Казус в кантората

При мен днес дойде г-н Х. със следния проблем:

Беше се оженил за съпругата си преди повече от 15 години. Преди пет години обаче тя се разболяла от тежко психическо заболяване и за съжаление животът с нея станал непоносим. Постъпвала неадекватно в различни житейски ситуации, имала тежки нервни изблици, често говорела несвързано и нелогично.

Предвид тежкото ѝ състояние, станало така, че за нея започнали да се грижат нейните родители и тя заживяла отделно с тях. Няколко години след откриването на болестта, била поставена под ограничено запрещение.

Отношенията между съпрузите били изключително влошени. Допълнително за това допринесло и намесата на родителите ѝ, които обвинявали г-н Х, че била негова вината за състоянието на дъщеря им, тъй като не ѝ осигурявал нужното спокойствие, още от началото на брака им и че с поведението си е допринесъл за нейното здравословно състояние.

Г-н Х. не искаше да продължава живота си по този начин и тъй или иначе беше взел решение да се разведе. Чувстваше някаква вина по отношение на решението си, но беше категоричен в избора си.

Можеше ли г-н Х. да се разведе при това положение?

Съпругата му е поставена под ограничено запрещение и се питаше в този случай съществуват правни ограничения, които не допускат развода…

Продължете към цялата статия…Казус в кантората

Поставяне под запрещение. Настойничество и Попечителство.


Снимка: AL zanki

Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение се извършва по съдебен ред и може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

В тези производства участието на прокурора е задължително.

За да постанови, поставяне под запрещение, съдът следва да получи лични впечатления от поведението на лицето, чието запрещение се иска. За целта съдът следва да разпита това лице лично, и ако се налага лицето се довежда в съдебната зала принудително, а когато това не е възможно, съдът е длъжен да придобие непосредствени впечатления от поведението на лицето, където се намира.

  1. След разпита, по преценка на съда може да бъде назначен временен попечител, който се грижи на неговите имуществени и лични вещи
  2. Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и след разпита на неговите близки, а ако това се окаже недостатъчно се пристъпва към събиране и на други доказателства.
  3. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.

На лица, поставени под пълно запрещение, се учредява настойничество, а на лица, поставени под ограничено запрещение – попечителство.

Настойник или попечител на поставения под запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг, а ако няма такъв, това са родителите, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от родителски права.

В останалите случаи на лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение се назначава настойничеството/попечителството от органа по настойничество и попечителство – кметът на общината или определено от него длъжностно лице.

Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок, който тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение.

Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет. В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица.

Продължете към цялата статия…Поставяне под запрещение. Настойничество и Попечителство.