
Допустимо е едно лице да е собственик на вещта/обикновено недвижим имот/, а друго лице да е носител на правото на ползване върху вещта. В този случай ползвателят има право да ползва вещта, да получава добивите от нея, без обаче да може да я променя съществено. Ползвателят е задължен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, както и да информира собственика за посегателства върху вещта.
Правото на ползване възниква обикновено когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване върху имота. Правото на ползване може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота.
Това право може да учреди върху целия имот или върху определена обособена част от него / напр. върху стая в апартамент/. То може да се учреди възмездно или безвъзмездно.
Собственикът пък притежава т.нар. „гола собственост”. Макар и собственик, той трябва да се съобразява с правото на ползвне на ползвателя докато то трае /Правото на ползване може да се учреди доживот или за определен период от време/. Собственикът може да се разпорежда с вещта, може дори да я продаде на трето лице, но новият сосбственикък също трябва да търпи правото на ползване на ползвателя .
Продължете към цялата статия…Право на ползване