Наемните правоотношение винаги могат да породят редица спорове и винаги съществува риск една от страните да се окаже с накърнени интереси – било защото наемодателят не е получил плащане на договорената цена или липсва плащане на консумативните разходи или пък на имота са нанесени щети, било защото наемодателят не е изпълнил задълженията си към наемателя за предаване вещта в състояние, годно за ползването, за което е наета или пък не е осигурил свободното и необезпокоявано ползване и други подобни.

В редица случаи възникват спорове относно това коя страна следва да заплати извършени подобрения и ремонти в имота.

Така например възможно е страните да са се споразумели, че се отдава под наем имот, който ще се ползва за определено предназначение – например за заведение, за баничарница, за кабинет или за какво ли още не. Страните уговарят, че всички подобрения в имота са за сметка на Наемателя или въобще липсва уговорка по този въпрос. Наемателят извършва значителни ремонтни дейности в имота, в които влага немалко средства, труд и материали, но впоследствие договорът бива прекратен и наемателят се оказва принуден да напусне като наемодателят му заявява, че нищо не му дължи, понеже в договора било уговорено, че всички разходи във връзка с подобренията в имота са за сметка на Немателя.

Така наемателят се оказва, че е вложил средства, материали и труд, но нали имотът е чужд – той трябва да си тръгне и да изостави всичко, което е направил.

Продължете към цялата статия…Наемателят има право на обезщетение за извършени подобрения в имота

Сключването на договори за наем на помещения е един от най-често сключваните договори. Обикновено сключването на такъв договор става прибързано, без двете страни да са достатъчно запознати с клаузите на договора, нито да са обмислили сериозно неговото съдържание. Договорът бива подробно прочетен и внимателно обмислен в един по-късен момент – когато някоя от страните наруши задълженията си по него.

Най-често срещаната житейска хипотеза е незаплащането на наемната цена или консумативите /вода, парно, ток/ за ползването на имота от страна на наемателя.

Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Това означава, че освен договорения наем, наемателят следва да заплаща всички разноски, свързани с ползването на имота, включително за електроенергия, топлоенергия, топла и студена вода.

Разбира се във всеки един договор би могла да се съдържа клауза, възлагаща и други задължения в тежест на наемателя или освобождаваща го от част от задълженията, свързани с ползването на имота. Двете страни трябва да следят за своите интереси още на етапа на сключването на договора и да уговорят това, което ще удовлетвори по най-добрия начин бъдещите им отношения и ще предотврати спорове между тях.

Продължете към цялата статия…Как да процедираме спрямо наемател, който не заплаща комуналните разходи в имота?