Адвокат застрахователно право

ПОГАСИТЕЛНА  ДАВНОСТ ПРИ ЗАСТРАХОВКИТЕ

Не е безспорен въпросът с каква дасност се погасяват вземанията при застраховки.

С тригодишна давност се погасява вземането на застрахователя към застрахования за заплащане на застрахователните премии. В имущественото застраховане вземането на застрахования срещу застрахователя съставляващо застрахователно обезщетение се погасяват с тригодишен срок, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. При застраховки живот, злополука и гражданска отговорност  давността е пет години.

Вземането на застрахователя за заплащане на застрахователни премии се погасява с изтичането на тригодишна давност, считано от датата на която премията е следвало да бъде изплатена. Ако плащането се дължи на последователни вноски, за всяка отделна вноска тече нова давност, считано от датата, на която е следвало да бъде заплатена.

При застраховка „гражданска отговорност” в случай, че застрахованото лице срещу  „граждансак отговорност” заплати доброволно на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди, застрахованият може да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение. В този случай давността, с която се погасява вземането на застрахования срещу застрахователя е петгодишна и започва да тече от датата, на която застрахованият е платил на третото увредено лице.

При застраховки „гражданска отговорност” третото увредено лице има право да търси направо от застрахователя  по „гражданската отговорност” на причинителя на вредата, заплащане на засрахователно обезщетение, което право на третото лице се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от датата  на настъпване на застрахователното събитие.

Продължете към цялата статия…Погасителна давност при застраховките

<Регресно право на застрахователя срещу застрахования:

Регресното право е предвидено само при застраховките „гражданска отговорност. Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и когато щеите на третите лица са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго упойващо вещество, без да има свидтетелство за управление на МПС, без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати вредите на третото увредено лице, застрахователят има право да търси от застрахования всичко, което е заплатил на пострадалия.

Това право на застрахователя се погасява с изтичането на петгодишна давност от датата, на което застрахователят е платил обезщетението на третото лице.

Суброгационно право:

Когато дадена вещ е застрахована и застрахователното събитие бъде виновно причинено от трето лице, застрахователят след като заплати на застрахования застрахователното обезщетение, може да иска от третото лице или ако то е застраховано за „гражданска отговорност”, от неговия застраховател по „гражданска отговорност”, това което е платил на застрахования.

/Напр.: При пътнотранспортно проишествие, невиновният водач има „автокаско застраховка.” Застрахователят по „автокаско” плаща за щетите на застрахования автомобил, след което, предявява претенциите си за всичко, което е платил срещу виновния водач или срещу неговия застраховател по „гражданска отговорност”./

Продължете към цялата статия…Регресно право на застрахователя срещу застрахования

Отказ на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение е налице тогава когато застрахователят откаже да извърши каквото и да било плащане  на застрахования  при настъпване на застрахователното събитие, като отказът от плащане следва да се отграничава от случаите, когато застрахователят откаже  да възстанови частично вредите.

Основанията за отказ са посочени в закона. В застрахователния договор обаче могат да бъдат договаряни и други случаи, при които застрахователят може да  откаже да плати.

При имущественото застраховане застрахователят може да откаже да плати при следите случаи:

1. При умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето лице, в чиято полза е сключен застрахователния договор;
2. При неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор, което неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в застрахователния договор;
3. В други случаи предвидени по закон.

При личното застраховане застрахователят се осовбождава от плащане в следните случаи:

Продължете към цялата статия…Отказ на застрахователя да плати застрахователно обезщетение

От настъпването на застрахователното събитие произтичат задължения както за застрахования, така и за застрахователя.

Задълженията на застрахования са следните:

1. Да съобщи на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
2. Да съдейства за намаляването на вредите
3. Да съхранява доказателствата относно застрахователното събитие, да осигурява достъп на застрахователя за извършването на оглед с цел установяване на събитието и размера на вредата.
4. Да положи грижата на добрия стопанин

1. Задължението на застрахователя е да плати застрахователната сума:

Първото задължение на застрахования е да съобщи на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. С оглед доказване на уведомяването е препоръчително уведомлението да е писмено. Застрахованият следва да уведоми кога, къде, какво е станало, изобщо факти от съществено значение за основанието и размер на застрахователното обезщетение. Възможно е уведомлението да бъде извършено както от застрахования, така и от трето лице.

Продължете към цялата статия…Застрахователно събитие: Какви задължения имаме?

За да влезе в сила застрахователният договор, е необходимо  да бъде заплатена застрователаната премия или първата вноска от застрахователната премия, в случай че между страните е договорено застрахователната премия да бъде изплатена на разсрочено плащане.

Това правило е валидно, освен ако страните не са договорили изрично друго в договора,а именно, че договорът влиза в сила без да е заплатена застрахователната полица.

Когато застрахователната премия е платима еднократно, то преди тя да бъде изплатена  застрахователният договор не влиза в сила и не поражда задължения за застрахователя да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.

Ако обаче е договорено разсрочено плащане на застрахователните премии, неплащането на премиите след първата не оказва влияние върху действителността на договора. В този случай договорът продължава да обвързва страните, но застрахованият изпада в забава от датата, на която е следвало да заплати съответната вноска по застрахователната полица.

Каква следва от това?

Както беше посочено по-горе, възможно е да бъде уговорено, договорът за застраховане да влезе в сила, без да е заплатена застрахователна премия.

Такъв ще е случаят при т. нар. временно застрахователно събитие, където застрахователят първо носи риска, а след това се заплаща застрахователното обезщетение. В този случай застрахователят плаща и тогава когато настъпи застрахователното събитие през периода, през който застрахованият не е длъжен да плати застрахователната премия.

Временното застрахователно покритие се явява необходимо тогава, когато веднага трябва по закон да се покрие риска.

Продължете към цялата статия…Плащане към застрахователя

АКО ЗАСТРАХОВАНИЯТ НЕ КАЖЕ ЦЯЛАТА ИСТИНА ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОРА

При сключването за застрахователен договор застраховният е длъжен да съобщи на застрахователя всички данни, които са му известни и имат занчение за риска.  При увеличавне на риска, застрахованият е длъжен да съобщи новите факти и обстоятелства, които водят до изменението на риска, като това задължение трaе през цялото време на действие на договора. Не е налице неизпълнение на това задължение на застрахования обаче в случай, че застрахованият не е съобщил съществени обстоятелства относно риска, за чието съществуване той не е имал представа или ако рискът се е увеличил в резултат на негови невиновни действия или бездействия.

При неизпълнение на задълженията  на затрахования застрахователят има няколко възможности: да  прекрати договора, да измени застрахователната сума, застрахователната премия, времетраенето на договора или да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Застрахователят не може да избира произволно, кое от законово предоставените му права да упражни. Упражняването на тези права става от застрахователя извънсъдебно чрез отправяне на писмено едностранно волеизявление до застрахования. Прекратяването на договора може да се извърши само за вбъдеще и до момента на прекратяването му застрахователят не дължи връщане на застрахователните премии, които е получил.

При сключването на застрахователния договор, застрахованият следва да отговори на писмено поствени въпроси от застрахователя, които са съществени за застрахователния риск. От  друга страна неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание а прекратяване на застрахователния договор, за едностранното му изменение от застрахователя или за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. При спор дали застрахованият  съзнателно е укрил дадено обстоятелство, при знанието на което застрахователят не би сключил застрахователния договор или би сключил договора, но при други условия, застрахователят следва да доказва, че застрахованият умишлено не е изпълнил своето задължение за съобщаване на съществени обстоятелтва за естеството и размера на риска като следва да докаже наличието на  знание на застрахования за това обстоятелство.

Продължете към цялата статия…Какво става ако застрахованият не каже всичко при застраховка

Идеята зад застраховането

С договор за застраховака застрахователят се задължава срещу определена сума /премия/ да поеме определен риск и при настъпването на застраховартелното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение.

Договорът, за да произведе действие между страните, следва да отговаря на някои задължителни условия, без които същият би се оказал недействителен. Договорът се сключва в писмена форма при Общи условия. Общите условия, от своя страна следва да бъдат ясни и разбираеми за застрахования, като под ясни за застрахования се има предвид какво разбира при внимателен прочит средноинтелигентен човек, който няма юридическо образование. Освен това преди сключването на договора, застрахователят е длъжен да предостави на застрахования, ако той е физическо лице информация относно застрахователното правоотношение.

Договорът съдържа задължително имената/фирмите/ на страните, адресите им, предмет на договора, покритите застрахователни рискове, срок, включително начало и край, застрахователна сума и начина на определянето ѝ, застрахователна премия, имена и адреси на застрахователния посредник или агент, ако договорът се сключва съответно чрез тях, подпис на страните. Когато се сключва договор в полза на трето лице, следва да се впишавт имената на ползващото се лице или начина, по който то може да бъде определено.

В случай че договорът не съдържа някои от посочените реквизити, то същият е недействителен.

Договорът на практика се сключва по следния начин:

Застрахователят кани лицето, което желае да сключи договор за застраховка да попълни списък с поставени въпроси в писмен вид.

След като лицето отговори на въпросите, в зависмост от отговорите, застрахователят взема решение дали да сключи договор за застраховка, както и при какви условия, преценявайки риска в конкретния случай.

Възможно е застрахователните договори да бъдат сключени посредством застрахователни брокери и застрахователни агенти. /Основаната разлика между брокера и агента е, че брокерът може да работи с неограничен кръг застрахователи и да предлага застраховки при различни застрахователи, докато агентът е обвързан с конкретен застраховател, като някой агенти имат право да извършват плащание от и към застрахования, а други нямат това право/.

Продължете към цялата статия…Застраховката. Най-важните неща, които трябва да знаем