Какви рискове крие сключването на сделки, сключени от пълномощник, който договаря сам със себе си
Възможно е едно лице да бъде упълномощено да сключи сделка сам със себе си. Предоставянето на такива права на пълномощника предполага голямо доверие от страна на упълномощителя. Упълномощителят може да посочи в пълномощното, че дава право на пълномощника да прехвърли сам на себе си конкретен имот като може да посочи вида на сделката, чрез която ще се прехвърли имотът, както и различните условия, при които тази сделка да бъде сключена. Например: „упълномощавам пълномощника да продаде сам на себе си следния недвижим имот при цена в размер на….”. Такова пълномощно не създава никакви неясноти и е малко вероятно да възникнат за в бъдеще проблеми.
Упълномощителят обаче, в желанието си да предостави по-големи права на пълномощника, може да впише такива клаузи в пълномощното, които впоследствие да доведат до спорове. Пример за това е случай, при който упълномощителят не е конкретизирал нито вида на сделката, нито условията, при които тя да се извърши, например: „упълномощавам Иван Иванов да продаде сам на себе си, при цена и условия, каквито намери за добре или да дари сам на себе си следния недвижим имот, а именно:……”.
До какви усложнения би могло да се достигне при една подобна клауза, като горепосочената?
Пълномощникът би могъл да разсъждава: „при положение, че ми е дадено правото да договарям сам със себе си при цена и условия, каквито намеря за добре, нека да си продам имота, за да не бъде оспорвана сделката впоследствие от прехвърлителя или от неговите наследници, а освен това, понеже имам право и да си даря имота, нека да напиша каквато реша цена, включително многократно по-ниска от пазарната цена за имота”.
Такива разсъждения, а още повече и действия в този смисъл, могат да създадат редица проблеми в един бъдещ момент. Така например, продажна цена, която е многократно по-ниска от пазарната, прави сделката нищожна като извършена в противоречие с добрите нрави. Това означава, че такава сделка може лесно да бъде атакувана. Разсъждения в смисъл. че пълномощникът е имал право и да придобие имота чрез дарение, а пък той дори е платил някаква цена за имота не защитават правата на приобретателя, сключил сделката сам със себе си. Това е така, тъй като продажбата и дарението са различни сделки по вид и влекат след себе си различни правни последици, а оттук и различни условия, при които сделките могат да бъдат разваляни.
Ето защо смесване между сделките не трябва да се допуска. Избере ли пълномощникът да сключи договор за продажба, било то и сам със себе си, дори при условия, каквито намери за добре, той трябва да съблюдава преди всичко интереса на упълномощителя и да сключи сделка, която да не противоречи на добрите нрави. В този смисъл продажната цена на имота не може да бъде многократно по-ниска от пазарната цена на имота /считам, че продажната цена на имота не може да бъде четири пъти по-ниска от пазарната цена на имота/.
В случай, че пълномощникът има право да дари имота сам на себе си и избере тази сделка за прехвърляне на собствеността, трябва да знае рисковете на дарението и условията, при които то може да бъде разваляно.
Преценката каква сделка да сключи пълномощникът, ако му е предоставено правото сам да избира вида на сделка, следва да се направи във всеки конкретен случай, в зависимост от отношенията между страните и кръга лица, които биха могли да оспорват сделката. При всички положения, която и сделка да се избере за прехвърлянето на собствеността, трябва да се спазят законовите изисквания, относими към всеки отделен вид сделка
При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с нашата кантора онлайн, като кликнете тук.
Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"
