Абсолютна ли е абсолютната давност в гражданското право?

  1. Блог
  2. /
  3. Кредити
  4. /
  5. Абсолютна ли е абсолютната...

В края на месец ноември 2020г., с промени в Закона за задълженията и договорите беше въведена станалата популярна в публичното пространство „абсолютна давност“ в гражданското право. Според приетите текстове нейното действие започва от 01.06.2021г. и същата ще се прилага и към заверени случаи.

Всъщност понятието „абсолютна“ давност е познато на българското законодателство и активно се прилага в наказателното право и в областта на публичните задължения. В тези две области от правото тази давност е наистина абсолютна, като тя тече, независимо от това  какви действия са предприемани, дали се водят съдебни производства или по производства по принудителни събиране на задължения.

Новоприетата „абсолютна“ давност в гражданското законодателство доста се различава от познатата ни до момента „обикновена“ давност. Новоприетия текст на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД има следното съдържание:   

С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

чл. 112, ал. 1 от ЗЗД

От текста на разпоредбата се установява, че т.нар. „абсолютна давност“ не може да бъде прекъсната. Същата обаче може да бъде спряна при определени действия на кредитора или при наличие на други обстоятелства. Тоест десетгодишната давност може да бъде удължена със срока, по време на който между кредитора и длъжника се води дело, тъй като по време на процеса тя не тече. Това е първата разлика между въведената разпоредба и „абсолютната давност“, както е позната досега у нас.

Абсолютната давност не се прилага в следните случаи

Въведени са и редица изключения, при които „абсолютната“ давност няма да се прилага, а именно:

  • за вземания, произтичащи от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
  • за вземания, произтичащи от непозволено увреждане;
  • за вземания за неоснователно обогатяване;
  • за вземания за издръжка;
  • за вземания за трудово възнаграждение;
  • за вземания за обезщетения по Кодекса на труда;
  • за вземания по повод приватизационна сделка;
  • за вземания по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Няколко примера, при които се прилага “абсолютна давност”

Така на практика приложението на „абсолютната“ давност в гражданското право е сведено до вземания, произтичащи от договори, страна по които са физически лица:

  • договори за кредит
  • договори за лизинг
  • договори за наем
  • застрахователни договори
  • и всякакви други потребителски договори.

На следващо място е предвидено, че „абсолютната“ давност спира да тече при същите обстоятелства, при които не тече и „обикновената“ давност. И двата вида давностни срокове не текат между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; между поставени под настойничество или попечителство и техните настойници/попечители за времето, докато трае настойничеството или попечителството, между съпрузи и други хипотези, предвидени в чл. 115 от ЗЗД.

Най-съществената прилика между „обикновената“ давност и „абсолютната давност“  е, че и двата давностни срока не текат докато трае съдебният процес относно вземането. Съдебния процес може да продължи няколко години, през който давността не тече. Така давностния срок се удължава със срока на съдебния процес и загубва донякъде своята „абсолютност“.

От кога започва да тече „абсолютната“ давност?

Законодателят е предвидил начален срок на тази давност само за заварените случаи, като е регламентира, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Това правило следва да е приложимо не само към заверените случай, но и за всички правоотношения, възникнали след влизането в сила на разпоредбите, уреждащи абсолютната давност / 02.06.2021г./

По отношение на заварените случаи, при които е образувано изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението. Тук са възможни различни хипотези, като най-често началото на давността ще се свързва с изпращането на запорни съобщения до работодател, банка или трето лице, налагането на възбрана върху недвижим имот.

Спорен е въпросът дали образуването на изпълнителното дело може да сложи начало на давността? От буквалното тълкуване на текста на разпоредбата отговорът е по-скоро отрицателен, но в пратктиката тепърва ще се изследва и обсъжда този въпрос. По-лесен изглежда вариантът, ако не е образувано изпълнително дело- тогава давността започва да тече от деня на влизане в сила на акта, с който е признато вземането /влизане в сила на съдебното решение или на издадената заповед за изпълнение/.

Последната разпоредба, която касае „абсолютната“ давност е свързана с наличието на доброволни плащания. При направени доброволни плащания след изтичането на давността длъжникът няма право да търси обратно платеното. Това правило е приложимо и за „обикновената“ давност. Ето защо, ако имате каквото и да било съмнение дали давността е изтекла, не плащайте, защото платеното няма как да бъде върнато обратно.

Изложеното досега не води до съществена разлика между „обикновената“ давност и „абсолютната“ такава. Защо тогава беше толкова важно въвеждането на тази „абсолютна“ давност и къде е разликата ѝ с „обикновената“? Единствената съществена разлика е, че докато „обикновената“ давност може да бъде прекъсвана многократно , с всяко едно изпълнително действие, то „абсолютната“ давност не може да бъде прекъсвана. Веднъж започнала да тече нито кредиторът чрез своите действия, нито длъжникът по някакъв начин може да прекъсне давността.

Как се прилага абсолютната давност?

Възможно е длъжникът да направи изявление за изтекла погасителна давност направо пред своя кредитор, който да отпише вземането. Този случай е възможен единствено при съгласие на кредитора и на практика е приложим. Има доста случаи, в които кредиторите отписват задължения след направено волеизявление от страна на длъжника.

При спор относно кредитора и длъжника изтекла ли е „абсолютната“ давност, този спор ще следва да се решава по съдебен ред, като длъжникът има възможност да предяви иск срещу кредитора, който отказва да приложи „абсолютната“ давност. За съжаление, уредбата на „абсолютната” давност или по-скоро неуредените въпроси във връзка с нейното прилагане  предпоставят множество бъдещи спорове, които тепърва ще следва да дадат отговор не само на тези, но и на много други въпроси.  

Адвокат онлайнПри допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване, като кликнете тук или да си запишете час за консултация на телефон +359-2-851-12-20 в нашата кантора в гр. София.
Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет. Във всеки конкретен случай е добре да се обърнете към специалист за получаването на коректен съвет.