Д. и К. били управители на фирми в дългогодишни търговски взаимоотношения. Единият възлагал срещу заплащане извършването на доставка на определени стоки, а другият организирал доставката им. Работите помежду им къде вървели, къде не. Един ден Д. и К. седнали да прегледат договорите, които били сключили помежду си и да видят къде какво е свършено, какво не е, кои задължения са погасени, кои не са.
След няколкоседмични срещи и преговори, се споразумели, че Д. дължи на К. сума в общ размер на 23154 лева. Разбрали се за тази сума да бъдат изготвени и подписани от страна на Д. три броя записа на заповед. – един за 9500 лева, един за 10500 лева и един за 3154лева . Уговорили падеж на плащането на дата, която била след три месеца от подписването на записите за заповеди.
След като постигнали горната договорка, което станало в един късен петъчен следобед в офиса на К., К. възложил на секретарката си изготвянето на записите на заповеди, която намерила бланка по Интернет, след което Д. ги подписал. Стиснали си ръцете и отишли да отпразнуват договореното в близкото заведение.
Настъпил падежа на записите на заповеди, обаче на уговорената дата нямало постъпления на дължимите суми.
Такива постъпления не последвали и в през следващата седмица.
На К. не му се харесало тази работа. Д. не отказвал да плати. Това щяло да стане „утре“, твърдял той. На следващия ден, обаче плащане пак нямало. Имало обаче обещание за плащане на следващото „утре“. И тъй като това „утре“ започнало да изнервя К., който усещал, че започват да го правят на глупак, взел записите на заповед и отишъл с тях при своя адвокат, за да направи последният там, каквото е необходимо във връзка с упражняването на правата по ценните книги и да започне стъпките за събиране на дължимо по записните заповеди.
Когато адвокатът видял записите на заповед, се хванал за главата. Очевидно изготвящият не е знаел как се пише запис на заповед и нито един от документите не бил изготвен като хората. И най-лошото било, че навсякъде сумите били объркани.
Кои били трите грешки?
В първия запис на заповед след изписването с цифри на дължимата сума от 9500 лева, в скоби било написано следното: „ девет пет нула, нула“
Във втория запис на заповед с цифри било изписано 10 000 лева, а с думи „десет хиляди и петстотин лева“.
И третият запис на заповед не бил безгрешен. В него всичко било написано с цифри, но сумата фигурирала на две места и на едното пишело 3154 лева, а на другото 2145 лева.
Какво последвао от тук на татък?
„Слушай“, му рекъл адвокатът – „С тия документи, отвсякъде оплескани, само ще си дадеш парите на вятъра по съдилища и накрая никакви пари няма да видиш от издателя на документа. Не знам кой ти е попълвал бланките и дали сте ги чели като сте ги подписвали, ами по-добре гледай, ако Д. се излъже и ти плати нещо доброволно, Взимай, каквото ти даде, ако изобщо нещо ти даде и бъди доволен и на това, защото стигне ли се до съд, шансовете са ти много малки, кажи-речи никакви“.
Мнението на доверения му адвокат бил като студен душ за К. До момента и през ум не му минавало, че няма да може да събере парите си по записите на заповед. Не знаел на кой повече да се сърди: на разсеяната си секретарка, дето явно по-важни неща са я интересували при изготвянето на документите, като например как по-скоро да си тръгне от работа в петък вечер, сигурно, за да си гледа тъпия турски сериал, или там с каквито глупости се занимавала от типа да си направи маникюра, или на самия себе си, дето, вместо да вземе да проконтролира какво е написала мадамата, се е поддал на умората, натрупана през седмицата и най-вече на последните изтощителни преговори и бързал и той да приключи с формалностите, за да може да се поотпусне и да си почине най-накрая.
След първоначалното си разочарование и след като преспал, на сутринта К. взел решение, че няма да се откаже така просто от правата си. Сега съжалявал, че с Д. не подписали допълнително споразумение за установяване на задълженията на Д. към К. въз основа, на което да предяви претенциите си, а само въпросните записи на заповед, но това било останало вече в миналото, а той следвал принципа, че няма защо да се самонаказва за неща, които вече не може да промени. За друг път щял да бъде по-внимателен.
Сега обаче взел да крои планове как да си получите парите, които му се дължали.
Непременно, ако наистина не му оставяла друга възможност, щял да блъфира пред Д. и да не се отказва така лесно от вземанията си. К. обаче познавал Д. от дълги години и знаел, че той си гледа интересите и най-вероятно и той вече има същата информация, а именно, че К. надали ще успее, ако тръгне да го съди, да го осъди и затова увърта с плащането на парите. Хем не плаща, хем не отказва окончателно да направи това.
С този свой проблем един ден К. дойде при мен за консултация.
Наистина ли К. няма никаква възможност упражни правата си по записите на заповед и трябва да се примири с допуснатите грешки, които в случая му костват немалко пари?
Нека разгледаме документите един по един, за да видим какво може да се направи въз основа на тях, с оглед събирането на дълга по принудителен ред.
Решение на Първата грешка:
В първия запис на заповед след изписването с цифри на дължимата сума от 9500 лева, в скоби е „ девет, пет нула, нула“.
Съгласно чл. 460, ал. 1 от ТЗ Ако в менителницата /същото правило важи и за запис на заповед/ когато сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие, важи сумата, написана с думи. Само, че в случая написаното с думи изобщо не представлява цифрово изражение на някакво число. Няма такова число „девет пет, нула, нула“. При положение, че такова число не съществува, не може да се приеме, че изписването с букви съставлява изписване на сумата с букви. В случая следва да се приеме за меродавна цената по записа на заповед от 9500 лева, която е изписана с цифри. При предявено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на този запис на заповед, съдът следва да уважи така подаденото заявление за сумата от 9500 лева.
Решение за Втората грешка:
По отношение на втория запис на заповед, в който е изписано, с цифри, че Д. ще изплати „10 000“ лева, а с думи – „десет хиляди и петстотин лева“, правилото е, че важи сумата, изписани с думи, а не тази с цифри, а именно сумата от „ десет хиляди и петстотин лева“. И за сумата от десет хиляди и петстотин лева може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Решение за Третата грешка:
Що се отнася до третия запис на заповед, при който дължимата сума навсякъде е изписана с цифри, но има разлика в цифрите, а имено на едното място пише 3154 лева, а на другото 2145 лева, важи правилото, че се дължи най-малката сума, т.е. може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 2145 лева. Същото е правилото и ако навсякъде в записа на заповед дължимата сума е изписана с букви, но има разлика в написаните суми. И в този случай се дължи най-малката сума.
В случая, независимо, че в записите на заповеди, с които К. разполага има допуснати грешки, те не са от такова естество, че да ги правят невалидни от формална страна и да не може К. да упражни и правата си по тях. По първия запис на заповед К. има основание да получи сумата от 9500 лева, тъй като изписаното с думи „ девет пет, нула, нула“ не представлява никакво число.
По втория запис на заповед К. има право да получи сумата от десет хиляди и петстотин лева, вместо 10 000 лева, защото първата сума е изписана с букви и важи изписаното с букви, преди изписаното с цифри.
По третия запис на заповед К. има право да получи сумата от 2145 лева, защото това е по-малката суми, измежду двете суми, изписани с цифри.
Като разполага с горната информация, К. остава да реши дали и кога да упражни правата си записите на заповеди. Той може да опита още веднъж да уреди отношенията си с Д. извънсъдебно, но ако стане ясно, че подобно уреждане на спора не може да се постигне, няма пречка К,. в описаните случаи, да предяви претенциите си по съдебен ред и да се снабди с необходимите документи за удовлетворяване на вземанията си.
Ако и вие разполагате със запис на заповед и смятате, че реквизитите му не отговарят на изискванията на закона, поради което записът на заповед не е редовен от външна страна и считате, че поради тази причина, че не можете да упражните правата си по същия, може да се окаже, че това всъщност не е така.
При допълнителни въпроси по темата, може да направите