Кантора ИК - Опитни адвокати гр. София

Чия собственост е имотът при развод?

Когато един имот е придобит по време на брака чрез покупко-продажба, независимо на чие име е придобит, се счита че той е съпружеска имуществена общност.

В случай че бъде прекратена съпружеската имуществена общност поради развод, нерядко възниква въпросът кой от съпрузите каква идеална част притежава от имота и нерядко някой от съпрузите се домогва да установи, че притежава по-голяма част от имота, тъй като тя е закупена чрез негови лични средства.

Лични средства, от своя страна, са средствата, които са придобити преди брака или по дарение, или по наследство. Поставя се въпросът дали частта от имота, която е заплатена чрез лични средства на единия съпруг, е негова лична собственост, или е обща собственост и на двамата съпрузи.

Отговорът на този въпрос е следният:

Продължете към цялата статия…Чия собственост е имотът при развод?

Задължителна застраховка гражданска отговорност

grajdanska otgovornost

При задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователят следва да обезщети вредите, които застрахованият е причинил в резултата на свои виновни действия или бездействия на трети лица.

На обезщетение подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, дори и когато те не са могли да бъдат предвидени.

Нерядко застрахователят отказва да плати застрахователно обезщетение на увредените лица с мотива, че не е установено дали водачът на МПС, от което са произтекли вредите е действал виновно или не, поради което застрахователят счита, че не може да се ангажира изобщо отговорността на застрахования по „Гражданска отговорност” водач на МПС, поради което застрахователят отказва да покрие настъпилите вреди. В тези случаи не остава друг път за защита на увреденото лице, освен да предяви претендиите си по съдебен ред.

Продължете към цялата статия…Задължителна застраховка гражданска отговорност

Право на ползване върху недвижим имот – учредяване и погасяване

Допустимо е едно лице да е собственик на вещта /обикновено недвижим имот/, а друго лице да е носител на правото на ползване върху същата. В този случай ползвателят има право да ползва вещта, да получава добивите от нея без обаче да може да я променя съществено. Ползвателят е задължен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, както и да информира собственика за посегателства върху вещта.

Правото на ползване възниква обикновено, когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване. Правото на ползване може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота. Във всички случаи това се случва във формата на нотариален акт.

Собственикът пък притежава т.нар. „гола собственост”. Макар и собственик, той трябва да се съобразява с правото на ползване на ползвателя докато то трае. Собственикът може да се разпорежда с вещта, може дори да я продаде на трето лице, но новият собственик също трябва да търпи правото на ползване на ползвателя. Правото на ползване “следва” вещта и не се погасява с промяна в титуляря на правото на собственост.

Продължете към цялата статия…Право на ползване върху недвижим имот – учредяване и погасяване

Закупуване на имот по време на брак

Когато недвижим имот се придобива чрез покупко-продажба от съпрузи пред купувачите, а понякога и пред техни близки, стои въпросът:

Трябва ли и двамата съпрузи да бъдат вписани като купувачи в нотариалния акт, или е достатъчно в акта да фигурира само единият?

Няма пречка само единият от съпрузите да фигурира като купувач в нотариалния акт за покупко-продажба.

Тъй като имотът е придобит по време на брака, същият става съпружеска имуществена общност, независимо на чие име е придобит. Тоест дори на сделката да се яви само единият съпруг и само неговото име да фигурира в нотариалния акт, то правото на собственост ще се придобие от двамата съпрузи. При развод съпружеската имуществена общност се прекратява.

Поставя се въпросът: Кой каква част придобива от имота?

Продължете към цялата статия…Закупуване на имот по време на брак

Родителски права при развод

След прекратяването на брака, поради развод, а и в случаите, в които родителите нямат сключен граждански брак и не постигнат съгласие кой от двамата да се грижи за възпитанието и отглеждането на детето, ако това те не могат да правят съвместно, се налага съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца на един от двамата родители.

Как съда определя, кой от родителите ще упражнява родителските права?

За да определи кой от родителите ще упражнява родителските права, съдът се ръководи от интересите на децата. Интересите на децата се свързват с тяхното правилно отглеждане и възпитание, създаване на положителни навици у детето, дисциплинираност, изобщо цели се детето да израсне като пълноценна личност.

Преди да се произнесе относно упражняването на родителските права, съдът изслушва родителите. Съдът изслушва и децата, ако те са навършили 10 годишна възраст.

С влизане в сила на решението, с което се постановява родителските права да се упражняват от един от двамата родители, другият родител не се лишава от родителски права, а задълженията и на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод.

Критерий за предоставяне на упражнението на родителските права от съда:

За да предостави упражняването на родителските права на един от двамата родители, съдът съобразява във всеки конкретен случай съвкупността от обстоятелства, които водят до извода, че интересът на децата е да останат за отглеждане и възпитание именно при този родител. По съществените критерии са следните:

Продължете към цялата статия…Родителски права при развод

Забрана на служители да извършват конкурентна дейност при напускане

zabrana-za-konkurentna-deinost

Клаузи за неконкуренция

Много често в трудовите договори, изготвяни от работодателите фигурира клауза, която съдържа ограничения за работа при друг работодател след прекратяване на настоящото трудовото правоотношение, както ограничения и за започване на собствен бизнес със същия предмет на дейност.

Примерно формулирана такава клауза изглежда по следния начин: „Служителят няма право да извършва дейност в друга компания, която е със същия или със сходен предмет на дейност ”, както и „Служителят се задължава да се въздържа от учредяване на собствена фирма със същия или сходен предмет на дейност”.

Понякога дори се уговарят неустойки за неизпълнението на подобни уговорки в трудовия договор в размери, многократно надвишаващи получаваното трудово възнаграждение. В повечето случаи служителите не се замислят при започване на работа, но започват да се притесняват, когато става въпрос да напуснат работа и да започнат нова в същия или сходен бранш.

Трябва да се обърне внимание, че така формулирани клаузите са абсолютно нищожни и не пораждат никакво правно действие. Те противоречат на Конституцията на Република България и по-специално на следните разпоредби от Върховния закон:

Чл. 19, ал.2 от Конституцията – „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.”

Изначалната забрана за извършване на конкурентна на дружеството-работодател дейност противоречи на така посочения конституционен текст и макар да е уговорена в трудовия договор, тя не може да породи действие. Когато е предвидена неустойка за нейното неизпълнение, тя също не може да породи своето действие, тъй като когато задължението, за което е уговорена е нищожно няма как да се дължи неустойка за неговото неизпълнение.

Чл.48, ал.1 от Конституцията – „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаването на условия за осъществяване на това право” и Чл.48, ал.3 от Конституцията – „Всеки гражданин избира свободно своята професия и място на работа”.

Така цитираните конституционни норми посочват правата, които всеки български гражданин притежава и които няма как да бъдат отнети с подписването на трудов договор, съдържащ клауза за неконкурентност. И понеже нормите на Конституцията имат пряко действие, то те могат да бъдат приложени от българските съдилища при възникнал подобен спор между работодател и работник.

Продължете към цялата статия…Забрана на служители да извършват конкурентна дейност при напускане

Топлофикация ме осъди без да разбера!? Ето как може да стане това!

Неприсъствено решение

Не са редки случаите, в които длъжниците на „Топлофикация” разбират, че срещу тях е било водено дело и е постановено решение, по силата на което същите са осъдени да заплатят суми на „Топлофикация”, едва когато получат покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнител или дори когато се окаже, че притежаваните от тях суми по банкови сметки и трудови възнаграждения са запорирани, a имотите им – възбранени, без да са разбрали че срещу тях е било водено дело и постановено осъдително решение. В по-големия брой от случаите, овен това, длъжниците се оказват осъдени да заплатят освен дължими суми и суми, които се отнасят за много стари задъжения, такива които са погасени по давност.

Ако това се случи и на Вас, има средства за защита, но към всеки конкретен случай трябва да се подходи индивидуално и да се установи дали са налице законовите предпоставки, за да се приложи защитен механизъм.

Неприсъствено решение може да бъде постановено срещу ответника /длъжника/ само в следните случаи: Когато ответникът е получил препис от исковата молба, в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се е явил на делото, без уважителна причина, като всички тези предпоставки трябва да са едновременно налице. Неприсъствено решение, освен това, може да се постанови не служебно от съда, а само по искане на ищеца /”Топлофикация”/.

Неприсъственото решение е оформено в протокол от проведеното заседание по делото. То не подлежи на обжалване, но срещу него може да се подаде молба за отмяна пред въззивния съд в едномесечен срок от връчването му. Срокът започва да тече от връчване на решението, но в много от случаите длъжниците не получават решение, а направо са известявани за образувано срещу тях изпълнително дело. В тези случаи те могат да подадат молба за отмяна, независимо, че решението фактически не им е връчено.

Продължете към цялата статия…Топлофикация ме осъди без да разбера!? Ето как може да стане това!

Имущество при развод

Имущество, придобито по време на брака…

Недвжимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити по време на брака до прекратяването му, освен вещите, придобити по наследство и дарение и вещите за лично ползване и упражняване на занаят, стават общи на двамата съпрузи, стига съпрузите да не са сключили брачен договор, с който договарят друго, независимо от това на чие име са придобити. Те стават общи и в случаите, когато са придобити през време на фактическа раздяла на съпрузите.

Имущество при фактическа раздяла…

Когато обаче фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиването на единия съпруг от страна на другия, съпругът на чието име са придобити, може с установителен иск да установи, че тези имущества не са общи и че принадлежат лично на него.

Продължете към цялата статия…Имущество при развод