Ежедневно получавам запитвания от граждани във връзка със спорове с Топлофикация. Проблемите обикновено са еднотипни, поради което по-долу съм изложила в кратък вид отговорите на най-често задаваните въпроси.
Следва да имате предвид, четейки по-нататък, че изложеното не съставлява правна консултация и не претендира за изчерпателност. Вашият случай може да е специфичен и да изисква консултация с юрист работещ в тази сфера.
Ето въпросите, на които отговарям на тази страница:
Как да осъдя Топлофикация?
Къде се подават жалби срещу Топлофикация?
Кога излизат изравнителните сметки на Топлофикация?
Как да не плащам на Топлофикация?
Къде се плаща Топлофикация?
Как се сменя партида в Топлофикация?
Как да се отървем от Топлофикация?
Къде да се оплача от Топлофикация?
Колко е лихвата на Топлофикация?
Каква е давността на задълженията към Топлофикация?
Потребителят „X“ получава висока сметка за ток, на която пише, че задължението било начислена на основание чл. 83 от ЗЕ.
Сумата надвишава многократно сметките, които обичайно потребителят плаща.
Какво може да направи той?
Интересът на потребителя се състои от една страна в това да не плати претендираната сума за заплащане, а от друга да потърси отговорност на електроразпределителното дружество за вмененото му задължение, което счита, че не дължи.
При просрочени задължения за начислена топлинна енергия в много случаи Топлофикация се снабдява със заповед за изпълнение срещу своите длъжница.
Срещу кой от немалкото си длъжници Топлофикация ще се снабди със заповед за изпълнение, на практика не може да се даде логично обяснение, тъй като нито размерът на дължимата сума, нито материалното състояние на длъжника е от определящо значение.
Напоследък Топлофикация се снабдява със заповед за изпълнение срещу своите длъжница само за задължения, начислени за последните три години, които задължения не са погасени по давност и не могат да отпаднат на това основание, което между впрочем е най-честото и реално приложимо основание при което задълженията отпадат. /Друго основание, при което отпадат претендираните задължения са налице когато Топлофикация не докаже по безспорен начин, че длъжникът е собственик или ползвател с вещно право на ползване по отношение на имота, за който се претендират начислените задължения/.
В новите сметки на Топлофикация, при наличието на просрочени задължения, в долния край на съобщението към фактурите, адресиран до абонатите, в черна рамка с черни едри букви е отпечатано, че при неплащане на дълга в срок, предстои съдебно производство.
Получаването на фактура с начислени задължения…
Това съставлява извънсъдебна покана за плащане на дълга…
В много от случаите става въпрос за задължения, които са по-стари от три години назад и съответно са погасени по давност. Тъй като обаче давността, който не се прилага служебно, за да бъдат отписани като погасени тези задължения, трябва да се направи възражение за давност. Възражението, от своя страна, трябва да се направи не къде да е, а пред съд, за да има правно действие. При получаването на подобно съобщение, потребителят има две възможности: да не прави нищо и да чака Топлофикация да го съди или да инициира сам съдебно производство, за да могат да отпаднат старите задължения и да знае, че веднъж завинаги въпросът със старите му задължения е решен.
Докато не бъде установено по съдебен ред, че старите задължения не се дължат, понеже са погасени по давност, кредиторът винаги може да ги претендира, а има и случаи, в които потребителите не узнават за заведени срещу тях съдебни производства и не успяват да оспорят вземанията. Разбират едва когато се стигне до съдебен изпълнител, който им изпрати покана за доброволно изпълнение или когато им наложи запор върху средствата в банковите сметки и върху възнагражденията за труд или пенсия.
С решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК от 11. 01. 2006г. ВКС приема, че решенията на ДВКВР /сега КЕВР/ за определяне на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, които производителите на електрическа енергия следва да заплатят на съответния оператор на разпределителната мрежа имат характер на индивидуални административни актове и отмяната им, при оспорване на законността им по съдебен ред, има обратно действие.
Това е историята на г-н Иванов, ще го нарека така, макар и да не е истинското му име, по етични съображения, тъй като е възможно лицето да не желае да бъде разкривана истинската му самоличност.
И така в събота сутринта г-н Иванов решава да изтегли пари от банкомат, за да си купи цигари, кафе и вестник, когато с изненада установява, че средствата по банковата му сметка са изцяло запорирани. Опитва на няколко банкомата, но без успех. Започва трескаво да мисли каква може да е причината за това. Преди два дни работодателят му е превел заплатата. Освен това по банковата му сметка бяха натрупани суми от предишни заплати, които беше получил и които не беше успял да похарчи изцяло. По негови сметки в банката трябваше да има солидна сума пари.
Вярно, че имаше някакви задължения – май бяха за парното. Спомни си, че имаше дело, по което в крайна сметка го бяха осъдили да плати една част от дълга, който Топлофикация претендираше от него, а другата част беше отпаднала. После обаче никой не го потърси и той реши, че са го „забравили“.
После г-н Иванов се прибра вкъщи и седна пред компютъра, за да потърси информация как да защити правата си. Разбра от всичко прочетено, че каквито и задължения да има, заплатата му може да бъде запорирана само до определен размер, което за него означаваше, че все с някаква сума трябваше да разполага. Постъпленията по банковата му сметка бяха от заплата. Заплатата му не беше ниска, а и той не харчеше никога цялата, преди да е получил новата. Ето защо, разсъждаваше той, трябваше да може да разполага с някаква сума. Но не разполагаше. Г-н Иванов се объркваше все повече и повече. Ядоса се и заради това, че беше съботен ден и осъзна, че нищо не можеше да направи поне до понеделник, въпреки че се чувстваше ощетен.
В понеделник сутринта отишъл право при съдебния изпълнител, за да търси правата си. Изискал незабавно да му бъде отблокирана сметка и да му бъдат върнати парите и след като охраната едва не го изгонила от офиса на съдия изпълнителя, дойде за съвет.
Абонатните станции могат да бъдат собственост „Топлофикация“, но могат да бъдат собственост и на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост. Последното се случва обикновено при новопостроени сгради, изградени след влизане в сила на Закона за енергетиката през 2003 год. Съгласно ЗЕ Топлофикация следва да изкупи тези абонатно станции в срок от три години от построяването на сградата. В тази връзка етажните собственици представят пред Топлофикация определен набор от документи, удостоверяващи правата им на собственост по отношение на съответната абонатна станция. Лицензиран оценител изготвя заключение за пазарна оценка на абонатната станция, за която следва да се изкупи съоръжението.
Когато Кредитор /много често „Топлофикация” и „Софийска вода”/ претендира суми за заплащан от своите потребители и пристъпят към събирането им по принудителен ред, потребителите получават заповед за изпълнение. Тази заповед за изпълнение обикновено се връчва чрез съда, но може връчването да стане и чрез съдия-изпълнител, като някои кредитори предпочитат именно тази практика като разчитат и на емоционалния момент от връчване на документи от съдия-изпълнител, за да мотивират задължените лица да заплатят задълженията си доброволно.
Тъй или иначе първоначално се получава документ, наречен заповед за изпълнение. Срещу тази заповед за изпълнение може да се подаде възражение, като последното е право на задълженото лице и преценката дали да възрази или не, е негова. Възражението, от своя страна, може да бъде мотивирано или не.
За да избере какво да направи задълженото лице, то трябва да знае последиците в единия и в другия случай – при подаване и при неподаване на възражение.
Ако възражение не бъде подадено:
Тогава заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на същата, съдът издава изпълнителен лист, с който пък кредиторът може да пристъпи към събиране на вземането по принудителен ред като образува изпълнително дело пред съдия-изпълнител. В този случай длъжникът получава покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнителя и ако не плати доброволно, съдия-изпълнителят пристъпва към принудително изпълнение като събира дължимите суми от имуществото на длъжника.
