С бащата на детето ми сме разделени. Живея в чужбина, където постоянно съм се установила и където работа. Детето посещава училище там вече от три години. Дойдохме с детето в България за две седмици. Вчера трябваше да летим обратно за държавата, в която сме се установили с детето. На летището ни спряха и полицаите ни обясниха, че детето не може да замине.
Бащата беше дал съгласието си да пътувам с детето в чужбина. Оказа се обаче, че в последствие е оттеглил съгласието си и се е погрижил информацията за оттеглянето да бъде отбелязана в информационната система на всички пропускателни пунктове. С детето така и не отпътувахме. Какво мога да направя?
Съгласно законът родителите управляват имуществото на детето в негов интерес. Това означава, например, че родителите свободно могат да отдават под наем недвижим имот, собственост на детето за срок до три години.
За извършване обаче на действия на разпореждане с недвижими имоти /например продажба/, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се изисква разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът преценява дали разпореждането би било в интерес а детето и ако прецени, че това е така, издава исканото разрешение.
Дарения, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши с разрешение на районния съдия при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
По същия начин се постъпва и когато свата въпрос за сключване на сделки, с които се прехвърля имущество, собственост на поставеното под запрещение лице. Отново се иска съгласието на районния съдия и съгласие се дава само, ако съдът прецени, че сделката би била в интерес на поставения под запрещение. И в тези случай, както и при ненавършилите пълнолетие деца са нищожни даренията, отказ от права, даване на заем и обезпечение на чужди задължения от поставеният под запрещение, без никакви изключения, включително и при очевидни ползи и при извънредни семейни нужди.
Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение се извършва по съдебен ред и може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
В тези производства участието на прокурора е задължително.
За да постанови, поставяне под запрещение, съдът следва да получи лични впечатления от поведението на лицето, чието запрещение се иска. За целта съдът следва да разпита това лице лично, и ако се налага лицето се довежда в съдебната зала принудително, а когато това не е възможно, съдът е длъжен да придобие непосредствени впечатления от поведението на лицето, където се намира.
След разпита, по преценка на съда може да бъде назначен временен попечител, който се грижи на неговите имуществени и лични Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и след разпита на неговите близки, а ако това се окаже недостатъчно се пристъпва към събиране и на други доказателства. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.
На лица, поставени под пълно запрещение, се учредява настойничество, а на лица, поставени под ограничено запрещение – попечителство.
Настойник или попечител на поставения под запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг, а ако няма такъв, – родителите, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от родителски права.
В останалите случаи на лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение се назначава настойничеството/попечителството от органа по настойничество и попечителство – кметът на общината или определено от него длъжностно лице.Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок, който тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение.
