Давност на задължения. Кога и как отпадат?

давност на задължения

Когато говорим за давност на задължения – това е период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора да събере задължението (вземането) си по съдебен ред, включително с помощта на съдебни изпълнители, най-често частни съдебни изпълнители (ЧСИ). За да се погаси едно вземане по давност е необходимо да изтече приложимият по отношение на него срок на давност.

Какъв е срокът на давност на задължения?

Общият срок на давността е пет години. С изтичането на петгодишен срок се погасяват всички задължения, за които не е предвиден друг срок.

Петгодишна е давността за следните задължения:

  • вземания по договор за кредит; (или лошо ЦКР)
  • договорите за покупко-продажба;
  • договорите за изработка и поръчка;
  • вземанията за неоснователно обогатяване.;
  • данъците (например данък сгради, данък МПС);
  • осигурителните плащания,;
  • имуществените санкции;
  • всички лихви върху публичните вземания.

С тригодишна давност се погасяват задълженията за:

Продължете към цялата статия…Давност на задължения. Кога и как отпадат?

Бързите кредити в условията на икономическа криза

В рамките на последните седмици, светът бе хвърлен в хаос от разпространението на т.нар. „корона вирус“. И докато последиците за живота и здравето на хората продължават да бъдат приоритет номер едно на държавните власти, тепърва предстои справянето с новото предизвикателство – последващата финансова и икономическа криза.

Въведените мерки за ограничаване на разпространението на заразата неизбежно рефлектираха върху почти всички сфери на икономиката, а оттам – и на доходите на работещите. При намаляване или загубване на трудовия си доход, потребителите прибягват към най-разпространената форма на финансиране – „бързите“ кредити.

Продължете към цялата статия…Бързите кредити в условията на икономическа криза

Разваляне на двустранен договор


Двустранни договори са всички договори, по които задължения се пораждат и за двете страни по договора. При договора за покупко-продажба например задължението на продавача е да прехвърли правото на собственост, а на купувача да плати цената. Договор за наем – наемодателят дължи предоставяне на безпрепятствено ползвана на вещта, а наемателят – плащането на наемна цена.

Съгласно разпоредбите на българското законодателство когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока за изпълнение ще смята договора за развален /чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/.

Желанието на страните, които се обвързват от договора е той да бъде изпълнен. Когато обаче една от двете страни виновно не изпълни сключеният договор, другата страна може да развали договора, което означава да заличи създаденото договорно правоотношение.

Каква е съдебната практика?

Продължете към цялата статия…Разваляне на двустранен договор

3 ключови промени как банките и Топлофикация съдят потребителите

В края на миналата година влязоха в сила изменения на гражданско-процесуалния кодекс по отношение на заповедното производство. То се ползва от банките, както и от „Топлофикация” и „ВиК” дружествата за снабдяване със заповед за изпълнение, а след това и с изпълнителен лист, на базата на който си събират вземанията.

Промяна 1: Не става вече призовкаря просто да залепи уведомление на вратата

На първо място е променена подсъдността на делата срещу потребители, като е въведено правилото, че тези дела се водят задължително по техния настоящ адрес. За да бъде гарантирано спазването на това правило е въведено и задължение на съда да следи за неговото спазване – в тридневен срок съдията, разглеждащ делото следва да направи служебна проверка за местната подсъдност, и ако делото неправилно е заведено в съд, в чийто район не е настоящия адрес на потребителя, то същото се прекратява и се изпраща на компетентния съд.

Какво се случва обаче, ако въпреки спазването на това правило, призовкарят не може да намери потребителя, за да връчи съдебните книжа?

Продължете към цялата статия…3 ключови промени как банките и Топлофикация съдят потребителите

Кога обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения е основание за прекратяване на служебно правоотношение?

Действащото законодателство, и по-конкретно разпоредбата на чл. 107, ал.1, т. 5 от Закона за държавния служител, предвижда че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение със служител, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

И докато другите основания за прекратяване на служебното правоотношение са сравнително ясни и непротиворечиви, обективната невъзможност е понятие, което няма своята дефиниция в закона, а в практиката неговото приложение често е доста спорно.

Продължете към цялата статия…Кога обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения е основание за прекратяване на служебно правоотношение?

Ето какво обезщетение дължи работодателят, ако не върне незабавно трудовата ви книжка

Работодателят следва да предаде незабвно трудовата книжка при прекратяване на договора и дължи обезщетение, ако не го стори… – това разясниха върховните съдии в Тълкувателно решение № 1/2019г.

Тълкувателно решение № 1/2019г. дава отговор на два важни въпроса, свързани с трудовите отношения между работодатели и служителите.

Първият въпрос: Свързан е с момента на възникване на задължението на работодателя да предаде на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно постановеното тълкувателно решение, задължението на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение, възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Продължете към цялата статия…Ето какво обезщетение дължи работодателят, ако не върне незабавно трудовата ви книжка

Наематели в имота ни! Как да защитим интересите си още при сключване на договор?

Недвижимите имоти са най-предпочитаната инвестиция у нас, като възможността да бъдат отдавани под наем и да бъде получаван постоянен доход от тях, е привлекателна за много собственици. Често такива сделки се сключват чрез посредници, които изготвят договор за наем на стандартен формуляр, който не винаги отговаря на конкретната ситуация и не винаги успява да защити интересите на собственика по най-добрия възможен начин.

Сключване на договор за наем – за какво да внимаваме?

На първо място, в договора за наем следва да бъде уговорено предназначението, за което ще се ползва имота. Ако не е уговорено такова се смята, че имота ще се ползва според обичайното му предназначение, т.е. ако е жилищен – за живеене, ако е ателие – за извършване на творческа дейност.

Продължете към цялата статия…Наематели в имота ни! Как да защитим интересите си още при сключване на договор?

Отказ от наследство вече може да бъде направен и от малолетно или непълнолетно лице

Наследството е съвкупност от имуществени права и задължения, които едно лице притежава към момента на своята смърт. В този момент цялата съвкупност от права и задължения преминава към неговите наследници, които могат да приемат това наследство или да се откажат от него. Мотивите, поради които едно пълнолетно лице приема или не открито наследство са без значение.

След представяне на заявление за отказ или за приемане на наследство и при спазване на формата, в която следва да бъде направен, съдът без да има право на преценка, вписва отказ в специална книга, която се води от районния съд.

Продължете към цялата статия…Отказ от наследство вече може да бъде направен и от малолетно или непълнолетно лице

Запиши час за консултация