право на строеж

Миналият петък един клиент, който, заедно с други лица, придобил по наследство дворно място близо до град Своге, дойде при мен със следния проблем:

Искал да построи малка вила в мястото, което получил по наследство. Останалите съсобственици на терена му учредили право на строеж за построяването на малка едноетажна вила. Започнал строителството. Всичко въвряло много добре строежът напредвал по-бързо от очакваното и излязло по-евтино от предварително заделената сума за строежа. Затова, без много да умува, човекът решил да вдигне още един етаж, преди да покрие къщата с покрив, а и да добави на първия етаж с излаз откъм дневната, веранда, към която имало и самостоятелен подход с отделни стълби откъм двора.

Къщата станала много приветлива и той си представял как ще прекарва там уикендите със своето семейство, как ще засади цвета и зеленчуци в градината и как ще се събират весели компании на прохлада в планината, когато в София настъпят горещите летни нощи и как за всички тях ще има достатъчно стаи във вилата, в които да пренощуват.

И всичко щяло да бъде чудесно, ако другите съсобственици не предявили претенции по отношение на построеното, извън това, за което били учредили по надлежен ред право на строеж. Те заявили, че се явяват собственици на всичко, което е построено в повече – претендирали да са собственици на вторият етаж от вилата и на верандата. Обосновали претенцията си на основание чл. 92 ЗС, съгласно която разпоредба собственикът на земята се явява съсобственик и на построеното върху нея. Клиентът питаше:

Продължете към цялата статия…Какво става с построеното, надхвърлящо учредено право на строеж?

НЕДОВЪРШЕНА СГРАДА

Последните години често срещана практика е да се сключва договор за учредяване право на строеж, по силата на който собственикът на земята предоставя правото на друго лице /приобретател/ – да изгради лично или чрез трето лице  сграда в собствения му имот като приобретателят  стане изключителен собственик на построеното. Срещу учреденото право на строеж обикновено приобретателят се задължаваше да построи за собственика на земята самостоятени обекти в сградата, на които последният да стане изключителен собственик.

Правото на приобретателя да построи сграда в чужда земя обаче  не  е неограничено във времето, а той трябва да завърши сградата на етап груб строеж в срок от пет години от датата на учредяване на правото на строеж по нотариален ред или от влизане в сила на задължението му за  реализиране на правото на строеж, ако тази дата е по-късна от датата на учредяване на правото на строеж по нотариален ред. Тъй като не са редки случаите, в които приобретателят не е успял в срок за упражни правото на строеж като построи сградата до покрив, възникват въпроси, различно решавани от съдилищата  какво се случва с правата на страните по договора. На някой от тези въпроси  съдебната практика вече даде отговор.

Срок за построяване на срадата

За правилното разбиране на проблемите, които биха могли да възникнат при неизпълнение на договори за учредяване на право на строеж, на първо място следва да се има предвид, че петгодишният срокът, с който се погасява правото да се построи сграда в чужд имот е давностен, от което следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността, а собственикът на земята трябва да направи възражение за давност. Освен това собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано – чл. 118 ЗЗД; срокът може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания.

Продължете към цялата статия…Имот в недовършена сграда. Какви са последствията?