Какво не е трудова злополука, според най-новите практики, съобразени с Европейското право

Марина отива на работа и по пътя претърпява злополука. Блъсната е от колоездач, при което пада и чупи дясна ръка и си навяхва крака. По спешност я откарват  в Пирогов, където се налага извършването на операция на счупената ръка., болничен престой, последващо лечение и рехабилитация.

 

Работодателят отказва да заведе злополуката като трудова, затова Марина сама я регистрира като такава в НОИ, каквото право тя има и може да упражни в едногодишен срок от настъпване на злополуката. За целта попълва заявление, в което  описва начина, по който е настъпила злополуката, прилага към заявлението епикризите,  с които разполага във връзка с проведената медицинска интервенция и последвалото лечение, прилага  писмени обяснения на свидетели-очевидци на злополуката и чака заключението на НОИ. От НОИ определят злополуката като трудова, поради това, че е настъпила по време на пътя й до работата. 

Работодателят упражнява правото си да обжалва акта, с който злополуката е приета за трудова по съдебен ред пред надлежния административен съд.

 

С решението си съдът се позова на Европейската практика и приема, че злополуката няма трудов характер. Решението влиза в сила и става окончателно, в резултат, на което Марина няма право да търси от работодателя си за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, последните изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания в резултат на злополуката, тъй като злополуката не е трудова . Правилно ли е решението на административния съд, с което се отхвърля злополуката да е от трудов характер или не?

 

В най-новата съдебна практика, макар вече същата да няма задължителен характер относно приложението й от съдилищата при разрешаването на спорове по идентични казуси, се приема, че злополука, настъпила по пътя за отиване или връщане на работа не е трудова злополука. Това е така, защото злополуката не е настъпила в самия процес на работа. За да се приеме, че една злополука е трудова, то е необходимо същата да е настъпила или в процеса на извършване на трудовата дейност, или през времето, прекарано на работното място.

 

Поради изложените съображения не следва да се приеме, че претърпяната от Марина злополука няма трудов характер. Злополуката е настъпила по времето, когато Марина е отивала на работа, но не когато е извършвала някаква трудова дейност или когато е била на работното си място.

 

Ако по време на самата работа, беше настъпил инцидент, само тогава Марина би могла да претендира, че злополуката е трудова. Например, ако Марина беше на работа и се беше наложило да отиде от т. А. до т. Б. ,  във връзка с работата й / например да отиде до фирмата, извършващи преводи, за да получи документи, във връзка с работата й/ и тогава беше блъсната от колоездач, в резултат, на което претърпява увреждания, само тогава злополуката може да се приеме за трудова и може да се претендира обезщетение от работодателя по чл. 200 КТ за всички увреждания –  от имуществен и от неимуществен характер. В случая злополуката би била настъпила във връзка и по повод извършената от нея работа и следователно би могло да се ангажира отговорността на работодателя за обезвреда на настъпилите вреди.

Адвокат онлайн При допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване, като кликнете тук или да си запишете час за консултация на телефон 02-851-12-20 в нашата кантора в гр. София.
Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет. Във всеки конкретен случай е добре да се обърнете към специалист за получаването на коректен съвет.