Какви са правата на длъжник, който не оспорва, че дължи пари на своя кредитор, но узнава, че е бил осъден от него едва когато се стигне до съдебен изпълнител и когато дългът се оказва многократно завишен
Казус в кантората
1. Г-н Т. е получил писмо от Топлофикация, с което се претендира за заплащане от него сумата в размер на 16 235 лева…
Писмото съставлява бланка, в която на ръка е нанесен адресата, абонатния номер и претендираната сума за заплащане.
Г-н Т. е водел дело срещу Топлофикация за установяване недължимост на погасени по давност задължения за начислена топлинна енергия. С влязло в сила решение е установено, че г-н Т. не дължи на Топлофикация сумата от 10 284 лева – част от претендираната по-горе сума за заплащане, а остатъкът в размер на 5 951 е заплатен доброволно по банков път.
Въпреки факта, че сумата от 16 235 лева, поради изложените по-горе факти, Топлофикация продължава да търси същата сума за заплащане, изпращайки писмо до адресата в този смисъл, което съставлява покана за плащане.
Казус в кантората
Днес в кантората дойде г-жа М., която имаше следните въпроси:
На 20.05.2010 год. беше сключила църковен брак в Гърция с грък. Малко по-късно – на 10. 06. през същата година беше закупила на свое име недвижим имот в България.
Бракът, сключен в Гърция беше регистриран в България през септември месец 2010 година.
Първоначално, след сключването на брака страните се разбирали и отношенията им били добри. През последните месеци обаче нещата между тях се бяха променили. Започнали скандали. Неразбирателството им се задълбочило, отчуждили се един от друг и г-жа М. мислеше за развод. Тя искаше да знае как биха се уредили техните имуществени отношения и какво би станало с имота, придобит през юни месец 2010 година. Вече се беше консултирал с колега, който ѝ беше казал, че при положение, че бракът бил регистриран в България, едва през септември 2010, а имотът е закупен на нейно име през юни 2010 г. в България, макар и да е бил сключен преди това в Гърция, от значение е датата на регистрация на брака в България и при положение, че имотът е закупен на нейно име преди датата на регистрация на брака в България, то същият си е нейна лична собственост и съпругът ѝ не можел да има никакви претенции по отношение на този имот. Беше ѝ казал още, че приложимо е правото на страната по местонахождението на имота.
Каква всъщност беше истината?
Г-жа М. идваше за второ мнение и се надяваше то да потвърждава първоначалното. За съжаление на г-жа М., аз не можех да ѝ дам същото становище по нейния казус.
Казус в кантората
Един имот е прехвърлен срещу издръжка и гледане на две лица, а само едно от тях изпълнява задълженията по договора. Какви са правата на последното?
Здравейте,
Във Вашия сайт попаднах на статия относно прехвърляне на апартамент срещу гледане и издръжка. В статията се казва, че ако лицето, на което е прехвърлен имота почине, неговите наследници поемат задължението за гледане и издръжка. В моя казус аз и брат ми сме наследници на такъв имот и трябва да се грижим за нашата баба, той обаче не изпълнява задълженията си.
Интересува ме може ли да се развали сделката, каква е процедурата и горе-долу колко ще струва?
Благодаря за отделеното внимание!
Лек и успешен ден!
Горното е съдържания на имейл, кoйто получих днес.
Какви са прaвата на питащата?
Оказва се, че двамата с брат придобиват правото на собственост по отношение на недвижим имот, при равни квоти, като всеки от тях придобива по ½ идеална част от имота, а само жената полага грижи за баба си и осигурява издръжката ѝ Мъжът Не полага никакви грижи за баба си, нито дава средства за издръжката ѝ, но също получава равен дял от имота.
Кога може да се сключи предварителен договор за покупко-продажба на имот като обезпечение на дълг?
Калоян дал на заем на Петър сумата от 65 000 лева. Разбрали след изтичането на шестмесечен гратисен период Петър да започне да връща сумата, като всеки месец плаща по 2500 лева до окончателното погасяване на дълга. След като изтекли шестте месеца, Петър започнал да плаща. Плащал известно време, но след това започнал да изпитва сериозни затруднения. Молил Калоян за отсрочки, не успявал да плаща пълната месечна вноска, а понякога се забавял с месец и повече.
Като видял, че Петър не плаща според уговореното, Калоян поискал гаранции и двамата се споразумели да сключат предварителен договор за покупко-продажба, по силата, на който Петър се задължавал да прехвърли свой имот срещу оставащата неплатена цена по заема, която към момента на подписване на предварителния договор била в размер на 48 000 лева, като в договора пишело, че цената е платена при сключването му.
Казус в кантората
Първият клиент за днес беше г-н Д., който има стари задължения към една банка, прехвърлени впоследствие към фирма за събиране на вземания
Срещу него е образувано изпълнително дело от 2012 год. и ЧСИ е наложил възбрана върху негов недвижим имот. Г-н Д. живее в чужбина и не работи по трудов договор в Република България. Търси възможност задълженията му по кредита да отпаднат.
За г-н Д. съществува такава правна възможност. От кантората, по негова предварителна заявка сме извършили справка по изпълнителното дело и сме установили, че са налице основания дългът да отпадне като погасен по давност.
Това е така поради следните факти: Изпълнителното дело срещу г-н Д. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в края на 2011 год. в полза на банка-кредитор. Изпълнителното дело е образувано в първите дни на януари 2012 год. След това, банката в продължение на две години не е предприела изпълнителни действия, поради което е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.
Има ли значение за правата на съпрузите дали теренът, върху който е изграден имот по време на брака е собственост на единия съпруг или е съсобствен с трето лице?
След двадесет годишен брак, Калушкови взели решение, че не могат да продължават да живеят така във вечни разправии и тягостна семейна обстановка и се развели. После започнали да спорят помежду си относно имуществените отношения. Те живеели в двуетажна къща в квартал на София, която била построена по време на брака им. Именно тази къща била предмет на раздор и като не могли да се разберат доброволно как да я поделят, Калушков завел дело за делба срещу бившата си жена.
Изумлението на Калушков било голямо, когато в отговор на исковата си молба, Клаушкова /тя била запазила фамилното име на съпруга си след прекратяването на брака, понеже с него била известна от години в работата си и между близки и познати/ заявила, че нямало какво да делят, тъй като независимо, че къщата била построена по време на брака, тя не оспорвала този факт, същата била нейна индивидуална собственост.
Това било така, защото къщата била построена в дворно място, което било съсобствено на нея и на брат ѝ, поради което съпругът ѝ нямал никакви права по отношение на имота. Имотът бил станал съсобствен на собствениците на земята – т.е. на нея и на брат ѝ. Нейната част, тя притежавала в изключителна собственост и съпругът ѝ нямал никакви права по отношение на имота.
Казус в кантората
1. Получих имейл със следното запитване:
„ Здравейте Адвокат Константинова,
Разгледах блога ви за високите начислени сметки от ЧЕЗ, но при нас проблемът е друг – постоянно спиране на тока на денонощие по 5-6 пъти за кратко, но това може да съсипе електроуреди за хиляди левове. Най-абсурдното е, че това се случва в град София, квартал Връбница 1/Надежда 5.
Предполагам, че ЧЕЗ трябва да инвестират в инфраструктура, за да се реши проблемът ни, но ако не дай си боже ми се съсипе климатик, хладилник, лед телевизор кой ще поеме щетите? “
Отговорът на така поставения въпрос, е, че електроснабдителното дружество отговаря за вредите на потребителя, в това число имуществените и неимуществените такива, произлезли от прекъсването на електрозахранването в нарушение на сключения договор межди дружеството и потребителя. /Договорът се смята за сключен приобщи условия при придобиване на право на собственост или на вещно право на ползване по отношение на имот, който е електрозахранен/.
Освен това, ако неимуществените вреди останат недоказани по размер /понеже не е разпитан или е разпитан, но не е дал убедителни показания, свидетел, който да установи какви именно неудобства е претърпял потребителят от преустановяване на електрозахранването в имота му/, то обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде присъдено от съда, като в този случай съдът определя по справедливост, на основание чл. 162 ГПК, размера на дължимото обезщетение.