Застраховката. Най-важните неща, които трябва да знаем

Идеята зад застраховането

С договор за застраховака застрахователят се задължава срещу определена сума /премия/ да поеме определен риск и при настъпването на застраховартелното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение.

Договорът, за да произведе действие между страните, следва да отговаря на някои задължителни условия, без които същият би се оказал недействителен. Договорът се сключва в писмена форма при Общи условия. Общите условия, от своя страна следва да бъдат ясни и разбираеми за застрахования, като под ясни за застрахования се има предвид какво разбира при внимателен прочит средноинтелигентен човек, който няма юридическо образование. Освен това преди сключването на договора, застрахователят е длъжен да предостави на застрахования, ако той е физическо лице информация относно застрахователното правоотношение.

Договорът съдържа задължително имената/фирмите/ на страните, адресите им, предмет на договора, покритите застрахователни рискове, срок, включително начало и край, застрахователна сума и начина на определянето ѝ, застрахователна премия, имена и адреси на застрахователния посредник или агент, ако договорът се сключва съответно чрез тях, подпис на страните. Когато се сключва договор в полза на трето лице, следва да се впишавт имената на ползващото се лице или начина, по който то може да бъде определено.

В случай че договорът не съдържа някои от посочените реквизити, то същият е недействителен.

Договорът на практика се сключва по следния начин:

Застрахователят кани лицето, което желае да сключи договор за застраховка да попълни списък с поставени въпроси в писмен вид.

След като лицето отговори на въпросите, в зависмост от отговорите, застрахователят взема решение дали да сключи договор за застраховка, както и при какви условия, преценявайки риска в конкретния случай.

Възможно е застрахователните договори да бъдат сключени посредством застрахователни брокери и застрахователни агенти. /Основаната разлика между брокера и агента е, че брокерът може да работи с неограничен кръг застрахователи и да предлага застраховки при различни застрахователи, докато агентът е обвързан с конкретен застраховател, като някой агенти имат право да извършват плащание от и към застрахования, а други нямат това право/.

Продължете към цялата статия…Застраховката. Най-важните неща, които трябва да знаем

Спорове при ползване на съсобствен имот

Когато един имот е обща собственост на две или повече лица, то този имот може да се ползва от всеки един от съсобствениците съобразно квотата им в съсобствената вещ. Често обаче ползването на имота фактически се осъществява само от страна на един от съсобствениците и дори от трети лица, на които той е предоставил правото да ползват имота възмездно или безвъзмездно, а другият съсобственик се оказва лишен от правото да ползва имота.

В този случай лишеният от правото да ползва имота съсобственик има право по закон да иска обезщетение за ползването на имота, от което се оказва лишен. Обезщетението обаче ще му се дължи само ако той писмено е поискал това от ползващият съсобственик и то от датата на поискването.

С оглед доказване на писменото поискване, на практика следва да се изпрати нотариална покана, с която да се иска заплащане на обезщетение за ползването на имота. Нотариалната покана обаче не е единствената форма под която може да си извърши изявлението за заплащане на обезщетение за ползата от която съсобственикът се оказва лишен.

Продължете към цялата статия…Спорове при ползване на съсобствен имот

Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.

Разпоредбата на гласи следното:

Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.

Цитираната разпоредба създава много въпроси, свързани с нейното практическо приложение…

Тъй като редица от тях са били разрешавани противоречиво от съдилищата, Върховният касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.

Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука, /професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.

Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО: Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.
Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните.

Следва да се има предвид, също така, че е налице е трудова злополука и когато се е стигнало до внезапно увреждане на здравето на работника или служителя станало при работата й в интерес на предприятието – работодател, което е причинило временна нетрудоспособност.

Ето и някои конкретни въпроси, свързани с приложението на чл. 200 от КТ и тяхното разрешаване:

1.Може ли работник или служител да търси обезщетение за причинените му вреди, ако те са резултат на трудова злополука или професинална болест и са му причинили трайна неработоспособност под 50%?

Тъй като са били налице разнопосочни съдебни решения, в едни от които съдът е приел, че това е възможно, а в други е отрекъл тази правна възможност, ВКС е постановил свое решение за уеднаквяване на съдебната практика по този въпрос като е приел, че работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, ако те са в резултат на трудови злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност и когато намалената работоспособност е под 50%.

Правният довод за този извод е, че увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност, а такава е налице и когато е под 50%.

Продължете към цялата статия…Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест

Практически въпроси във връзка със запис на заповед

ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА  СЪС ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован “запис на заповед”, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът “запис на заповед”.

Изрази като “безусловно обещавам”, “безусловно се задължавам” или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.

За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.

В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест.

Продължете към цялата статия…Практически въпроси във връзка със запис на заповед

Докъде се простират границите на поръчителството?

Когато ни помолят да станем поръчители за задължение на наши познати обикновено не мислим за възможните последици за нас при не плащане на задълженията от страна на длъжниците. Обикновено поръчители ставаме по договор за банков кредит  като сме многократно уверявани, че до плащане от наша страна няма изобщо да се стигне, тъй като Длъжникът ще плаща задълженията си своевременно, а поръчителството е само една формалност във връзка с отпускането на кредита.

Какво се случва обаче, когато Длъжникът не плати и банката насочи претенциите си спрямо Поръчителя?

На първо място трябва да се знае, че отговорността на Поръчителя за заплащане на задължението на Длъжника не е неограничена във времето.

Отговорност от Поръчителя би могла да се търси, само ако длъжникът не плати и Кредиторът предяви вземанията си срещу длъжника в течение на 6 месеца от падежа на задължението. Това правило се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Важно е да се знае също, че продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Продължете към цялата статия…Докъде се простират границите на поръчителството?

Сметки за Ток

Съгласно Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България” АД съществува възможност при неточно и/или неизмерване на електрическата енергия, електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекции по сметки за минал период от време.

Тази практика на електроразпределителнното дружество е порочна и начислените суми по така коригираните сметки могат да бъдат оспорвани по съдебен ред.

Законодателят е дал възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва своите потребители с Общи условия, но общите условия не следва да нарушават основните законови положения.

Доставчикът на електрическа енергия има не само правото да доставя електроенергия за определен район на страната, но и задължението доставката да бъде извършена надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, както и да осигури измерването и отчитането на разходваната електрическа енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия.

Продължете към цялата статия…Сметки за Ток

Плащане на застраховка при ПТП

Статията е гост-публикация от адв. Ралица Танина. Можете да се свържете с нея на тел. 0899-26-85-17 или имейл [email protected]

При настъпване на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ следва водачите на МПС да уведомят КАТ по мястото на ПТП. Ще бъде издаден акт за установяване на административно нарушение на виновния водач и протокол за ПТП. Уведомява се застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие и се образува щета по случая.

При сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, последната служи за възмездяване и покриване, както на имуществени, така и на неимуществени щети.
В случай, че Вие сте виновния водач при сключване на застраховката Вашият застраховател се задължава срещу сумата заплатена от Вас по полицата да изплаща суми и обезщетения дори и при ВИНОВНО ПРИЧИНЕНИ ОТ ВАС щети на трети лица. Обезщетенията за причинените неимуществени щети обикновено са в много по-голям размер от имуществените.

Продължете към цялата статия…Плащане на застраховка при ПТП

Давност Топлофикация. До кога можем да направим възражение?

Задълженията на потребителите към „Топлофикация” се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. За погасителната давност обаче съдът не следи служебно, а следва да се направи възражение от страна на потребителя в установените за това срокове.

На практика възниква въпросът…

В случай че „Топлофикация” е завела дело срещу нас, за да търси вземанията си за разходвана, но незаплатена топлинна енергия до кой момент можем да направим валидно възражението за изтекла погасителна давност, така че то да бъде взето в предвид от съда при постановяване на решението.

Когато по молба на „Топлофикация” бъде образувано съдебно дело за събиране на вземанията за разходвана, но незаплатена топлинна енергия, потребителят получава Заповед за изпълнение, срещу която ако счита, че не дължи претендиранирте суми за заплащане на „Топлофикация”, може да подаде възражение.

Продължете към цялата статия…Давност Топлофикация. До кога можем да направим възражение?

Запиши час за консултация