Петър и Кирил сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата, на който Петър се задължил да продаде правото на собственост по отношение на свой собствен недвижим имот на Кирил срещу цена от 87 000 лева. При подписването на договора страните договорили Кирил да плати сумата от 35 000 лева, съставляваща част от продажната цена за имота, която се давала като задатък по договора.
Продължете към цялата статия…Може ли да се намали задатък поради прекомерност
Тодор и съпругата му Мария прехвърлили на дъщеря си София свой недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка.
Към момента на прехвърлянето София била омъжена за Владимир.
Случило се така, че когато Тодор и Мария остарели и не можели вече да се грижат самостоятелно за себе си, грижи за тях полагала само дъщеря им, а зет им – Владимир изобщо не ги и поглеждал. Това донякъде се дължало и на факта, че отношенията между София и Владимир не вървели от години и били пред развод.
Продължете към цялата статия…Кога не може да се развали договор за издръжка и гледане?
Работодател с много служители, когато не успеел да се сработи с някой служител, за да прекрати трудовото му правоотношение по лесен и бърз начин, с намерението да не са налага после да се водят дела за незаконосъобразно уволнение, постъпвал по следния начин: принуждавал служителя, който бил нарочен, да премине на друга длъжност в предприятието като сключвал с тях договор за изпитване.
/Например: От касиер или диспечер преназначавал служителя на длъжност чистач със срок за изпитване./
Тъй като в срока за изпитване работодателя може по всяко време на прекрати договора със служителя, точно така и правел.
Дори не допускал съответния служител да се яви на работа. Преназначавал го на новата длъжност, но изобщо не допускал служителя да започне наистина да изпълнява задълженията си на новата длъжност, на която е назначен, а след това прекратявал трудовия договор на съответния служител, без да дава обяснение за причините, които според него налагат прекратяването на трудовото правоотношение, защото законът му позволява тази възможност. Освен това било масова практика, а не изолиран случай, да се постъпва по този начин.
Практиката на работодателя, описана по-горе е незаконосъобразна.
Продължете към цялата статия…Преварително прекратяване на Срочен трудов договор
Кирил дължал на Трифонов сумата от 7500 лева. Трифонов осъдил Кирил да му заплати посочената сума и образувал изпълнително дело срещу Кирил.
Кирил обаче не работел по трудов договор, поради което Трифонов не можел да наложи запор върху част от заплатата му. Кирил нямал и пари по банкови сметки, нито някакви други официални доходи и имущество, срещу които изпълнението да бъде насочено.
Чавдар имал леля, към която бил много привързан. Тя била възрастна и нямала нито деца, нито съпруг, нито други близки роднини. Доживяла до дълбока старост, но в последните години от живота си имала нужда от грижи и такива за нея полагал Чавдар. Понеже лелята искала да му се отблагодаря за всичко, което Чавдар и семейството му правели за нея, му дала пълномощно по силата, на което да се разпорежда както намери за добре с нейните имоти, включително да ги прехвърля сам на себе си. Лелята притежавала два апартамента- един в София и друг в Търговище, както и малко земеделски земи около Търговище. Чавдар зачел волята на леля си и скоро след като бил упълномощен от нея, прехвърлил на себе си имотите чрез дарение.
Продължете към цялата статия…Кой може да оспорва пълномощното – продължение?
Методи работел във фирмата на Петър, когато претърпял трудова злополука.
Много лошо си счупил ръката, което наложило извършването на операция по спешност и слагането на болтове в ставата. Методи платил значителна сума пари за операцията и медицинските консумативи, а и за последващото лечение и освен това преживял всичко изключително болезнено.
Тъй като злополуката била трудова, съгласно чл. 200 от КТ, Методи имал право на обезщетение от своя работодател за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Понеже работодателят отказал да плати доброволно претендираната от Методи сума, последният предявил иск за обезщетение. Търсил обезщетение на имуществените вреди, изразяващи се в разходите, които направил за лечението и разликата между получаваното от него трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност и обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат на трудовата злополука. Последната претенция значително надвишавал претенцията за имуществените вреди.
Случило се така обаче, че в хода на съдебното производство Методи починал и оставил за свои наследници двамата си сина, които били конституирани като ищци в производството.
На 01.04. 2017 год. Камелия получава съобщение за образувано срещу нея изпълнително дело, с което узнава, че Топлофикация се е снабдила с изпълнителен лист срещу нея за задължения за начислена топлинна енергия за периода 04.2012-05.2013 год. по отношение на неин собствен недвижим имот. Изпълнителното дело е образувано през 2017год, а изпълнителният лист е издаден през 2015 год. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, без да е водено дело за установяване вземането на Топлофикация по отношение на Камелия.
Притежавам къща с дворно място в с. Доброславци. Рядко посещавам имота. При последното ми ходене установих, че съседката е сложила врата в оградата между нейното и моето дворно място с катинар и че пуска в имота ми домашните си животни, а също и че коси тревата в мястото. Разбрах, от други съседи, че наскоро някакви хора проявили интерес към имота и разпитвали кой е собственикът му, защото имали интерес да го закупят. Съседката обаче ги изгонила от имота. Държала се твърде агресивно с тях.
„Възможно ли е съседката да се сдобие с нотариален акт за собственост по отношение на моя имот и какво мога да направя, за да предотвратя тази опасност?”
Тодор имал да взима от Христо сумата от 8000 лева, за която последният му издал запис на заповед. Сумата трябвало да се плати най-късно в срок до 10.02.2014 год., когато настъпвал падежът на задължението, съгласно указаното в записа на заповед.
Христо не плащал, въпреки ще падежът настъпил. Тодор чакал. Доверявал се на уклончивите обещания на Христо, че всеки момент чакал да получи едни пари, с които веднага щял да плати на Тодор. Тодор разчитал да получи парите доброволно и затова не предприемал действия по събиране на дълга по принудителен ред- едно че не му се разправяло, второ, че се опасявал, че неминуемо ще трябва да направи разходи по събиране на вземането, а и трето – не бил много сигурно, че Христо изобщо разполага официално с някакво имущество, от което Тодор да събере парите си.
Виктор закупил недвижим имот, но впоследствие се оказало, че продавачът, който му е продал имота не е бил собственик на същия. Действителният собственик предявил иск срещу Виктор за връщане на владението по отношение на имота, спечелил делото и отстранил Виктор от имота.
Виктор получил обратно от продавача цената, която платил при покупката на имота, но се оказало, че с получените пари не може вече да закупи равностоен имот, понеже цените на имотите в същия регион се покачили.
В разглеждания случай продавачът, който е продал на Виктор имота е в неизпълнение на задължението си да прехвърли собствеността по отношения на същия, защото сам не е бил собственик на имота. При отстраняване на купувача от имота, сделката между продавача и купувача се разваля по право и всеки дължи връщане на това, което е получил в резултат на сделката, поради което безусловно Виктор има право да получи всичко, което е платил във връзка със сделката.
Продължете към цялата статия…Подлежи ли на обезщетение покачването на цените на имотите при евикция