Казус в кантората

  1. Блог
  2. /
  3. Бракоразводен адвокат
  4. /
  5. Казус в кантората

Най-интересният случай от днес беше този на Марина. Марина е жена на около 45 години, работеща като счетоводител в неголяма фирма и получава прилични доходи. Нейният проблем беше, че съпругът ѝ обичал да играе комар и често изпадал в дългове, поради което двамата с Марина непрекъснато страдали от липса на пари. Поради неприятния навик на съпруга ѝ, те непрекъснато били в дългове, вземали пари на заем, за да плащат на кредиторите и всичко това водело до влошаване на техните отношения, което е разбираемо.

Марина живееше с този мъж и въпреки всичко не искаше да се разделя с него. Той непрекъснато давал обещания да се поправи, но това не било лесно за него.

Поводът, поради който Марина беше записала днес час за консултация беше във връзка с изпълнително дело, образувано срещу съпруга ѝ от един от неговите кредиторите, с когото съпругът ѝ не успял да се разплати своевременно.

Този кредитор беше насочил изпълнението срещу един апартамент в София, който искаше да продаде на публична продан. Имотът беше придобит по време на брака чрез покупко-продажба и по документи съставляваше съпружеска имуществена общност.

Съдебният изпълнител беше извършил опис на имота, беше определил първоначалната продажна цена на имота и всеки момент предстоеше този имот да бъде изнесен на публична продан.

В случая интересна беше историята по придобиването на имота, а тя беше следната:

Марина беше получила по дарение от своите родители къща в Стара Загора, откъдето тя беше родом. Още като студентка се преместила да следва в София и оттогава заживяла в града и по-късно тук започнала работа. Омъжила се за съпруга си и двамата се установили окончателно в столицата. Понеже им трябвало жилище, в което да живеят, а и тя нямала намерение да се връща в Стара Загора, продала дарената ѝ къща и с парите от нея закупили апартамента. При един от поредните случаи, при които съпругът ѝ задлъжнял, ипотекирали имота. Станало така, че не успели да се издължат на ипотекарния кредитор и сега предстоеше този апартамент да бъде изнесен на публична продан.

Марина беше много притеснена. Сподели ми, че не можела нощно време да спи, по цял ден се притеснявала, вземала шепа успокоителни и с право се тревожеше, че тя и съпругът ѝ са заплашени от опасността на останат на улицата. Тя със сълзи на очи питаше има ли някаква вратичка в закона, която да ѝ помогне да запази дома си.

За щастие, в случая, не всичко беше толкова безнадеждно, колкото на пръв поглед. Поведението на съпруга ѝ е достатъчно укоримо, но не сега това е въпросът.

Спешното е да се потуши проблема с апартамента. А как за в бъдеще съпрузите ще уреждат личните си взаимоотношения е въпрос, който сами трябва да разрешат и даването на съвети в тази насока не е въпрос от правно естество.

Това, което в случая може да спаси имота от продажбата му на публична продан е фактът, че имотът е закупен чрез средства, придобити от продажбата на личната къща на Марина в Стара Загора. Благодарение на този факт, Марина може да претендира, и то с основание, че независимо, че апартаментът в София е придобит по време, на брака чрез покупко-продажба, същият не съставлява съпружеска имуществена общност и съпругът ѝ не е станал собственик на това жилище.

Безсмислено е обаче тези доводи да се изтъкват пред съдебния изпълнител и да се иска от него да преустанови изпълнителните действия. Не е от компетенцията на съдебния изпълнител да преценява чия собственост е имотът.

Да защити имота си, Марина може само по съдебен ред. Твърденията си в посочения по-горе смисъл, Марина може да въведе само по исков ред, като предяви иск едновременно срещу съпруга си и срещу неговия кредитор, за да установи, че съпругът ѝ не е собственик на имота, предмет на принудително изпълнение. Искът е отрицателен установителен и е с правно основание чл. 440 от ГПК.

Предявявайки този иск, в тежест на Марина е да докаже твърденията си. За целта по делото следва да се ангажират доказателства, че имотът в София, по отношение, на който е насочено принудителното изпълнение не е станал собственост на съпруга ѝ, независимо, че е закупен по време на брака им, тъй като е придобит само и изключително с нейни лични средства и съответно съпругът ѝ няма принос в придобиването му. Марина трябва да установи, че апартаментът е закупен именно със средствата, получени от продажбата на нейната лична къща в Стара Загора.

Къщата е нейна лична, защото е получена от нея чрез дарение от страна на родителите ѝ, а дарените имоти са лична собственост на надарения, дори и дарението да е извършено по време на брака.

Необходимо е още Марина да докаже, че именно средствата, получени от продажбата на къщата в Стара Загора, а не някакви други средства на съпрузите, са вложени в закупуването на апартамента.

А как да стане това доказване?

Доказването на горепосочените факти и обстоятелства може да стане с всички доказателствени средства, като обикновено това става чрез съпоставяне на продажната и покупната цена на имотите, времето на извършване на сделките, документи за извършени плащания, банкови извлечения, а също и със свидетелски показания, чрез които да се установи, че именно получените от продажбата на единия имот пари са вложени в закупуването на другия имот.

При всички случаи, в които се установи, че един от съпрузите няма принос в придобиването на имота, следва да се приеме, че този съпруг не е станал собственик на имота. Такава би била и хипотезата, при която, макар и по време на брака, даден имот е придобит, макар и възмездно, по време на трайна фактическа раздяла между съпрузите.

Такъв би бил и случаят, ако се установи, че съпругът, по отношение, на когото се твърди, че не е станал собственик на имот, няма принос в придобиването му, тъй като не се е грижил за семейството, не е давал средства в домакинството и не е осигурил средства за придобиването на имота.

В случая на Марина, независимо, че принудителното изпълнение вече е насочено срещу имота, не е прекалено късно да се направи възможното за запазването на имота. Пътят за защита не е лесен, но все пак такъв съществува.Дори когато проблемът изглежда много сериозен, обикновено има начини на защита.

Марина взе решение за иницииране на съдебно производство чрез предявяване на отрицателен установителен иск срещу съпруга ѝ и неговия кредитор, за да направи всичко по силите си за запазването на дома си.

Тя питаше още дали, за предявяването на иска по чл. 440 ГПК трябва да се разведе.

Отговорът на нейния въпрос е отрицателен. Този иск може да се предяви по време на брака и не е необходимо да се развежда, ако мотивът за развод е само този. Съпругът недлъжник, така както и всяко друго трето лице, има право на иск по чл. 440 ГПК, за да докаже, че длъжникът не е собственик на вещта, по отношение на която е насочено принудителното изпълнение.

Адвокат онлайнПри допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване тук или да си запишете час за консултация в нашата кантора на тази страница или на телефон +359-2-851-12-20
Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет. Във всеки конкретен случай е добре да се обърнете към специалист за получаването на коректен съвет.