Адвокат недвижими имоти

С. и Т. сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който С. се задължил да продаде собствеността на един недвижим имот на Т. срещу определена цена. Уговорили окончателният договор да бъде сключен в срок до четиридесет и пет дни от сключването на предварителния договор, а при сключването на договора била заплатена сумата от 10 000 лева като капаро.

До изтичането на предвидения срок окончателен договор не бил сключен.

Продавачът не бил осигурил необходимите документи за сключването на договора, а купувачът не разполагал със средствата за заплащането на цената по договора.

Продължете към цялата статия…Капарото задатък ли е?

Ефремова и Стайкова сключили предварителен договор за покупко-продажба на апартамент за цена от 104 000 евро. Уговорили се в нотариалния акт да пишат, че цената на имота е 77 000 лева – малко над данъчната оценка за имота, за да спестят такси и разходи по сделката.

Когато дошла датата за сключване на окончателен договор, страните се явили пред нотариус, подписали договора и Ефремова превела на Стайкова по банков път сумата от 77 000 лева. Стайкова заявила пред нотариуса, че е получила продажната цена на имота и нотариалният акт бил вписан в Службата по вписвания към Агенцията по вписвания.

Продължете към цялата статия…Как се доказва коя цена е действителна – тази по предварителен договор или тази по нотариален акт?

Настоящият казус касае придобиване на право на собственост въз основа на давностно владение.

Ето каква е историята на спора:

Един имот бил придобит по наследство от трима наследници: И. Д. и П. Понеже те не разполагали с достатъчно документи, въз основа, на които да се легитимират като собственици, решили да се снабдят с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. За целта трябвало да бъдат разпитани от нотариус трима свидетели, които да установят, че наследниците са владели имота трайно, явно, необезпокоявани от трети лица повече от 10 години.

Продължете към цялата статия…Кога издаването на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка прекъсва придобивната давност по отношение на недвижим имот?

Здравейте, Няколко години се грижих сама за сестра ми, която беше тежко болна. За съжаление тя почина (преди 10 години). Сестра ми има един наследник (нейната дъщеря, моята племенница), която живее от 20 години в Щатите и оттогава не се е връщала в България. Аз и моето семейство нямаме връзка с нея, тя не контактува с нас. Сестра ми беше ипотекирала собствения си апартамент и аз се принудих да изплатя ипотеката за да спася жилището. През всичките тези 10 години аз и семейството ми стопанисваме жилището на сестра ми. Преди 3 години когато отидохме да платим парното и данъците се оказа че същите бяха вече платени. Вероятно племенницата е изпратила някой да ги плати. ВЪПРОСЪТ МИ Е: Това нейно действие прекъсва ли 10-годишния давностен срок за придобиване по имота. Искам да придобия жилището по давност. Според Вас има ли вероятност племенницата ми да го оспори и ако има, то каква е тя? И как ще се осъществи оспорването от страна на племенницата ми ако веднага след придобиването по 13 моментално продам жилището?

Горното е съдържанието на имейл, който получих наскоро.

Ето и отговора на така поставените въпроси:

Продължете към цялата статия…Защо е по-добре да се води иск за собственост, отколкото да се извади констативен нотариален акт за собственост?

При мен днес дойде г-н С. със следния въпрос:

По силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, баба му и дядо му по майчина линия били прехвърлили на майка му и на баща му преди години, по време на техния брак, недвижим имот. Майка му починала. Отношенията между майка му и баща му обаче никак не били добри. Макар и в брак, те през последните години от живота на майка му живеели фактически разделени. Години преди раздялата бащата не полагал никакви грижи за семейството, не давал средства за издръжка в домакинството, водел свой самостоятелен живот и изобщо не се интересувал от семейството. Още по-малко пък се грижел за тъст си и тъщата си, които били прехвърлили имота на двамата с жена му.

Продължете към цялата статия…Какво може да се случи, ако един имот е прехвърлен с договор за издръжка и гледане на повече от едно лице, но само едно от тях изпълнява задълженията по договора?

Баба Мария имала едноетажна къща и дворно място в Симеоново. Когато синът се оженил, с жена му нямали къде да живеят и баба Мария се съгласила да надстроят втори етаж на къщата ѝ. Бракът бил втори по ред за мъжа, който имал от предишен брак един син.

Разходите за построяването на втория етаж били значителни и жената продала своя къща в провинцията, а средствата били вложени в изграждането на новото жилище.

Тъй като баба Мария не учредила право на строеж по отношение на втория етаж на сина и снаха си, този втори етаж станал нейна собственост. След смъртта ѝ цялата къща била наследена от сина ѝ. След години той починал и за свои наследници оставил съпругата си и двамата си сина – единият от първия, другият – от втория му брак .

Продължете към цялата статия…Какви са правата на наследник, спомогнал за увеличаване на имуществото на наследодателя?

Петър и Кирил сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата, на който Петър се задължил да продадена Кирил един апартамент. Договорът бил сключен при следните обстоятелства: двамата се запознали на личен празник на техен общ познат, където били сложени един до друг на масата. От общите приказки помежду им, станало ясно, че Петър бил наследил апартамент, който имал намерение на продава. Кирил проявил интерес към имота, като инвестиция.

Продължете към цялата статия…Може ли предварителен договор, сключен само с един съсобственик да бъде обявен за окончателен?