Напускане на съдружник в ООД

Raven perched above Tanner Trail at Lipan Point

Съдружник може да прекрати участието си в Дружество с ограничена отговорност като подадае молба за напускане в срок от три месеца, преди датата на напускането.  Изтичането на тримесечния срок  на предизвестие има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с настъпването му съдружникът губи качеството “съдружник”.

Напусналият съдружник не губи всички права по отношение на ООД. Членски права той вече не може да има, но има право на обезщетение  в размер, определим съобразно дела  му в имуществото в дружеството с ограничена отговорност.  Смисълът на закона е, че срещу направена от съдружника дялова вноска в капитала на дружеството, той има право на част от имуществото, което му принадлежи при прекратяване на участието му в Дружеството.

Продължете към цялата статия…Напускане на съдружник в ООД

Дружество с ограничена отговорност

Дружеството с ограничена отговорност е юридическо лице-търговско дружество, съдружниците в което са ограничено отговорни за задълженията на дружеството до размера на дяловата им вноска в капитала. Допустимо е дружеството да бъде учредено от едно физическо или юридическо лице, в който случай дружеството е еднолично дружество с ограничена отговорност.

Учредяването на дружеството се изразява в съставяне и подписване на дружествения договор от съдружниците, който договор не се заверява нотариално и вписването на подлежащите на вписване обстоятелства в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.

Дружествения договор задължително съдържа:фирма, седалище и адрес на управление на дружеството; предмет на дейност; срок , за който се учредява; данни на съдружниците, размер на капитал, размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, управлението и начина на представителство.

За вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписвания е необходимо да се представи: дружествения договор, договор за управление, сключен между Дружеството и неговия управител /управител може да бъде съдружник в Дружеството, но може да бъде и трето лице/, нотариално заверено съгласие от управителя, че е съгласен на управлява и представлява дружеството и образец от подписа му. Необходимо е също  да е внесен  предвидения в закона минимум от капитала, който  2 лева. Капиталът се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от един лев.

В процеса на учредяване на дружеството с ограничена отговорност до вписването му в Търговския регистър, съдружниците могат да поемата права и задължения от името на Дружеството, като задължително сочат, че Дружеството е в процес на учредяване. С възникването на Дружеството чрез вписването му в Търговския регистър тези права и задължения преминават върху нововъзникналото дружество.  В случай, че Дружеството не бъде учредено, съдружниците отговарят солидарно пред трети лица за причинените вреди.

Капитал. Капиталът служи за икономическа основа за дейността на Дружеството, но също и се явява обезпечение за вземанията на кредиторите на Дружеството.  Минималният размер на капитала е два лева.  Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да се дели на 1 . Един дял може да се притежава съвместно от няколко лица. В този случай  тези лица упражняват правата си, въз основа на дяла съвместно. Отговорността им за задълженията по общия дял е солидарна.

Продължете към цялата статия…Дружество с ограничена отговорност

Въпроси и отговори на тема Търговско право – I част

Започвам нова рубрика, в която ще публикувам някои от многото отговори, които давам чрез формата за онлайн консултация с адвокат.

Изтрити са всякакви лични данни, за да не може да се идентифицира питащия и да се запази пълната му анонимност.

1. Въпрос:

Здравейте, съпругът ми работи в транспортна фирма като международен шофьор, преди месец реши да напуска и си подаде предизвестие което в момента още работи След изтичане на предизвестието обаче не искат да му изплатят командировките Какви са правата му какво да направи за да си получи заработеното Благодаря предварително

Отговор:

Съгласно Кодекса на труда при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Това е общият случай, съществуват обаче и някой хипотези, при които нещата не стоят така, а именно:

Не се считат командировани лицата, които:

  1. Извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;
  2. Изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
  3. Пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

Не се заплащат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго.

2. Въпрос:

Здравейте, първо искам да благодаря за бързия отговор; Като съм написала командировки не съм уточнила, че става въпрос за заработените пари на километър; Уговорката в транспортните фирми е брутна заплата върху която ги осигуряват плюс възнаграждение на километър, което е в различен размер според фирмата; В нашия случай, ще му изплатят брутното възнаграждение но не и парите на километър които всъшност са доста повече от брутното възнаграждение;

Продължете към цялата статия…Въпроси и отговори на тема Търговско право – I част

Договор за гражданско дружество


Снимка: Julish Annon

Гражданското дружество е форма на доброволно обединение на две и повече лица за постигането на стопанска цел с общи средства и усилия. Договорът може да се сключва както от граждани, така и от юридически лица. Заради общия интерес, общите цели, законът нарича лицата, които сключват договора съдружници.

Задължително целта, за която договорът се сключва трябва да бъде стопанска. Възможно е съдружниците да извършат имуществени вноски с цел постигане на поставената цел, но това не е задължително.

Въз основа на Договора за гражданско дружество, не се създава нов правен субект, т.е. не е юридическо лице. По отношение на третите лица правата и задълженията на дружеството, са права и задължения на отделните съдружници. При Договора за дружеството се предполага, че вноските и частите на съдружниците върху придобитото имущество, както и върху печалбите и загубите са равни, освен ако друго не е договорено.

Договорът за дружество се смята сключен когато се постигне съгласие за неговите съществено съдържание. Ненавършилите пълнолетие и поставените под запрещение лица не могат да сключват такъв договор. Не се установява писмена форма като условие за действителност на договора, писмена та форма се прилага с оглед доказване съществуването на договора.

Правата и задълженията на съдружниците не са насрещни един спрямо друг, а спрямо общността учредена за постигането на общата цел с общи средства и усилия. Договорът се сключва с оглед личността на всеки съдружник, което означава че е недопустимо всяко заместване на съдружник по отношение на неговите задължения, както и поемането на задължения от трето лице без съгласието на останалите съдружници.
Дружеството се прекратява:
-с постигането на неговите цели или ако постигането е станало невъзможно;
-когато изтече срокът, за който е било образувано;
-със смъртта или поставянето под запрещение на съдружник – физическо лице, съответно прекратяване на Юридическото лице, ако не е уговорено друго;
-с предизвестие на един от съдружниците, когато дружеството е образувано за неопределен срок, ако не е уговорено то да продължи да съществува с останалите съдружници;
-по решение на съда

Продължете към цялата статия…Договор за гражданско дружество

Примерен устав на сдружение с нестостопанска цел


Снимка: Damon Duncan

У С Т А В
на
СДРУЖЕНИЕ”………………..”

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1 (1) Сдружение с нестопанска цел с наименование………., наричано по-долу за краткост “Сдружението”, е юридическо лице, регистрирано съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

(2) Сдружение с нестопанска цел – е отделно от членовете си и отговаря за задълженията си със своето имущество. Членовете на Сдружението отговарят за неговите задължения само до размера на предвидените в този Устав имуществени вноски.
НАИМЕНОВАНИЕ
Чл. 2 (1) Сдружението ще осъществява дейността си под наименованието ……………….”.

(2) Всяко писмено изявление от името на Сдружението трябва да съдържа неговото наименование, седалище, адрес, данни за регистрацията, включително ЕИК номер.
СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС
Чл. 3 Седалището и адрес на управление на Сдружение “ …………………….е………..
ЦЕЛИ
Чл. 4 Основни цели на Сдружението са: ……………………..

СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ
Чл. 5 За постигането на своите цели Сдружението използва следните средства:………………………………………
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗВЪРШВАНАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 6 Сдружението осъществява дейност в частна полза, като ще разходва имуществото си за осъществяване на целите, за които се създава.
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ
Чл. 7 Предметът на дейност на Сдружението е………………………………….
СРОК
Чл. 8 Сдружението не е ограничено със срок.
ЧЛЕНСТВО
Чл. 9 Членове на Сдружението могат да бъдат дееспособни физически и юридически лица, които желаят да допринесат за постигане целите на Сдружението.
Придобиване на членство
Чл.10(1) Членството в Сдружението е доброволно.

(2) Кандидатът подава писмена молба до Управителния съвет, в която декларира, че е запознат и приема разпоредбите на настоящия Устав. Кандидатите – юридически лица представят с молбата преписи от документите си за регистрация и от решението на управителните си органи за членство в Сдружението.
(3) Управителният съвет внася молбата за гласуване задължително на следващото заседание на Общото събрание. Членството се придобива от датата на решението на Общото събрание.

Продължете към цялата статия…Примерен устав на сдружение с нестостопанска цел

Юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност


Снимка: Philipp Klinger

Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за конкретно определени цели, а именно:
1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.

Тези ЮЛ след регистрацията в окръжния съд по седалище на юридическото лице се вписват в Централния регистър при Министерството на правосъдието, който регистър е публичен. Задължително подават годишни финансови отчети , които подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството.

Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е длъжно да води книги за протоколите от заседанията на колективните си органи. При тези юридически лица се изготвя доклад за дейността веднъж годишно, който трябва да съдържа данни относно:
1. съществените дейности, изразходваните за тях средства,
2. размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства;
3. вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите;
4. финансовия резултат.

Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност може безвъзмездно да разходва имущество и да осъществява дейността, насочена за постигане на целите, определени по реда на този закон.

Подборът на лицата и начинът на тяхното подпомагане от юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, се извършват в зависимост от целта и финансовите възможности на юридическото лице с нестопанска цел съгласно обявения ред и правилата за осъществяване на дейността. Информацията за реда, по който се извършва подборът, е общодостъпна и се вписва в централния регистър.

Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза.

При ликвидация ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични средства, а ако това е невъзможно – чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел.

При ликвидация имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако редът за разпределянето му не е уреден в устава или учредителния акт.

Продължете към цялата статия…Юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност

Юридически лица с нестопанска цел


Снимка: photo-maker

Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации.

Юридическите лица с нестопанска могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице .

Юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели.Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в учредителния акт цели.

Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.

Юридическото лице на организацията с нестопанска цел възниква с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице.След като юридическото лице с нестопанска цел е вписано в съдебния регистър, не може да бъде вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование.Седалище е населеното място, където се намира управлението.

Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, в предвидените от закона случаи.
При прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел се извършва ликвидация. Начинът на разпореждане с имуществото останало след ликвидацията и удовлетворяването на кредиторите се решава съгласно учредителния акт или от общото събрание. Ако не съществуват посочените лица, имуществото преминава върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да използва полученото имущество за дейност, възможно най-близка до целта на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел.
След разпределяне на имуществото се извършва заличаване на Юридическото лице.

Сдруженията се учредяват от три или повече лица, сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

Продължете към цялата статия…Юридически лица с нестопанска цел

Договор за продажба на консигнация



Снимка: such pretty things

ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА НА КОНСИГНАЦИЯ

Днес, …………………………, в гр. ………………………………. се сключи настоящият договор за продажба на консигнация между:
1. ……………………………………………………………………………………………………………………. с търговски адрес ……………………………………………………………………………………………….. представляван от ……………………………………………………………………………………………….. и наричан накратко КОНСИГНАНТ и
2. ………………………………………………………………………………………………………………….. с търговски адрес ……………………………………………………………………………………………….. представляван от ………………………………………………………………………………………………… и наричан накратко КОНСИГНАТОР.
СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА ОТНОСНО СЛЕДНОТО:
I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
Чл. 1. КОНСИГНАНТЪТ възлага на КОНСИГНАТОРА да продава от свое име и за сметка на КОНСИГНАНТА следните стоки: …………………………….. срещу възнаграждение, платимо в размера, сроковете и по начина, уточнени в настоящия договор.
Чл. 2. Правата, придобити спрямо трети лица, и задълженията, поети към трети лица в резултат на изпълнение на поръчката по чл. 1, възникват за КОНСИГНАТОРА, който е длъжен да ги прехвърли на КОНСИГНАНТА. КОНСИГНАНТЪТ е длъжен да приеме тези права и задължения да му бъдат прехвърлени, ако поръчката по чл. 1 е изпълнена точно.
Чл. 3. Поръчката по чл. 1 от договора ще бъде изпълнена при спазване на следните изисквания на КОНСИГНАНТА: ……………………………………………………………………………………………………………………………. ……………………………………………………………………………………………………………………………. …………………………………………………………………………………………………………………………….
Чл. 4. Настоящият договор се сключва за срок от ……………………………, считано от датата на подписването му.
II. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОНСИГНАТОРА

Продължете към цялата статия…Договор за продажба на консигнация

Договор за изключително представителство


Снимка: Daniel Cormier
ДОГОВОР
ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Днес …………200….. г. в гр. ……………………….. на основание чл. 36, ал. 2 от ТЗ между страните
фирма ……………………………………………………………………………………………….,
представлявана от ……………………………………………………………………………..,
с търговски адрес в ……………………………………………………………………………,
банкова сметка № ………………………….. при ………………………………………….. банка,
гр. …………………………………………, наричана по-долу за краткост ВЪЗЛОЖИТЕЛ
и
фирма ………………………………………………………………………………………………..,
представлявана от ………………………………………………………………………………,
с търговски адрес в …………………………………………………………………………….,
банкова сметка № ………………………….. при …………………………………………… банка,
гр. ……………………., наричана по-долу за краткост ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ се сключи настоящият договор за следното:

1. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ приема да сътрудничи при извършване на търговската му дейност като извършва следното:
– проучване, издирване, събиране, систематизиране и предоставяне на маркетингова информация с крайна цел сключване на сделки за покупко-продажба на стоки и услуги в полза на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.
2. С настоящия договор ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ има право да преговаря и договаря от името на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, да рекламира негови стоки и услуги и всички други действия в интерес и със съгласието на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ във връзка с търговската му дейност. Сферата на действие на правата на ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ е ……………………………………………………….. (вписва се региона).
3. Във всеки конкретен случай, при нужда, ще се подписва ПРИЛОЖЕНИЕ към настоящия договор за уточняване на обема на предоставеното ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.
4. (1) ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ има право на възнаграждение:

Продължете към цялата статия…Договор за изключително представителство

Договор за дружество (консорциум)

 


ДОГОВОР ЗА ДРУЖЕСТВО
(КОНСОРЦИУМ)

Днес, ……….200… г. в гр…………… на основание чл.275-276 от ТЗ между страните
1. ………………………………………………………………………………………………………;
2. ………………………………………………………………………………………………………;
3. ………………………………………………………………………………………………………,
(при физическо лице – трите имена, ЕГН, личен паспорт, адрес; при фирма – наименование, адрес, представител, данни от съдебната регистрация) наречени в договора СЪДРУЖНИЦИ се сключи настоящият договор за следното:

 

I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

Чл. 1. СЪДРУЖНИЦИТЕ се договарят да обединят усилията си за постигане на определена цел/за осъществяване на определена дейност, изразяваща се в следното: ………………………………………………………………………………………………………………….. (пълно описание на целта) дейността с мястото, обема на дейността, средствата и др. под.), при условията на настоящия договор.
Чл. 2. Срокът на договора е …………………………… (само когато дружеството се създава за осъществяване на определена дейност)

II. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА ДРУЖЕСТВОТО

Продължете към цялата статия…Договор за дружество (консорциум)