Договорът за заем е реален договор, което означава, че за да произведе действие, е необходимо заемодателят реално да предаде заемната сума на заемателя. Същевременно с цел доказването му, е необходимо да бъде сключен в писмена форма.
Често, вместо страните да сключат договор за заем, в който подробно да са посочените правата и задълженията на страните, се издават само разписки за получените суми, с което се поставя въпросът дали разписката, ако в нея е записано, че се дават заемни пари е достатъчно доказателство за сключване на договор за заем и съответно може ли въз основа на така оформен документ, при спор, заемодателят да търси възстановяване на заемната сума.