Таня и Мария- майка и дъщеря, били съсобственици на тристаен апартамент, като майката притежавал ¾ идеални части от имота, а Мария – ¼.
Решили да отдадат имота под наем и публикували обява в Интернет. Съвсем скоро след това започнали да им звънят от всевъзможни посреднически агенции за недвижими имоти, които започнали да водят потенциални наематели на огледи. Таня и Мария били заети жени и не можели по цял ден да са на разположение, за да показват имота, затова дали ключ от имота на две посреднически фирми, с брокерите, на които най-много си допаднали.
След приемането на страната ни в ЕС и последвалото свободно придвижване на територията на Общността, значително се увеличи и броя на сключените бракове между български граждани и граждани на друга страна-членка. От това обаче последваха редица усложнения в случаите на развод, особено по отношение на въпроса за издръжката на децата от брака.
Зачестиха случаите, когато решението, с което се присъжда издръжка е постановено от български съд, но осъденият да заплаща издръжката родител има постоянно местожителство на територията на друга държава-членка от ЕС. В следствие на това се затруднява получаването на така присъдената издръжка, особено когато другият родител не заплаща доброволно и редовно дължимите суми.
Допустимо е едно лице да е собственик на вещта/обикновено недвижим имот/, а друго лице да е носител на правото на ползване върху вещта. В този случай ползвателят има право да ползва вещта, да получава добивите от нея, без обаче да може да я променя съществено. Ползвателят е задължен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, както и да информира собственика за посегателства върху вещта.
Правото на ползване възниква обикновено когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване върху имота. Правото на ползване може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота.
Това право може да учреди върху целия имот или върху определена обособена част от него / напр. върху стая в апартамент/. То може да се учреди възмездно или безвъзмездно.
Собственикът пък притежава т.нар. „гола собственост”. Макар и собственик, той трябва да се съобразява с правото на ползвне на ползвателя докато то трае /Правото на ползване може да се учреди доживот или за определен период от време/. Собственикът може да се разпорежда с вещта, може дори да я продаде на трето лице, но новият сосбственикък също трябва да търпи правото на ползване на ползвателя .
Днес, ……….200… г. в гр…………… на основание чл.275-276 от ТЗ между страните 1. ………………………………………………………………………………………………………; 2. ………………………………………………………………………………………………………; 3. ………………………………………………………………………………………………………, (при физическо лице – трите имена, ЕГН, личен паспорт, адрес; при фирма – наименование, адрес, представител, данни от съдебната регистрация) наречени в договора СЪДРУЖНИЦИ се сключи настоящият договор за следното:
I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
Чл. 1. СЪДРУЖНИЦИТЕ се договарят да обединят усилията си за постигане на определена цел/за осъществяване на определена дейност, изразяваща се в следното: ………………………………………………………………………………………………………………….. (пълно описание на целта) дейността с мястото, обема на дейността, средствата и др. под.), при условията на настоящия договор. Чл. 2. Срокът на договора е …………………………… (само когато дружеството се създава за осъществяване на определена дейност)
