Настъпило ПТП, в резултат, на което на двата автомобила били нанесени имуществени вреди, изразяващи се в одраскани калници, олющена боя и изкривена броня, а един от пътниците получил охлузвания по кожата.
За настъпването на ПТП вина имал единият от водачите, който не спазил предимството. Той се уплашил и напуснал местопроизшествието.
Другият водач извикал органите на пътна полиция, впоследствие предявил претенциите си за репариране на имуществените и неимуществените вреди, които претърпял в резултат на настъпилото произшествие от застрахователя по застрахова „Гражданска застраховка” на виновния водач на моторното превозно средство и така разрешил своя проблем във връзка с произшествието.
На 09.05. 2017 год. Стефанов претърпял ПТП, в резултат, на което получил немалко увреждания, изразяващи се в счупване на дяната ръка и няколко охлузвания в различни части на тялото. Наложило се провеждането на операция на ръката и дълъг период на рехабилитация, за да се възстанови от получените травми. Преживяното причинило на Стефанов болки и страдания, а и разходи във връзка с проведеното лечение.
На 06. Май 2017 год. госпожа Стефанова се возела в автомобила на своя съпруг, управляван от последния, когато настъпило пътно транспортно произшествие. Съпругът на г-жа Стефанова се блъснал в друга кола и в резултата на произшествието г-жа Стефанова се оказала с две счупени ребра и контузена дясна ръка. Претърпяла не малко болки и страдания докато се възстанови от злополуката, като се наложил известен период на болничен престой и допълнително домашно лечение.
„Гражданската отговорност” е вид застраховка, при която застрахователят дължи плащане в рамките на определена застрахователна сума обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност / за причинени вреди на договорна или извъндоговорна отговорност/.
Застрахователният риск е опасността от възникването на отговорност на застрахования спрямо трети лица.Рискът може да бъде свързан с личното виновно поведение на застрахования, както и с лични виновни деяния на трети лица, когато застрахования в определени от закона случаи отговаря за тези действия като за свои. Възможно е застраховане и на договорна основа, в който случай е застраховано задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени а кредитора по сключен договор в резултат на неизпълнение на задължението. При гражданската отговорност застрахователят може да направи възражение за съпричиняване на вредите, ако третото лице е допринесло за тяхното настъпване.
При този вид застраховки застрахователното събитие е настъпването на непозволеното увреждане. Застрахователят обезпечава защита срещу опасността от възникване в тежест на застрахования на едно парично задължение, за което той отговаря с цялото си имущество. Застрахователят обезщетява реално претърпените вреди от третото лице. Тук спадат причинените имуществени и неимуществени вреди, както и вредите, причинени на вещи, принадлежащи на третото лице. Основен принцип е ,че застрахователното обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност, но не повече от договореното застрахователно обезщетение в застрахователния договор. Т.е. отговорността на застрахователя е лимитирана до договореното в застрахователния договор, независимо, че действителните вреди биха могли да надхвърлят договореното.
При задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователят следва да обезщети вредите, които застрахованият е причинил в резултата на свои виновни действия или бездействия на трети лица.
На обезщетение подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, дори и когато те не са могли да бъдат предвидени.
Нерядко застрахователят отказва да плати застрахователно обезщетение на увредените лица с мотива, че не е установено дали водачът на МПС, от което са произтекли вредите е действал виновно или не, поради което застрахователят счита, че не може да се ангажира изобщо отговорността на застрахования по „Гражданска отговорност” водач на МПС, поради което застрахователят отказва да покрие настъпилите вреди. В тези случаи не остава друг път за защита на увреденото лице, освен да предяви претендиите си по съдебен ред.
От настъпването на застрахователното събитие произтичат задължения както за застрахования, така и за застрахователя.
I.Задълженията на застрахования са следните:
Да съобщи на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
Да съдейства за намаляването на вредите
Да съхранява доказателствата относно застрахователното събитие, да осигурява достъп на застрахователя за извършването на оглед с цел установяване на събитието и размера на вредата.
Да положи грижата на добрия стопанин
II. Задължението на застрахователя е да плати застрахователната сума
Първото задължение на застрахования е да съобщи на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. С оглед доказване на уведомяването е препоръчително уведомлението да е писмено. Застрахованият следва да уведоми кога, къде, какво е станало, изобщо факти от съществено значение за основанието и размер на застрахователното обезщетение. Възможно е уведомлението да бъде извършено както от застрахования, така и от трето лице.
Статията е гост-публикация от адв. Ралица Танина. Можете да се свържете с нея на тел. 0899-26-85-17 или имейл rdtanini@abv.bg
При настъпване на застрахователно събитие, причинило щети на застрахованото имущество по посочените в застрахователните клаузи рискове, през периода на времетраене на застраховката, застрахователят е длъжен в определените срокове да изплати обезщетение на застрахования. Отговорността на застрахователя в повечето случаи е до размера на действителния размер на щетите, но не повече от фиксираната застрахователна сума при сключването на застрахователния договор.
Изготвя се оценителна експертиза от вещо лице-оценител, който определя размера на щетата и служи като основание за определяне на застрахователното обезщетение. След което експертът по ликвидацията към съответната застрахователна компания проверява правилността на изчисленията на вещото лице и дали оценките са съобразени с вътрешните указания и нормативи за ликвидация по съответния вид застраховка. При правилно извършена оценка на размера на щетата той определя размера на застрахователното обезщетение или застрахователната сума, като изхожда от формата на застраховане, по която е сключен застрахователния договор, и от събраната информация по застрахователното събитие.
