Разваляне на двустранен договор


Двустранни договори са всички договори, по които задължения се пораждат и за двете страни по договор
а. При договора за покупко-продажба например задължението на продавача е да прехвърли правото на собственост, а на купувача да плати цената. Договор за наем – наемодателят дължи предоставяне на безпрепятствено ползвана на вещта, а наемателят – плащането на наемна цена.

Съгласно разпоредбите на българското законодателство когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока за изпълнение ще смята договора за развален /чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/.

Желанието на страните, които се обвързват от договора е той да бъде изпълнен. Когато обаче една от двете страни виновно не изпълни сключеният договор, другата страна може да развали договора, което означава да заличи създаденото договорно правоотношение.

Каква е съдебната практика?

Съдебната ни практика допуска развалянето на договорите само когато запазването на договорното правоотношение е невъзможно или непотребно за някоя от страните по него. Още в Постановление № 3/29.03.1973г. постановено по гражданско дело № 2/1973г. на Пленума на ВС на РБ е определен основен в облигационното право, действащ и до днес принцип, а именно: изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора.

Прието е, че при спор във връзка с неизпъленнието на договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното.

Какви са обаче предпоставките за развалянето на един договор?

На първо място това е неизпълнението на договора – неизпълнението може да бъде пълно неизпълнение или частично такова, може да е изпълнено лошо или изпълнието да е забавено. Във всеки конкретен случай следва да бъде преценено дали неизпълнението е толкова съществено, че да доведе до развалянето на договора. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която не се допуска разваляне на договори, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора.

Второ, неизпълнението следва да се дължи на вина на длъжника, а не да е безвиновна- например да се дължи на непреодолима сила /в който случай договорът може да се прекрати/.

Третата предоставка е страната, която разваля договора да е изправна т.е. да е изпълнила своето задължение или да е готова да го изпълни.

При наличие на горните три предпоставки изправната страна /кредитора/ може да развали сключения договор, като отправи волеизявление до неизправната страна /длъжника/ за разваляне на договора. Принципът е, че това волеизявление следва да се придружи от достатъчен срок за изпълнение. Този срок се предоставя на длъжника, за да изпълни своето задължение. Ако и в този срок не последва изпълнение, договорът се разваля.

Има и изключения, в които не е необходимо кредиторът да дава допълнителен срок за изпълнение на длъжника:

  • Когато изпълнението е станало невъзможно, поради вина на длъжника;
  • Когато е уговорено в договора или от самата сделка следва, че изпълнението следва да стане в точно определен срок, а длъжникът е забавил изпълнението;
  • Третата хипотеза е, когато кредиторът е загубил всякакъв интерес от сделката именно заради прекалената забава на длъжника да изпълни;

Как се разваля договора?

С едностранно изявление от изправната страна към неизправната. При договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти – развалянето става по съдебен ред.

В този случай, ако неизправната страна предложи изпълнение в хода на съдебния процес, съдът според обстоятелствата може да даде срок за изпълнение. „Обстоятелствата”, които могат да обосноват съдът да даде срок на длъжника да изпълни във всеки един казус могат да са различни, но смятам, че същите следва да могат да се квалифицират като извинителни, за да се даде такъв допълнителен срок за изпълнение.

Какви са последиците от развалянето на договора?

Развалянето на договора преустановява с обратно действие създаденото правоотношение. В този случай всяка от страните може да иска връщане на даденото в изпълнение на договора, а изправната страна може да иска и обезщетение за претърпените вреди.

Един интересен пример за разваляне

Ще завърша с много интересен пример, който е разгледан от ВКС и касае разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който се явява и семейно жилище. В този случай съпругът-несобственик декларира в предварителния договор, че жилището не е семейно и съответно не е необходимо да бъде подписвана декларация за съгласие за продажбата на жилището от съпруга-несобственик.

Преди сключването на окончателния договор купувачът разбира, че имота е семейно жилище и съпругът-несобственик отказва да даде необходимата декларация. В този случай купувачът разваля предварителния договор, без да дава допълнителен срок за изпълнение именно заради виновното неизпълнение на задължението на продавача, който не може валидно да прехвърли правото на собственост върху семейното жилище без съгласието на съпруга-несобственик, поради ограничението въведено в чл. 26 от Семейния кодекс.

Адвокат онлайн При допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване, като кликнете тук или да си запишете час за консултация на телефон 02-851-12-20 в нашата кантора в гр. София.
Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет. Във всеки конкретен случай е добре да се обърнете към специалист за получаването на коректен съвет.