След двадесет годишен брак, Калушкови взели решение, че не могат да продължават да живеят така във вечни разправии и тягостна семейна обстановка и се развели. После започнали да спорят помежду си относно имуществените отношения. Те живеели в двуетажна къща в квартал на София, която била построена по време на брака им. Именно тази къща била предмет на раздор и като не могли да се разберат доброволно как да я поделят, Калушков завел дело за делба срещу бившата си жена.
Изумлението на Калушков било голямо, когато в отговор на исковата си молба, Клаушкова /тя била запазила фамилното име на съпруга си след прекратяването на брака, понеже с него била известна от години в работата си и между близки и познати/ заявила, че нямало какво да делят, тъй като независимо, че къщата била построена по време на брака, тя не оспорвала този факт, същата била нейна индивидуална собственост.
Това било така, защото къщата била построена в дворно място, което било съсобствено на нея и на брат ѝ, поради което съпругът ѝ нямал никакви права по отношение на имота. Имотът бил станал съсобствен на собствениците на земята – т.е. на нея и на брат ѝ. Нейната част, тя притежавала в изключителна собственост и съпругът ѝ нямал никакви права по отношение на имота.