Адвокат трудово право

Значителен е броят на заетите в сферата на държавната администрация и общинските служби. Често обаче работата на държавните служители се асоциира с произволни уволнения при смяна на ръководството и масови „чистки“. Налице са редица случаи, в които съвсем не малък брой държавни служители се оказват уволнени едностранно от органа по назначаване.

Важно е да се знае, че въпреки известното припокриване с трудовото законодателство, служебните отношения на заетите в държавната администрация служители са уредени по специален ред, а именно чрез Закона за държавния служител.

С този закон са уредени немалък брой хипотези, в които на органа по назначаване е предоставено възможността, едностранно да прекрати служебното правоотношение, в редица случаи дори и без предизвестие. Независимо от това, в законодателството и съдебната практика са изведени редица мерки, които да осигурят защита на държавните служители при евентуално незаконно уволнение. В този случай държавния служител може да иска както отмяна на акта, с който е освободен, така и обезщетение за времето през което е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение.

Продължете към цялата статия…Защита на държавните служители от незаконно уволнение

Уволнението е прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя едностранно от работодателя.

Най-често прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя става с едномесечно предизвестие, отправено до работника или служителя. Работодателят следва да посочи и основанието, на което прекратява договора.

Основанията са изчерпателно изброени в чл. 328 от КТ. 

Най-често се сочат следните основания за прекратяването на договора: намаляване обема на работа, съкращаване на щата, липса на необходими качества и умения у работника и служителя за изпълнение на длъжността.

Продължете към цялата статия…Уволнение

Професионално заболяване се доказва само с ТЕЛК. Няма ли решение за определяне на намалена работоспособност и същевременно определяне на нейния процент, работникът или служителят не може да установи професионалния характер на своето заболяване.
Ако служителят или работникът вече е осъдил работодателя за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от професионално заболяване/имуществени и неимуществени такива/ за определен изминал период от време, това не означава, че може директно да се позовава на влязлото в сила съдебно решение и че на това основание съдът ще присъди обезщетение на вреди от професионално заболяване и за последващ период от време.

Продължете към цялата статия…Как се доказва професионално заболяване и как се търси обезщетение за вреди от професионално заболяване

Долните редове са посветени на обезщетението, което дължи работодателя на основание на чл.222, ал. 1 от Кодекса на труда. В посочената разпоредба са уредени няколко основания, въз основа на които работодателят би могъл едностранно да прекрати трудовото правоотношение с неговите работници или служители. Ще посоча същите в последователността, в която са изброени в закона:

• Закриване на предприятието или на част от него;
• Съкращаване в щата;
• Намаляване обема на работа;
• Спиране на работата за повече от 15 работни дни;
• Заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

Продължете към цялата статия…Ето защо е важно основание, на което е прекратено трудовото правоотношение!

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.

Разпоредбата на гласи следното:

Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.

Цитираната разпоредба създава много въпроси, свързани с нейното практическо приложение…

Тъй като редица от тях са били разрешавани противоречиво от съдилищата, Върховният касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.

Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука, /професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.

Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО: Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.
Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните.

Следва да се има предвид, също така, че е налице е трудова злополука и когато се е стигнало до внезапно увреждане на здравето на работника или служителя станало при работата й в интерес на предприятието – работодател, което е причинило временна нетрудоспособност.

Ето и някои конкретни въпроси, свързани с приложението на чл. 200 от КТ и тяхното разрешаване:

1.Може ли работник или служител да търси обезщетение за причинените му вреди, ако те са резултат на трудова злополука или професинална болест и са му причинили трайна неработоспособност под 50%?

Тъй като са били налице разнопосочни съдебни решения, в едни от които съдът е приел, че това е възможно, а в други е отрекъл тази правна възможност, ВКС е постановил свое решение за уеднаквяване на съдебната практика по този въпрос като е приел, че работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, ако те са в резултат на трудови злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност и когато намалената работоспособност е под 50%.

Правният довод за този извод е, че увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност, а такава е налице и когато е под 50%.

Продължете към цялата статия…Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест