Кантора Константинова

Съгласно чл. 5 от Закона за лицата и семейството непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под запрещение и стават напълно недееспособни.

Пълнолетните, с такива заболявания, чието състояние не е толкова тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Лицата, които са поставени под пълно запрещение се приравняват на малолетни, а лицата, които са поставени под ограничено запрещение се приравняват на непълнолетни.

Надзорът над пълно запретените лица се осъществява от настойник, а на ограничено запретените лица от попечител.

Могат ли да носят отговорност за своите действия поставените под запрещение?

В близкото минало предлаганите банкови кредити в швейцарски франкове бяха един от най-актуалните банкови продукти, както и едни от най-търсените поради изключително изгодните условия към датата на договарянето им.

Последващо настъпилото историческо постъпване на швейцарската валута спрямо българският лев обаче тотално срина мита за изгодния банков кредит във франкове, което явление доведе и до рекорден брой просрочени и необслужвани кредити, фалити на предприятия, продажба на ипотекирани жилища и т.н. Доведе и до рекордна печалба за банките, които бяха сключили подобни договори за кредитиране.

Проблемът стана дотолкова наболял, че се наложи и Съдът на Европейския съюз да се произнесе в редица свои актове, че действащото законодателство на Европейския съюз не позволява кредитополучателят, т.е. потребителя на банковия продукт, да носи целия риск от валутните изменения и разлики, когато кредитът е отпуснат в чуждестранна валута.

Какво е новото от тази година

Съгласно действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./ два са начините за сключване на застраховка, обезпечаваща изпълнението по договор за кредит.

Първата възможност, която е предвидена е договора за застраховка да се сключи между застрахователя и кредитора, който в този случай има качеството застраховащ. В този случай предмет на договора е имуществено или неимуществено благо на кредитополучателя – най-често това е живота и здравето му, а договора се сключва с цел обезпечение на вземането на кредитора по договора за кредит, в случай на настъпване на застрахователно събитие.

Този договор може да се сключи и да е валиден само при изричното, писмено съгласие на кредитополучателя. В този случай на кредитополучателя се предоставя сертификат, който съдържа информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение.

Втората възможност, която предвижда Кодекса на застраховането е да бъде сключен договор между застраховател и застраховащ, който е кредитополучател. В този случай отново предмет на договора е живота и здравето на кредитополучателя, целта на договора също е обезпечение на вземаннето на кредитора по договора за кредит, в случай на настъпване на застрахователно събитие.

Действащото законодателство предвижда възможност всеки от родителите да сезира съда, в случай че двамата родители не могат да постигнат съгласие за това при кого от тях ще живее детето.

При развод също е необходимо да бъде взето решение при кой от двамата родители ще живее детето и в случай, че това решение не бъде взето от родителите /при развод по взаимно съгласие/, съдът задължително определя къде /при кой родител/ ще живее ненавършилото пълнолетие дете.

Какви са критериите, от които се ръководи съдът, за да определи кой родител е по-подходящия да полага непосредствени грижи за детето?

Критериите са доста и всеки от тях е изключително важен. И все пак един от най-важните и определящи, това е…

Договорите с продължително изпълнение са такива договори, по които правата на страните се упражняват и задълженията по него се изпълняват в определен, обикновено по-продължителен период от време. Най-често срещаният пример за такъв тип договор е този за наем – наемодателят предоставя за временно ползване своя движима вещ или недвижим имот, а наемателят заплаща месечен или седмичен наем.

И двете страни изпълняват задълженията си за продължителен период от време, а не еднократно. Такъв договор е и този за мобилни услуги.

Живея на седмия етаж, а домоуправителят отказва да ми предостави чип от асансьора, аргументирайки се с неплатени от мен задължения към Етажната собственост. Правомерен ли е неговия отказ? Този въпрос беше ни беше зададен от страна на клиент.

Съгласно Закона за собствеността асансьора е обща част по своето естество. Такава общ част са и покрива и подпокривното пространство, комините, външните стени, външните врати на сградата, двора, стълбището, както и всички друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване от етажните собственици.

Поставянето на чип на асансьора е въпрос на решение на общото събрание на етажните собстевници. Твърде често обаче то се прави с единствената цел да бъдат лишени от ползването на асаньора тези от тях, които откажат да заплащат разходите за управление и ползване на етажната собственост.

Законосъобразно ли е поставянето на чип?

Настоящата статия е провокирана от зачестилите случаи на подадени искови молби от страна на Топлофикация София срещу починали лица.

В тези случаи съдът изпраща депозираната от Топлофикация искова молба на наследниците на починалото лице, които могат в едномесечен срок да подадат отговор на тази искова молба.

Доста често се наблюдават случаи, в които съдят наследниците на починало лице. В исковата молба се посочва, че е предявена срещу наследниците на починалото лице, за които Топлофикация няма информация.

Получавате заповед за изпълнение от съда, от която разбирате че Топлофикация претендира от Вас задължения за топлинна енергия. Подавате възражение и смятате, че всичко е приключило.

След няколко месеца обаче получавате искова молба, към която са приложени множество документи – Топлофикация отново претендира същите суми, този път в исково производство.

Защо се претендират повторно сумите? Възражението Ви уважено ли е от съда?

Всъщност това е нормалното развитие на производството по сега действащия процесуален закон. Заповедта за изпълнение, която сте получили е издадена от съда без да е проверено дали искането на Топлофикация е основателно т.е. дали сумите, които се претендират са дължими.

С Общите условия на „Топлофикация София” от месец март 2014г. се въведе категорията на т.нар. „обща фактура”. В тази фактура се включва стойността на потребената топлинна енергия за един отоплителен сезон.

Общата фактура се издава след изготвянето на изравнителните сметки от страна на топлининя счетоводител. Съгласно ОУ на „Тополфикация София” ЕАД по отношение на помесечните фактури се издават кредитни известия /анулират се/ и тяхната стойност, заедно със стойността на изравнителната сметка /която може да бъде сума за доплащане или за възстановяване/ се включва в тази „обща фактура”.

Така на теория общата фактура би следвало да отразява реалното количество потребена топлинна енергия за един отоплителен сезон за конкретен топлоснабден имот.

Какво се случа на практика с общата фактура?

На 07.03.2019г. Върховните съдии постановиха ново Тълкувателно решение, с което дават отговори на спорни в практиката въпроси относно нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Върховният касационен съд дава насоки за правото на застрахователите да обявят за нищожна застраховка „Гражданска отговорност”. В решението се разглеждат пороците на договора, които могат да доведат до обявяване на такава нищожност.

Разглежда се изрично ситуацията, в която собственикът на МПС не е обявил лицата, които ползват или управляват МПС-то, предмет на застрахователния договор. До настоящия момент в практика имаше разногласие дали необявяването или неточното обявяване на тези лица води до нищожност на договора. ВКС дава отрицателен отговор на така поставения въпрос, като в мотивите за така възприетия отговор прави анализ на нормативната уредба, регламентираща последиците от деклариране на неверни данни.