Миналият петък един клиент, който, заедно с други лица, придобил по наследство дворно място близо до град Своге, дойде при мен със следния проблем:
Искал да построи малка вила в мястото, което получил по наследство. Останалите съсобственици на терена му учредили право на строеж за построяването на малка едноетажна вила. Започнал строителството. Всичко въвряло много добре строежът напредвал по-бързо от очакваното и излязло по-евтино от предварително заделената сума за строежа. Затова, без много да умува, човекът решил да вдигне още един етаж, преди да покрие къщата с покрив, а и да добави на първия етаж с излаз откъм дневната, веранда, към която имало и самостоятелен подход с отделни стълби откъм двора.
Къщата станала много приветлива и той си представял как ще прекарва там уикендите със своето семейство, как ще засади цвета и зеленчуци в градината и как ще се събират весели компании на прохлада в планината, когато в София настъпят горещите летни нощи и как за всички тях ще има достатъчно стаи във вилата, в които да пренощуват.
И всичко щяло да бъде чудесно, ако другите съсобственици не предявили претенции по отношение на построеното, извън това, за което били учредили по надлежен ред право на строеж. Те заявили, че се явяват собственици на всичко, което е построено в повече – претендирали да са собственици на вторият етаж от вилата и на верандата. Обосновали претенцията си на основание чл. 92 ЗС, съгласно която разпоредба собственикът на земята се явява съсобственик и на построеното върху нея. Клиентът питаше:
Продължете към цялата статия…Какво става с построеното, надхвърлящо учредено право на строеж?