Х, имал намерение да си купи недвижим имот. Докато търсел оферти, попаднал на една много изгодна. Направил оглед на предлагания имот и установил, че същият е в добро състояние и че при това положение, продажната цена е много ниска. Това накарало Х. да се усъмни дали всичко с документите за имота е наред.
След щателно проучване, той установил някои факти, които го притеснили, поради което решил да дойде за консултация в кантората.
Тази седмица със запитване към кантората се обърна г-н К., чийто иск за признаване за установено, че не дължи определена парична сума към кредитор поради погасяването на вземането по давност беше отхвърлен. Г-н К. искаше да знае дали има смисъл да обжалва решението или това само би му струвало допълнителни разходи във връзка с водене на делото.
Ето каква беше ситуацията:
Преди няколко години срещу г-н К. било образувано изпълнително дело. Пет години по-късно г-н К. завел иск, за да установи, че вземането е погасено по давност, тъй като кредиторът не е предприемал през годините изпълнителни действия по събирането му. Съдът отхвърлил така предявеният иск като неоснователен. За да стигне до този извод, съдът се позовал на молба, находяща се в кориците на изпълнителното дело, с която г-н К. искал да бъде вдигнат наложения му върху заплатата запор и заявявал, че месечно доброволно ще заплаща сумата от 150 лева. Съдът приел в мотивите си, че тази молба съставлява признание на дълга и прекъсва давността относно вземането. Предвид прекъсването на давността, съдът приел, че вземането не е погасено по давност и следователно не може да отпадне на това основание.
Съставлява ли частичното плащане признание на целия дълг и прекъсва ли то давността относно неплатената част от дълга
Днес в кантората дойде г-н Т., който имаше следния въпрос: Срещу него през 2012год. беше образувано изпълнително дело пред ЧСИ за събиране на задължения по банков кредит. Съдебният изпълнител не беше успял да събере дълга от имуществото на г-н Т. в продължение на повече от две години, нито беше предприемал валидни изпълнителни действия през този период от време. Изпълнителното дело беше прекратено по силата на закона. Освен това имаше основания да се твърди, че самото вземане е погасено по давност и на това основание същото можеше да отпадне, ако се заведе дело срещу кредитора, за да може г-н Т. да се позове на изтекла погасителна давност.
Във всички случаи на употреба на алкохол ли застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетениеДнес при мен дойде г-н В. по повод получено от него писмо от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържащо покана за заплащане на сума от 46 000 лева, съставляваща обезщетение, което застрахователят бил платил на собственика на увреден автомобил от пътно транспортно произшествие.
„ Кой е задължен да плаща на Топлофикация? “- собственикът на имота или ползвателят, на когото ползването на имота е предоставено с бракоразводно решение
Беше получил искова молба от Топлофикация, която го съдеше за задължения за неплатена топлинна енергия, начислени по отношение на имот, съставляващ бивше семейно жилище на него и съпругата му, с която вече бяха разведени. Имотът съставлявал тяхна съпружеска имуществена общност, прекратена с развода помежду им. След развода имота останал в обикновена съсобственост, като всеки притежава по ½ идеална част от същия.
Кои е задължен да плаща на Топлофикация –собственикът или наемателят на едно жилище
Г-жа Т. отдава под наем недвижим имот от години, с доходите от който подпомага своята издръжка, тъй като пенсията й не е достатъчна, за да посрещне ежедневните си нужди. Ето с какъв проблем се сблъска тя с последните си наематели, във връзка, с което дойде при мен за консултация:
Съществуват редица възможности за прекратяване на съществуващо трудово правоотношение. Една интересна възможност предвижда чл.331 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба работодателят може да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Предложението следва да достигне до знанието на работника/служителя, като от този момент същият има 7-дневен срок, за да прецени дали да го приеме. Ако в рамките на този срок той не се произнесе писмено по предложението, се счита, че го е отказал. Разбира се възможно е отказът да бъде представен и в писмена форма.
Днес при мен дойде г-н Т. със следния въпрос: Преди две години се беше развел със съпругата си. По силата на бракоразводното решение семейното жилище, което било закупено по време на брака и съответно съставлява обща тяхна собственост било предоставено за ползване на съпругата и ненавършилото тогава пълнолетие общо дете на страните.
Г-н Т. е собственик на половината имот, но от собствеността си той не извлича никакви облаги. Бившата му съпруга ползва самостоятелно имота, не плаща никакви пари за това, а г-н Т. плаща припадащата му се част от дължимите данъци. Неговият въпрос е какви са правата му в случая.