Заявление за издаване на заповед за изпълнение


ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Чл. 410 от ГПК

Заявителят може да поиска издаването издаването на заповед за изпълнение за всяко парично задължение. Вземането трябва да е установено по размер и да е настъпила дата за неговото плащане. Паричното задължения може да бъде дължимо в лева или в друга валута. Може да се иска издаване на заповед за изпълнение и за заместими вещи. /при договор за влог, заем за послужване, наем на движима вещ / не се отнася обаче до недвижими вещи/. По реда на заповедното производство могат да се реализират суми или движими вещи на стойност до 25 000 лева, освен ако искането се основава на документ, в който случай става въпрос за заповед за незабавно изпълнение.

Заявител за издаване на заповед за изпълнение може да бъде и лице, за което такава възможност е предвидена в специален закон. В този смисъл заявител може да бъде работодател, без значение размера на вземането, който упражнява правото си да събере суми от работника или служителя си, които представляват размера на причинената на работодателя вреда от страна на работника или служителя при и по повод извършваната работа и в който случай работодателят не може да удържи дължимите суми от възнаграждението на работника или служителя, поради прекратяването на трудовото правоотношение или по други причини.

Продължете към цялата статия…Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Защита срещу заповед за незабавно изпълнение

ЗАЩИТА СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Законът предоставя възможност на основание конкретни документи, изчерпателно изброени в чл. 417 от ГПК, да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение а именно:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно сдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

На основание постъпило заявление и приложен в оригинал документ въз основа, на който се иска издаването на заповедта за незабавно изпълнение, съдът ако прецени, че са налице предпоставките затова се произнася с разпореждане  за издаване на  заповед за незабавно изпълнение, заедно с изпълнителен лист за претендираната сума. За разлика от производството при издаване на заповед за изпълнение , при заповедта за незабавно  изпълнение, длъжникът не се уведомява от съда за наличието на така издадена заповед за незабавно изпълнение. Длъжникът разбира за издадената заповед за незабавно изпълнение чрез съобщение от съдия- изпълнител за доброволно изпълнение .

Продължете към цялата статия…Защита срещу заповед за незабавно изпълнение

Прекъсване на давност

Основанията за прекъсване на давността са уредени изчерпателно в чл. 116 ЗЗД и те се отнасят, както за давностните срокове по ЗЗД, така и за специалните давностни срокове, предвидени в други закони.

Признанието, като юридически факт за прекъсване на давността, може да се извърши изрично, като се декларира от задълженото лице, че дължи вземането или обещае изпълнението му в бъдеще на правоимащото лице или когато се поиска отсрочка на изпълнението.

Продължете към цялата статия…Прекъсване на давност

Регистиране на ЕООД и ООД

Снимка: Труд

РЕГИСТРАЦИЯ НА  ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

Търговските дружества се учредяват по предвидения за това законов ред и подлежат на вписване  в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. Познати са следните търговски дружества:  дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, събирателно дружество, командитни дружество , командитно дружество с  акции.

Физическите лица могат да упражняват търговска дейност като еднолични търгове ц след вписване в Търговския регистър като такива.

Преди изготвяне на документите необходими за учредяването и вписването на  търговски дружество е необходимо да се  вземе решение по някой основни въпроси с цел подготвяне на нужните документи.

Такива общи въпроси са: наименование на фирмата,  седалище и адрес на управление, капитал /за капиталовите дружества/, представляващи и управляващи органи, предмет на дейност.

ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

В случай, че се нуждаете от адвокат за регистрация на ООД, може да се свържете с адвокат Константинова на тел. 0888-847-955.

Най-важна характеристика на дружеството с ограничена отговорност е, че съдружниците  отговарят за задължения на дружеството с личното си имущество само до размера на дяловата си вноска в капитала. С измененият отскоро в Търговския закон ООД може да се регистрираи с капитал от 2 лева, а съществуващият преди това минимум от 5000 лева е премахнат, поради което на практика всяко лице може да регистрира дружество с ограничена отговорност, без за това да се окаже възпрепятствано от финансови причини. От друга страна обаче при вземане на решение за размера на капитала на дружество с ограничена отговорност следва да се има предвид, че същият служи като гаранция за вземанията на кредиторите и в този смисъл играе обезпечителна роля.

Продължете към цялата статия…Регистиране на ЕООД и ООД

Напускане на съдружник в ООД

Raven perched above Tanner Trail at Lipan Point

Съдружник може да прекрати участието си в Дружество с ограничена отговорност като подадае молба за напускане в срок от три месеца, преди датата на напускането.  Изтичането на тримесечния срок  на предизвестие има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с настъпването му съдружникът губи качеството “съдружник”.

Напусналият съдружник не губи всички права по отношение на ООД. Членски права той вече не може да има, но има право на обезщетение  в размер, определим съобразно дела  му в имуществото в дружеството с ограничена отговорност.  Смисълът на закона е, че срещу направена от съдружника дялова вноска в капитала на дружеството, той има право на част от имуществото, което му принадлежи при прекратяване на участието му в Дружеството.

Продължете към цялата статия…Напускане на съдружник в ООД

Дружество с ограничена отговорност

Дружеството с ограничена отговорност е юридическо лице-търговско дружество, съдружниците в което са ограничено отговорни за задълженията на дружеството до размера на дяловата им вноска в капитала. Допустимо е дружеството да бъде учредено от едно физическо или юридическо лице, в който случай дружеството е еднолично дружество с ограничена отговорност.

Учредяването на дружеството се изразява в съставяне и подписване на дружествения договор от съдружниците, който договор не се заверява нотариално и вписването на подлежащите на вписване обстоятелства в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.

Дружествения договор задължително съдържа:фирма, седалище и адрес на управление на дружеството; предмет на дейност; срок , за който се учредява; данни на съдружниците, размер на капитал, размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, управлението и начина на представителство.

За вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписвания е необходимо да се представи: дружествения договор, договор за управление, сключен между Дружеството и неговия управител /управител може да бъде съдружник в Дружеството, но може да бъде и трето лице/, нотариално заверено съгласие от управителя, че е съгласен на управлява и представлява дружеството и образец от подписа му. Необходимо е също  да е внесен  предвидения в закона минимум от капитала, който  2 лева. Капиталът се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от един лев.

В процеса на учредяване на дружеството с ограничена отговорност до вписването му в Търговския регистър, съдружниците могат да поемата права и задължения от името на Дружеството, като задължително сочат, че Дружеството е в процес на учредяване. С възникването на Дружеството чрез вписването му в Търговския регистър тези права и задължения преминават върху нововъзникналото дружество.  В случай, че Дружеството не бъде учредено, съдружниците отговарят солидарно пред трети лица за причинените вреди.

Капитал. Капиталът служи за икономическа основа за дейността на Дружеството, но също и се явява обезпечение за вземанията на кредиторите на Дружеството.  Минималният размер на капитала е два лева.  Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да се дели на 1 . Един дял може да се притежава съвместно от няколко лица. В този случай  тези лица упражняват правата си, въз основа на дяла съвместно. Отговорността им за задълженията по общия дял е солидарна.

Продължете към цялата статия…Дружество с ограничена отговорност

Въпроси и отговори на тема Търговско право – I част

Сника: Beth Retro

Започвам нова рубрика, в която ще публикувам някои от многото отговори, които давам чрез формата за онлайн консултация с адвокат.

Изтрити са всякакви лични данни, за да не може да се идентифицира питащия и да се запази пълната му анонимност.

1. Въпрос: Здравейте, съпругът ми работи в транспортна фирма като международен шофьор, преди месец реши да напуска и си подаде предизвестие което в момента още работи След изтичане на предизвестието обаче не искат да му изплатят командировките Какви са правата му какво да направи за да си получи заработеното Благодаря предварително

Отговор: Съгласно Кодекса на труда при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Това е общият случай, съществуват обаче и някой хипотези, при които нещата не стоят така, а именно:

Не се считат командировани лицата, които:

1. извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;

2.изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;

3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

Не се заплащат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго.

2.Въпрос: Здравейте, първо искам да благодаря за бързия отговор; Като съм написала командировки не съм уточнила, че става въпрос за заработените пари на километър; Уговорката в транспортните фирми е брутна заплата върху която ги осигуряват плюс възнаграждение на километър, което е в различен размер според фирмата; В нашия случай, ще му изплатят брутното възнаграждение но не и парите на километър които всъшност са доста повече от брутното възнаграждение;

Продължете към цялата статия…Въпроси и отговори на тема Търговско право – I част

Договор за гражданско дружество


Снимка: Julish Annon

Гражданското дружество е форма на доброволно обединение на две и повече лица за постигането на стопанска цел с общи средства и усилия. Договорът може да се сключва както от граждани, така и от юридически лица. Заради общия интерес, общите цели, законът нарича лицата, които сключват договора съдружници.

Задължително целта, за която договорът се сключва трябва да бъде стопанска. Възможно е съдружниците да извършат имуществени вноски с цел постигане на поставената цел, но това не е задължително.

Въз основа на Договора за гражданско дружество, не се създава нов правен субект, т.е. не е юридическо лице. По отношение на третите лица правата и задълженията на дружеството, са права и задължения на отделните съдружници. При Договора за дружеството се предполага, че вноските и частите на съдружниците върху придобитото имущество, както и върху печалбите и загубите са равни, освен ако друго не е договорено.

Договорът за дружество се смята сключен когато се постигне съгласие за неговите съществено съдържание. Ненавършилите пълнолетие и поставените под запрещение лица не могат да сключват такъв договор. Не се установява писмена форма като условие за действителност на договора, писмена та форма се прилага с оглед доказване съществуването на договора.

Правата и задълженията на съдружниците не са насрещни един спрямо друг, а спрямо общността учредена за постигането на общата цел с общи средства и усилия. Договорът се сключва с оглед личността на всеки съдружник, което означава че е недопустимо всяко заместване на съдружник по отношение на неговите задължения, както и поемането на задължения от трето лице без съгласието на останалите съдружници.
Дружеството се прекратява:
-с постигането на неговите цели или ако постигането е станало невъзможно;
-когато изтече срокът, за който е било образувано;
-със смъртта или поставянето под запрещение на съдружник – физическо лице, съответно прекратяване на Юридическото лице, ако не е уговорено друго;
-с предизвестие на един от съдружниците, когато дружеството е образувано за неопределен срок, ако не е уговорено то да продължи да съществува с останалите съдружници;
-по решение на съда

Продължете към цялата статия…Договор за гражданско дружество

Примерен устав на сдружение с нестостопанска цел


Снимка: Damon Duncan

У С Т А В
на
СДРУЖЕНИЕ”………………..”

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1 (1) Сдружение с нестопанска цел с наименование………., наричано по-долу за краткост “Сдружението”, е юридическо лице, регистрирано съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

(2) Сдружение с нестопанска цел – е отделно от членовете си и отговаря за задълженията си със своето имущество. Членовете на Сдружението отговарят за неговите задължения само до размера на предвидените в този Устав имуществени вноски.
НАИМЕНОВАНИЕ
Чл. 2 (1) Сдружението ще осъществява дейността си под наименованието ……………….”.

(2) Всяко писмено изявление от името на Сдружението трябва да съдържа неговото наименование, седалище, адрес, данни за регистрацията, включително ЕИК номер.
СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС
Чл. 3 Седалището и адрес на управление на Сдружение “ …………………….е………..
ЦЕЛИ
Чл. 4 Основни цели на Сдружението са: ……………………..

СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ
Чл. 5 За постигането на своите цели Сдружението използва следните средства:………………………………………
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗВЪРШВАНАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 6 Сдружението осъществява дейност в частна полза, като ще разходва имуществото си за осъществяване на целите, за които се създава.
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ
Чл. 7 Предметът на дейност на Сдружението е………………………………….
СРОК
Чл. 8 Сдружението не е ограничено със срок.
ЧЛЕНСТВО
Чл. 9 Членове на Сдружението могат да бъдат дееспособни физически и юридически лица, които желаят да допринесат за постигане целите на Сдружението.
Придобиване на членство
Чл.10(1) Членството в Сдружението е доброволно.

(2) Кандидатът подава писмена молба до Управителния съвет, в която декларира, че е запознат и приема разпоредбите на настоящия Устав. Кандидатите – юридически лица представят с молбата преписи от документите си за регистрация и от решението на управителните си органи за членство в Сдружението.
(3) Управителният съвет внася молбата за гласуване задължително на следващото заседание на Общото събрание. Членството се придобива от датата на решението на Общото събрание.

Продължете към цялата статия…Примерен устав на сдружение с нестостопанска цел

Юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност


Снимка: Philipp Klinger

Юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, разходват имуществото си за конкретно определени цели, а именно:
1. развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
2. подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
3. подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
4. защитата на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.

Тези ЮЛ след регистрацията в окръжния съд по седалище на юридическото лице се вписват в Централния регистър при Министерството на правосъдието, който регистър е публичен. Задължително подават годишни финансови отчети , които подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството.

Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност е длъжно да води книги за протоколите от заседанията на колективните си органи. При тези юридически лица се изготвя доклад за дейността веднъж годишно, който трябва да съдържа данни относно:
1. съществените дейности, изразходваните за тях средства,
2. размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства;
3. вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите;
4. финансовия резултат.

Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност може безвъзмездно да разходва имущество и да осъществява дейността, насочена за постигане на целите, определени по реда на този закон.

Подборът на лицата и начинът на тяхното подпомагане от юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, се извършват в зависимост от целта и финансовите възможности на юридическото лице с нестопанска цел съгласно обявения ред и правилата за осъществяване на дейността. Информацията за реда, по който се извършва подборът, е общодостъпна и се вписва в централния регистър.

Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза.

При ликвидация ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност от наличните парични средства, а ако това е невъзможно – чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество на юридическото лице с нестопанска цел.

При ликвидация имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако редът за разпределянето му не е уреден в устава или учредителния акт.

Продължете към цялата статия…Юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност