Какви разноски се дължат от длъжника по изпълнителното дело

При образуване на изпълнително дело за събиране на дължими суми съдия-изпълнителите начисляват разноски по изпълнението. Длъжникът получава покана за доброволно изпълнение с препис от изпълнителния лист и констатира, че задълженията по изпълнителния лист са едни, а крайната сума, която съдия-изпълнителят търси е много по-висока. Поставя се въпросът винаги ли се дължат разноски на съдия -изпълнителя и в какъв размер и дължат ли се такива при доброволно изпълнение на задължението. 

Продължете към цялата статия…Какви разноски се дължат от длъжника по изпълнителното дело

Поръчителство

С договора за поръчителство, Поръчителят се задължава спрямо Кредитора да отговаря за задължение на Длъжника. Поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника и отговаря за изпълнение на задълженията на последния. Законът не изисква съгласие за длъжника за поемане на поръчителство.

Поръчителството трябва да се сключи в писмена форма, като тази форма е условие за действителност на договора.

Поръчителство има някои прилики с гаранцията, с разликата обаче, че гарантът не е задължен солидарно с длъжника, както е задължен поръчителят.

Поръчителството може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение, както и за част от задълженията на длъжника или при по-леки услови. В случай, че поръчителят се е задължил за повече, от това за което се е задължил длъжникът, задължението му се редуцира до параметрите на задължението на длъжника.

Възможно е за едно и също задължение да са поръчителствали повече от един поръчител, в този случай всички те отговарят солидарно, ако не са договорили разделна отговорност.

Продължете към цялата статия…Поръчителство

Топлофикация III част

Изложеното в предишните публикации по темата “Топллофикация” разглеждаше частния случай  на защита срещу изпълнителни листове, издадени по молби на „Топлофикация” за снабдяване с изпълнителни листове, подадени в срок до 01.03.2008г.

С влизането в сила на новия ГПК се установи нов начин за събиране на вземанията включително и тези на „Топлофикация”. За снабдяването с изпълнителен лист по новия ГПК, „Топлофикация” подава молба за издаване на т. нар. заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение се издава по писмено заявления на Кредитора. Длъжникът трябва да получи уведомление от съда за така издадената заповед за изпълнение, срещу която може да възрази в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Възражението не трябва да е мотивирано.

Ако то постъпи в съда в законоустановения срок, съдът предоставя на „Топлофикация” едномесечен срок да предяви иска си по общия ред, като довнесе дължимата затова държавна такса. Следва да се преценява във всеки конкретен случай има ли смисъл от подаване на възражението или не, тъй като ако сумата действително се дължи, проточването във времето ще утежни дълга с допълнителни държавни такси, лихви, хонорари.

Продължете към цялата статия…Топлофикация III част

Отново за Топлофикация – Част I

Напоследък Топлофикация предприема агресивни мерки по събиране на вземанията си от своите длъжници. В зависимост от това дали разполага вече с изпълнителен лист срещу своите длъжници или не, предприема различни действия по събиране на вземанията си. 

От 01.03.2008 год. е в сила новия Граждански процесуален кодекс, уреждащ нов режим за събиране на вземания чрез нар. Заповедно производство.

В случай че Топлофикация се е снабдила с изпълнителен лист преди датата на влизане в сила на новия ГПК, или е подала молба за издаване на такъв изпълнителен лист преди тази дата, може да образува изпълнително производство с така издадения изпълнителен лист. Ако обаче не притежава такъв изпълнителен лист или претендира вземане за по-късен период от време, следва да се снабди с изпълнителен лист, съобразно сега действащото законодателство.

По-долу в настоящото изложение ще се опитам накратко да представя процедурите, които предприема Топлофикация за събиране на вземанията си и начините за защита срещу тези действия от страна на длъжниците.

Продължете към цялата статия…Отново за Топлофикация – Част I

Заявление за издаване на заповед за изпълнение


ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Чл. 410 от ГПК

Заявителят може да поиска издаването издаването на заповед за изпълнение за всяко парично задължение. Вземането трябва да е установено по размер и да е настъпила дата за неговото плащане. Паричното задължения може да бъде дължимо в лева или в друга валута. Може да се иска издаване на заповед за изпълнение и за заместими вещи. /при договор за влог, заем за послужване, наем на движима вещ / не се отнася обаче до недвижими вещи/. По реда на заповедното производство могат да се реализират суми или движими вещи на стойност до 25 000 лева, освен ако искането се основава на документ, в който случай става въпрос за заповед за незабавно изпълнение.

Заявител за издаване на заповед за изпълнение може да бъде и лице, за което такава възможност е предвидена в специален закон. В този смисъл заявител може да бъде работодател, без значение размера на вземането, който упражнява правото си да събере суми от работника или служителя си, които представляват размера на причинената на работодателя вреда от страна на работника или служителя при и по повод извършваната работа и в който случай работодателят не може да удържи дължимите суми от възнаграждението на работника или служителя, поради прекратяването на трудовото правоотношение или по други причини.

Продължете към цялата статия…Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Защита срещу заповед за незабавно изпълнение

ЗАЩИТА СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Законът предоставя възможност на основание конкретни документи, изчерпателно изброени в чл. 417 от ГПК, да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение а именно:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно сдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

На основание постъпило заявление и приложен в оригинал документ въз основа, на който се иска издаването на заповедта за незабавно изпълнение, съдът ако прецени, че са налице предпоставките затова се произнася с разпореждане  за издаване на  заповед за незабавно изпълнение, заедно с изпълнителен лист за претендираната сума. За разлика от производството при издаване на заповед за изпълнение , при заповедта за незабавно  изпълнение, длъжникът не се уведомява от съда за наличието на така издадена заповед за незабавно изпълнение. Длъжникът разбира за издадената заповед за незабавно изпълнение чрез съобщение от съдия- изпълнител за доброволно изпълнение .

Продължете към цялата статия…Защита срещу заповед за незабавно изпълнение

Погасителна давност

Погасителната давност представлява период от време, през който Кредиторът на едно задължение е бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита за упражняването на това му право по принудителен ред.  Кога …

Продължете към цялата статия…Погасителна давност

Дело за задължение към Топлофикация – какво да направим?

При неплащане на задължение към топлофикационно дружество обикновено се стига до съдебно производство и предприемане на действия по принудително събиране на дълга.

Обикновено задълженото лице получава на първо място заповед за изпълнение, която се издава от съда и в която се съдържа задължение за заплащане на дължимата сума към Топлофикация за претендирания период от време. Заповедта за изпълнение се издава на основание направено искане от страна на Топлофикация, отправено до районния съд. Интересно нововъведение в закона е това, че подобни производства се разпределят на произволен принцип към районни съдилища в цялата страна и много често за задължение към “Топлофикация София” дадено лице може да получи заповед за изпълнение, издадена от районен съд, различен от този в град София.

Какви са правата на длъжника?

Срещу така получената заповед за изпълнение длъжникът има право да възрази в едномесечен срок, който тече от датата на получаването на съобщението.

Възражението не следва да се мотивира, не е необходинмо изтъкването на каквито и да било причини, поради които абонатът счита, че не дължи заплащане на сочената в заповедта за изпълнение сума. Не е нужно и прилагането на доказателства на този етап от производството.

Продължете към цялата статия…Дело за задължение към Топлофикация – какво да направим?