Днес с въпрос, свързан с етажната собственост при мен дойде г-жа Г. Ето какъв беше нейният казус: Тя е собственик на жилище на последния етаж в жилищна сграда, строена през 1960 година. Покривът на сградата се нуждаел от ремонт, но съседите ѝ не искали да съберат пари за ремонта. Те живеели на по-ниските етажи и по-неотложно им се струвало пребоядисването на стълбището и смяната на дограмата. Не, че и за това събрали пари, но на общите събрания на етажната собственост въпросът за ремонта на покрива бил отклоняван и на дневен ред идвало привеждането на стълбището в по-добър вид.
жилище
Казус в кантората
Какви са разрешенията при спорове с общината относно неплатени наеми за общински имоти
Днес със запитване към кантората се обърнаха двама клиенти с подобни казус:
Единият от тях е г-жа О., която е дългогодишен клиент на кантората. Тя е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ и заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК. Въз основа на тези документи Софийска община търси от г-жа О. заплащане на наемна цена относно общинско жилище, което ѝ е било предоставено за ползване по силата на договор за наем на нея и на съпруга ѝ. От общината търсеха задължения за периода от 2012 до 2017 год., съставляващи неплатена наемна цена. Документите за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист бяха подадени в съда през 2018 год.
Г-жа О. беше напуснала въпросното жилище още преди няколко години по време на развода й с бившия й съпруг и питаше какво да прави с документите, които е получила и как да защити интересите си.
Какво следва да вземе предвид, когато се прехвърля недвижим имот на близки и роднини?
Днес получих имейл с посоченото по-долу съдържание, касаещо възможност за прехвърляне на недвижим имот на близка на собствениците на имота. Намерението на собствениците на имота да прехвърлят имота по начина, по който са постигнали съгласие със своята близка крие за тях редица опасности и ги поставя пред реалната възможност да се окажат на улицата, въпреки добрите си намерения.
Ето за какво става въпрос:
Здравейте госпожо Константинова, Харесвам вашия блог и получавам винаги вашите публикации чрез Фейсбук страницата ви. Прочетох една ваша статия, по реален проблем относно сключването на покупко-продажба на имот за една госпожа Райнова. Какви са правата на продавач по договор за покупко продажба на недвижим имот при неплащане на цената, разликата с тази ваша клиентка е , че не продавам имота на децата ми, а на моя племенница.Аз съм омъжена. Имам единствен брак, от който имам две момчета /вече мъже/. Жилището е закупено по време на брака и е семейна общност. С децата ни не се разбираме, дори не си говорим, нито зная как са и къде са. Вече сме на възраст – съпругът ми е 71 годишен, а аз съм на 65 г. На времето помагахме на децата си финансово, без да искаме да ни ги връщат, като си мислехме, че на старини, те ще ни помагат. Но ето ,че не се случи така. Засега имаме някакви средства за живеене. Желаем да направим продажба на имота ни, защото ако се случи нещо с някой от нас и нямаме връзка, пък и вече не желаем такава с децата ни като наследници, то чрез тази продажба ще бъдем застрахован. Сега на въпроса. Желаем да прехвърлим имота ни на моя племенничка, която е разведена и има един син. Те знаят нашите неволи и са съгласни на продажбата. Ако се случи нещо с нас – тя ще е реалния собственик на този имот.Ние ще продължим да живеем в този имот, дай боже до края си като “наематели”, с право на ползване на този имот. Вие ще ни посъветвате кое е най-доброто и законно.Тя ще даде на мен и на съпругът ми пълномощно, че ще се грижим за имота, ще го представляваме пред държавни и общински администрации и тъй нататък. В случай че при много голяма инфлация в бъдеще, ние нямаме да имаме достатъчно средства за живеене, в пълномощното ще се впише, че имаме право от нейно име да продаваме този имот. Въпрос: Гореописаното възможно ли е да се осъществи?
Дължи ли се обезщетение за ползването на семейното жилище, ако страните са се развели по взаимно съгласие?
Кристина и Калоян се развели по взаимно съгласие. В споразумението относно правните последици от прекратяването на брака се договорили ползването на семейното жилище, което било придобито по време на брака чрез покупко-продажба и съставлявало тяхна съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака, останало в режим на обикновена съсобственост, да бъде предоставено на мъжа.
Половин година след прекратяването на брака Кристина предявила иск за заплащане на наемна цена за ползването на нейната ½ от имота срещу Калоян. Претендирала наемна цена в размер на 250 лева.
Как отказвайки се от наследство, да се придобие имот, собственост на наследодателя
Имам много задължения по потребителски кредити, които не мога да изплащам. Имам и наложен запор върху заплатата. Друг имот, освен единственото жилище, което знам, че е несеквестируемо, стига да не е ипотекирано, нямам, освен някакви наследствени ниви, които дори не знам къде са. Притеснявам се, че един ден децата ми ще наследят дълговете ми. Знам, че биха могли да се откажат от наследство, но в този случай ще загубят и жилището, което единствено мога да им оставя. Има ли някакъв вариант да стане така, че децата ми един ден да се откажат от наследство, което ще им оставя и същевременно апартаментът да остане за тях.
Как се определя размерът на наема за ползване на семейното жилище…
Един от често срещаните спорове, които възниква при развод е този за ползването на семейното жилище.
Въпросите на кого следва да се предостави ползването на семейното жилище са нормативно уредени. Така, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.
Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Продължете към цялата статия…Как се определя размерът на наема за ползване на семейното жилище…