа на страните.
С договора страните могат да уредят всякакви имуществени отношения помежду си, стига да не противоречат на закона, като например: правата си по отношение на недвижими имоти, които са придобили преди брака; правата си по отношение на движими и недвижими вещи, придобити по време на брака. /Така например страните могат да договорят, че имот ще стане изключителна собственост на единия от съпрузите, независимо, че е закупен по време на брака./
Страните могат да договорят, че ще придобиват имущество при различни квоти; могат да уговорят начин на разпореждане и управление с имуществото, включително и по отношение на семейното жилище; могат да договорят кой как ще участва във връзка с покриване на семейните разходи и кой и при какви условия отговаря за покриване на семейни задължения, като например задължения, поети по банкови кредити, заеми и други; може да се уговори размер на издръжка за децата и между съпрузите.
Всеки отделен случай е специфичен и в зависимост от желанието на страните, чрез брачния договор, могат да бъдат уредени различни имуществени отношения.
Освен имуществените си отношения по време на брака, страните могат да уредят и имуществените последици при неговото прекратяване при евентуален развод, за да се избегнат за в бъдеще проблеми, свързани с общото имущество на страните, с ползването на семейното жилище или пък с издръжката на децата и между съпрузите.
Брачният договор може да бъде изменян по взаимно съгласие между съпрузите или от съда по искане на някой от съпрузите, ако се установи, че договорът застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството.
Със сключването на брачен договор, страните уреждат отношения, които подлежат на регулиране. Считам, че сключването на брачен договор е проява на честно отношение към партньора и разбира се е проява на личен избор.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите