В договор може да се договори клауза за неустойка, като при неизпълнение на задължението на една от страните по договора, насрещната страна, в полза , на която е договорена неустойката, може да получи обезщетение под формата на неустойка, без да доказва вредите, които е претърпяла от неизпълнението. Това е един облекчен ред за получаване на плащане поради неизпълнение, тъй като не се налага да се доказват вреди. В случай обаче, че причинените вреди от неизпълнението надхвърлят размера на договорената неустойка, няма пречка да се търси обезщетение и над договорената неустойка.
неустойка
Каква може да е неустойката при търговските договори
В договорите обикновено се вписва клауза за неустойка при неизпълнение.
Когато неизпълнението е налице и се стигне до претендиране на договорената неустойка за заплащане, започват спорове действителна ли е клаузата за неустойка или тя е завишена до такава степен, че плащането ѝ не съответства на добрите нрави и съответно е нищожна, т.е. че такава не се дължи.
Ето защо за размера или за начина на определяне на неустойката следва да се мисли още при сключването на договора.
Това важи особено за търговските сделки, където материалните интереси са по-високи.
Продължете към цялата статия…Каква може да е неустойката при търговските договори
Лихва и неустойка
Не може да се присъжда едновременно неустойка по чл. 92 от ЗЗД и обезщетение по чл. 86, ал. 1от ЗЗД /законна лихва/ за едно и също забавено изпълнение на парично задължение, тъй като е недопустимо кумулиране на вземане за неустойка с обезщетение за заплащане на законна лихва за едно и също неизпълнение.
Присъждането едновременно на неустойка и на обезщетение за законна лихва (виж калкулатор за законна лихва) за едно и също неизпълнение на парично задължение означава длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.