Вървим по криви плочки

Вървим по криви плочки

Вървите по улица и се спъвате в крива плочка. Падате и вземете че се навехнете или си счупите нещо. Или пък паднете на заледен участък и пак се стигне до някаква контузия. Кой носи отговорност за това? Имате ли право на някакво обезщетение и от кого да го търсите.

Продължете към цялата статия…Вървим по криви плочки

ТРАФОПОСТОВЕ. В КОИ СЛУЧАИ МОЖЕ ДА СЕ ИСКА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОТ ЕНЕРГИЙНОТО ДРУЖЕСТВО ПРИ СОБСТВЕН ТРАФОПОСТ

По закон е възможно отделни физически  или юридически лица да са собственици на трафопостове. Възможно е също така  чрез собствения ви трафопост енергийното дружество да доставя електрическа енергия на трети лица. В този случай енергийното дружество би трябвало да сключи договор със собственика на трафопоста и да му заплаща цена за достъп  на електрическа енергия до другите потребители. Това обаче невинаги се случва. Направо е рядкост. В повечето случаи енергийното дружество ползва собствения Ви трафопост, за да достави електрическа енергия на други потребители, без да заплаща каквато и да било цена на собственика за това, че ползва собствената му вещ и същевременно реализира печалба от продажбата на електрическа енергия на трети лица.

Продължете към цялата статия…ТРАФОПОСТОВЕ. В КОИ СЛУЧАИ МОЖЕ ДА СЕ ИСКА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОТ ЕНЕРГИЙНОТО ДРУЖЕСТВО ПРИ СОБСТВЕН ТРАФОПОСТ

Какво обезщетение можем да поискаме от застрахователя?

Съгласно чл. 249, ал. 1  от Кодекса на Застраховането сключването на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е задължително за всички лица, които притежават моторни превозни средства. Със сключването на тази застраховка собствениците и ползвателите на моторни превозни средства застраховат своята отговорност за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.

Съгласно чл. 267, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” отговоря за причинените вреди на чуждо имущество, като размерът на обезщетението не може да надхвърля действителния размер на причинената вреда.

Продължете към цялата статия…Какво обезщетение можем да поискаме от застрахователя?

Какво ако настъпят вреди от пътнотранспортно произшествие

При настъпване на пътно транспортно произшествие  пострадалото лице има право да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя по гражданска отговорност на  лицето, причинило вредите. Когато настъпването на увреждането е в резултат на поведението на застрахованото лице, тогава няма спор, че пострадалият може да предяви претенциите си за обезщетение срещу застрахователя по гражданска отговорност.

Продължете към цялата статия…Какво ако настъпят вреди от пътнотранспортно произшествие

Какво се случва и какво не се случва при разсрочено плащане на “Гражданска Отговорност”

Повод  за днешната статия е  запитвания от страна на граждани относно въпроси, свързани със застраховка „гражданска отговорност” и по-конкретно случаите, в които е договорено застрахователната премия да бъде изплатена на части . Чести са случаите, в които  застрахователните вноски не се внасят на падежа, настъпва застрахователното събитие –  ПТП, от което  възникват вреди на трети увредени лица, а застрахователите отказват плащане на застрахователно обезщетение под претекст, че  застрахователният договор „гражданска отговорност” е прекратен и не могат да платят обезщетение на потърпевшите. Застрахователите се позовават на обстоятелството, че застрахователната вноска, дължима от застрахования не е била платена на падежа и до изтичането на 15 дневен срок от падежа, поради което считат, че застрахователният договор е прекратен.

Продължете към цялата статия…Какво се случва и какво не се случва при разсрочено плащане на “Гражданска Отговорност”

Обезщетение при забавено правосъдие

С изменение на Закона за съдебната власт от 2012 год. е предвидена  административна процедура чрез която, без да сезират съдебни органи, гражданите и юридическите лица могат да получат обезщетение за това, че  делата им, в резултат на актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, не са били разгледани и решени в разумен срок.

Право на обезщетение  имат лицата, които са страни по окончателно приключени граждански, административни и наказателни производства или които са били обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

Размерът  на обезщетението, което може да се получи по този ред е  до 10 000 лева. В случай, че страната не е доволна от определеното и обезщетение или такова и е отказано, остава открита възможността за страната да търси правата си пред Европейския съд по правата на човек.

Заинтересованите лица могат да подадат заявление за заплащане на обезщетение в шестмесечен срок от окончателното приключване на съдебното производство, във връзка с което се търси обезщетение, а срокът за произнасяне по искането е шестмесечен, считано от датата на подаване на заявлението.

Продължете към цялата статия…Обезщетение при забавено правосъдие

Обезщетения при забава на строителство

При договор за строителство, Строителят се задължава срещу насрещно задължение на Възложителя, да извърши определен строеж в договорен срок. Невинаги обаче Строителят успява да извърши строежа в предварително договорения срок.

В някой случаи страните договарят неустойка за забавено изпълнение, в който случай Възложителят има право да получи обезщетение за забавеното изпълнение под формата на договорената неустойка, без да доказва действително претърпените от него вреди.

Продължете към цялата статия…Обезщетения при забава на строителство

Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Цитираната разпоредба поставя редица въпроси, свързани с нейното практическо приложение. Тъй като редица от тези въпроси са били разрешавани противоречиво от съдилищата, ВърховнияТ касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.
Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука,/ професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО:Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

Продължете към цялата статия…Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест