Други съвети | ИК КАНТОРА

Въпроси и отговори на тема Търговско право – I част

Започвам нова рубрика, в която ще публикувам някои от многото отговори, които давам чрез формата за онлайн консултация с адвокат.

Изтрити са всякакви лични данни, за да не може да се идентифицира питащия и да се запази пълната му анонимност.

1. Въпрос:

Здравейте, съпругът ми работи в транспортна фирма като международен шофьор, преди месец реши да напуска и си подаде предизвестие което в момента още работи След изтичане на предизвестието обаче не искат да му изплатят командировките Какви са правата му какво да направи за да си получи заработеното Благодаря предварително

Отговор:

Съгласно Кодекса на труда при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Това е общият случай, съществуват обаче и някой хипотези, при които нещата не стоят така, а именно:

Не се считат командировани лицата, които:

Извършват постоянната си работа през време на пътуването – работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;
Изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
Пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

Не се заплащат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго.

2. Въпрос:

Здравейте, първо искам да благодаря за бързия отговор; Като съм написала командировки не съм уточнила, че става въпрос за заработените пари на километър; Уговорката в транспортните фирми е брутна заплата върху която ги осигуряват плюс възнаграждение на километър, което е в различен размер според фирмата; В нашия случай, ще му изплатят брутното възнаграждение но не и парите на километър които всъшност са доста повече от брутното възнаграждение;

Продължете към цялата статия…Въпроси и отговори на тема Търговско право – I част

Поставяне под запрещение. Настойничество и Попечителство.

Снимка: AL zanki

Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение се извършва по съдебен ред и може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

В тези производства участието на прокурора е задължително.

За да постанови, поставяне под запрещение, съдът следва да получи лични впечатления от поведението на лицето, чието запрещение се иска. За целта съдът следва да разпита това лице лично, и ако се налага лицето се довежда в съдебната зала принудително, а когато това не е възможно, съдът е длъжен да придобие непосредствени впечатления от поведението на лицето, където се намира.

След разпита, по преценка на съда може да бъде назначен временен попечител, който се грижи на неговите имуществени и лични вещи
Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и след разпита на неговите близки, а ако това се окаже недостатъчно се пристъпва към събиране и на други доказателства.
По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.

На лица, поставени под пълно запрещение, се учредява настойничество, а на лица, поставени под ограничено запрещение – попечителство.

Настойник или попечител на поставения под запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг, а ако няма такъв, това са родителите, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от родителски права.

В останалите случаи на лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение се назначава настойничеството/попечителството от органа по настойничество и попечителство – кметът на общината или определено от него длъжностно лице.

Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок, който тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение.

Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет. В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица.

Продължете към цялата статия…Поставяне под запрещение. Настойничество и Попечителство.

Колективни искове

Снимка: dreadfuldan

Съгладсно ГПК колективни искове могат да бъдат предявявани от лица, увредени от едно и също нарушение, когато според характера на нарушението техния кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.

Вън от горното на общо основание всеки увреден има право и на деликтен иск за причинените вреди.

При колективните искове засегнатите могат да се обединят и да предявят срещу нарушителя иск за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. Това установяване има обвързващо значение по отношение на лицата, които претендират да са увредени от същото нарушение. За лицата, които не са участвали в това производство, които са предявил искове за обезщетение, остава само да докажат наличието на причинна връзка между нарушението и претърпяната от тях вреда, както и размера на вредите. Самото противоправно и виновно поведение на ответника вече е установено и този въпрос не може да бъде пререшаван.

Законът предвижда и иск за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението за увредения колективен интерес. В този случай, обезщетението което ще се присъди по предявен колективен иск не е за претърпени индивидуални вреди, а само за отстраняване на източника , причиняващ накърняването на колектичния интерес.
Делата по колективни искова са подсъдни на окръжния съд.

Изисква се към исковата молба да се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските. Тези обстоятелства могат да се доказват дори с декларация относно имотното състояние на ищеца. Ако съдът намери, че никое от лицата, предявили искът или всички заедно не отговарят на тези условия, прекратява производството, с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.

Продължете към цялата статия…Колективни искове

Неприсъствено решение

Снимка: anadelmann

Неприсъствено решение може да се издаде както срещу ответника, така и срещу ищеца.

Срещу ответника такова решение може да се постанови при наличието на три кумулативни предпоставки:

Липса на отговор на исковата молба в срок;
Неявяване в първо съдебно заседание;
Липса на искане на делото да се разглежда в негово отсъствие;

При наличието на горните условия, ищецът може да…

Оттегли иска си или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ищецът обаче не е длъжен да се възползва от някоя от изброените две възможности., разглеждането на делото и при наличието на посочените предпоставки може да продължи по общия ред.

Също така и Съдът не е длъжен, дори ищецът да е поискал, да постанови неприсъствено решение срещу ответника – той преценява дали искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата към нея. Когато искът отхвърли искането за установяването на неприсъствено решение, определението му е окончателно и делото продължава по общите правила.

Срещу ищеца неприсъствено решение може да се постанови също при три кумулативни дадености:

Не се е явил на първото съдебно заседание;
Не е взел становище по отговора на исковата молба;
Не е поискал разглеждането на делото в негово отсъствие;

При тези предпоставки ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако делото бъде прекратено и ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните по първото дело доказателства, само ако тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

В случай че ищецът в исковата молба не е посочил и представил доказателства, ответникът не е дал отговор и двете страни не се явят в първото съдебно заседание, без да са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие, делото се прекратява служебно.

За да се постанови неприсъствено решение страните трябва:

Да са предупредени за последиците, ако не се явят в съдебно заседание и не дадат отговор /всичко това е указано в съобщението, което се изпраща до страните от Съда/;
Искът да е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства

Продължете към цялата статия…Неприсъствено решение

Как се съставя завещание? Част II

В продължение на Част I от темата, следва да се вземе предвид и следната информация.

Има две форми на завещание нотариално и саморъчно и завещание.

Нотариалното завещание се извършва от нотариус, без ограничение на района на неговото действие – в канцеларията си или извън нея, когато завещателят е възпрепятстван да се яви. Нотариусът се уверява в самоличността на завещателя, както и че лицето е способно да извърши завещателно разпореждане. Извършва се в присъствието на двама свидетели.

Завещателят изказва устно своята воля пред нотариуса, който я записва така както е изявена. Нотариусът прочита завещанието в присъствието на свидетелите. Означава се дата и място на съставянето на завещанието, след което същото се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Саморъчно завещание

Изисква се саморъчното завещание да бъде написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата и мястото на съставянето му и да е подписано от завещателя. На български или на чужд език.

Разпореждания направени след подписа на завещателя са недействителни, но не водят до недействителност и на другите разпоредби. Саморъчното завещание може да бъде запазено у завещателя или да бъде оставено за пазене при нотариуса. В тези случаи завещанието се поставя в плик и се подава с молба до нотариуса. Нотариусът състава протокол върху самия плик при приемането на завещанието, който се подписва от лицето, представило завещанието и от нотариуса и се завежда в специален регистър.

Саморъчно завещание оставено за пазене при нотариус може да бъде взето обратно само лично от завещателя, не и от друго лице, натоварено дори със специално пълномощно.

След смъртта на завещателя саморъчното завещание, което се намира при нотариуса се обявява от последния, като обикновено заинтересованото лице подава молба за това до нотариуса.

Когато саморъчното завещание не е било предадено за пазене при нотариус, лицето у което се намира трябва веднага след узнаване за смъртта на завещателя да поиска обявяването на завещанието пред нотариус по мястото където е открито наследството. Ако лицето у което се намира не го представи за обявяване, заинтересованите лица могат да искат от Районния съд да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.

Съдържанието на завещанието съставлява разпорежданията на завещателя относно лицето, в полза на което се извършват тези разпореждания. Невписването на името на заветника в текста на нотариалното завещание не може да бъде заместено от други документи. Завещанието може да съдържа и неимуществени разпореждания, разни желания, указания.

Продължете към цялата статия…Как се съставя завещание? Част II

Как се съставя завещание? Част I

Завещанието е едностранен акт на завещателя, което произвежда действие след неговата смърт и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.Поради това до момента на смъртта завещателят по всяко време може да отмени направеното завещание.

Не се допуска две или повече лица да завещаят в един и същи акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трето лице., тъй като по този начин би се ограничила възможността за разпореждане след смъртта, тъй като един от завещателите не би могъл сам да отмени завещанието.

Съпрузите могат с отделни завещание да завещават един на друг частите от общите имущества. Но ако бракът е прекратен с развод, завещание, направено преди развода губи своята стойност.

Завещанието може да бъде направено само лично от завещателя. Това е формален акт. Завещанието се отнася до такива имуществени права, с които завещателят може да се разпорежда приживе. Със завещанието си наследодателят извършва разпореждане с имуществото си по безвъзмезден начин, както при дарението.

Завещание може да извърши всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. На практика не се допуска извършването на завещания и от лица, поставени под ограничено запрещение.

Продължете към цялата статия…Как се съставя завещание? Част I

Категоризиране на туристическите обекти

Нормативната уредба относно категоризирането на туристическите обекти се съдържа в Закон за туризма и Наредбата категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения.

На категоризиране подлежат всички туристически обекти, с изключение на заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане.

Категоризирането на туристическите обекти се извършва от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО) или от Кмета на общината по местонахождението на обекта по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране (ОЕКК).

Министърът определя категорията на обектите с по-висок клас звезди , а Кметът – тези с по-нискък, като случаите са изчерпателно посочени в Наредбата.

Процедурата е следната:

Продължете към цялата статия…Категоризиране на туристическите обекти