Тодор имал да взима от Христо сумата от 8000 лева, за която последният му издал запис на заповед. Сумата трябвало да се плати най-късно в срок до 10.02.2014 год., когато настъпвал падежът на задължението, съгласно указаното в записа на заповед.
Христо не плащал, въпреки ще падежът настъпил. Тодор чакал. Доверявал се на уклончивите обещания на Христо, че всеки момент чакал да получи едни пари, с които веднага щял да плати на Тодор. Тодор разчитал да получи парите доброволно и затова не предприемал действия по събиране на дълга по принудителен ред- едно че не му се разправяло, второ, че се опасявал, че неминуемо ще трябва да направи разходи по събиране на вземането, а и трето – не бил много сигурно, че Христо изобщо разполага официално с някакво имущество, от което Тодор да събере парите си.
Преди няколко години Стоян беше станал поръчител на своя колега Антон. Тогава Антон спешно се нуждаеше от пари на заем и искаше да изтегли банков кредит. Антон успя да убеди Стоян, че става въпрос просто за една формалност и че той – Антон ще си плаща редовно вноските по заема, но за да му бъде отпуснат такъв, банката изисква някой да му стане поръчител. И Стоян се съгласи – щом можеше, защо да не помогне и на него утре можеше да се наложи да помоли за подобна услуга – така разсъждаваше той.
