Срещу г-н Г. се води изпълнително дело за събиране на дълг по кредит към търговска банка. В хода на изпълнителното дело са предприети немалко валидни изпълнителни действия, с които периодично се прекъсва давността относно вземането на банката, но всъщност банката не успява да събере значителна част от вземането си.
Кредити
Съставлява ли признание на дълга молба за разсрочено плащане, адресирана към съдебен изпълнител?
Тази седмица със запитване към кантората се обърна г-н К., чийто иск за признаване за установено, че не дължи определена парична сума към кредитор поради погасяването на вземането по давност беше отхвърлен. Г-н К. искаше да знае дали има смисъл да обжалва решението или това само би му струвало допълнителни разходи във връзка с водене на делото.
Ето каква беше ситуацията:
Преди няколко години срещу г-н К. било образувано изпълнително дело. Пет години по-късно г-н К. завел иск, за да установи, че вземането е погасено по давност, тъй като кредиторът не е предприемал през годините изпълнителни действия по събирането му. Съдът отхвърлил така предявеният иск като неоснователен. За да стигне до този извод, съдът се позовал на молба, находяща се в кориците на изпълнителното дело, с която г-н К. искал да бъде вдигнат наложения му върху заплатата запор и заявявал, че месечно доброволно ще заплаща сумата от 150 лева. Съдът приел в мотивите си, че тази молба съставлява признание на дълга и прекъсва давността относно вземането. Предвид прекъсването на давността, съдът приел, че вземането не е погасено по давност и следователно не може да отпадне на това основание.
Какво трябва да доказва при издаден запис на заповед с оглед бъдещо сключване на договор за заем
М. разполагал със запис на заповед, издаден в негова полза от И. за сумата от 4300 лева. На падежа И. не платил дълга и М. завел иск за осъждане на И. да му заплати дължимата сума. В хода на производството И. възразил, че не дължал сумата по записа на заповед. Заявил, че подписал записа на заповед с оглед бъдещото получаване на сумата в заем, какъвто заем обаче не бил получавал, поради което не дължал връщане на сумата.
Защита срещу действия на колекторска фирма [мобилни оператори]
Много клиенти идват за съвет в кантората относно това какво да предприемат срещу действия на колекторски фирми за събиране на вземания. Случаите са много подобни. Обикновено от различните колекторски фирми започват да звънят на хората по телефона, за да ги приканват да изплатят някакви задължения.
Това най-често са:
- задължения към мобилни оператори;
- задължения по потребителски кредити;
- кредитни карти.
В общия случай човекът от фирмата, който ви търси няма много информация за дълга и най-вече на какво основание е възникнал. Претендират да им се заплати определена сума, като плашат със съд и съдебен изпълнител.
Продължете към цялата статия…Защита срещу действия на колекторска фирма [мобилни оператори]
Погасяване на отговорността на поръчителя
Може ли да отпадане отговорността на поръчителят, ако изпълнителното дело е прекратено по отношение на главния длъжник поради бездействие от страна на кредитора
Г-н Й. е поръчител по договор за банков кредит. Съдебен изпълнител е наложил запор върху част от получаваното от него трудово възнаграждение. Г-н Й. се интересува за възможностите за отпадане на неговата отговорност.
След извършване на справка по изпълнителното дело, се установява, че съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на поръчителя след като е налице бездействие по отношение на главния длъжник, продължило повече от две години. При бездействие, продължило повече от две години от страна на съдебния изпълнител спрямо длъжника, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т. 8. Прекратяването на изпълнителното дело настъпва по силата на закона, без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител.
Продължете към цялата статия…Погасяване на отговорността на поръчителя
Какви са правата на длъжник, срещу когото са предприети принудителни действия, след като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона
Клиенти от провинцията имаха следния проблем: Срещу тях беше образувано изпълнително дело. Години наред съдебният изпълнител не беше успял да събере никаква част от дълга, за събирането, на който беше образувано изпълнителното производство. Нямаше предприети изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Едва след изтичането на повече от две години съдебният изпълнител беше продал на публична продан тяхно лозе и беше наложил запор върху пенсията на единия от тях. Вземането все още не беше погасено по давност, тъй като от датата на образуване на изпълнителното дело до настоящия момент не беше изтекъл необходимият срок, за да могат да се позоват на изтекла погасителна давност.
Те се интересуваха какво може да се направи, за да бъдат защитени в максимална степен интересите им.
Първото, което направихме от кантората, беше да изискаме от съдебния изпълнител да ни изпрати препис от тяхното изпълнително дело. Това се налага, за да може да се установи какви изпълнителни действия са предприемани през годините и дали те са надлежно извършвани /например дали длъжниците са надлежно уведомени за извършването им; дали са извършени след изпращане на покана за доброволно изпълнение и др./
Казус в кантората
Какви рискове крие одобрението от страна на длъжника на извършено прехвърляне на вземане
При мен днес дойде г-н Т. със следното питане: Беше получил уведомление за прехвърляне на вземане от негов кредитор към трето лице. Интересуваше се дали нещо трябва да направи във връзка с това уведомление.
Когато г-н Т. започна да разказва историята си, стана ясно, че той и г-н Х. преди време работили съвместно, имали малък бизнес, свързан с продажба на луксозни пердета и искали да разширят дейността си. Впоследствие г-н Х. заминал за чужбина и така или иначе общата работа не потръгнала. Във връзка с намеренията им да разширят дейността си, двама взаимно неведнъж си давали пари на заем и взаимно си дължали различни суми.
Казус в кантората
Какви са правата на платилия дълга солидарен длъжник, при повече от един солидарни длъжници?
При мен днес дойде г-жа О. със следния въпрос:
Беше поръчител по договор за банков кредит на своя позната. Последната беше преустановила плащанията по кредита и служител на банката се беше свързал с г-жа О. и я беше поканил да плаща неиздължените вноски по кредита. Понеже г-жа О. се страхуваше да й бъде наложен запор върху заплатата, беше платила вече няколко вноски по кредита. Нейната позната, която беше теглила кредита не разполагаше с никакви средства или имущество, срещу което да бъде насочено принудителното изпълнение и г-жа О. си даваше сметка, че няма никакъв смисъл да търси парите си по принудителен ред от своята позната.