Кантора Константинова

Възможно е едно лице да бъде упълномощено да сключи сделка сам със себе си. Предоставянето на такива права на пълномощника предполага голямо доверие от страна на упълномощителя. Упълномощителят може да посочи в пълномощното, че  дава право на пълномощника да прехвърли сам на себе си конкретен имот като може да посочи вида на сделката, чрез която ще се прехвърли имотът, както и различните условия, при които тази сделка да бъде сключена. Например: „упълномощавам пълномощника да продаде сам на себе си следния  недвижим имот при цена в размер на….”. Такова пълномощно не създава никакви неясноти и е малко вероятно да възникнат за в бъдеще проблеми.

 Упълномощителят обаче, в желанието си да предостави по-големи права на пълномощника, може да впише такива клаузи в пълномощното, които впоследствие да доведат до спорове. Пример за това е случай, при който упълномощителят не е конкретизирал нито вида на сделката, нито условията, при които тя да се извърши, например: „упълномощавам Иван Иванов да продаде сам на себе си, при цена и условия, каквито намери за добре или да дари сам на себе си следния недвижим имот, а именно:……”.

 До какви усложнения би могло да се достигне при една подобна клауза, като горепосочената?

Пълномощникът  би могъл да разсъждава: „при положение, че  ми е дадено правото да договарям сам със себе си при цена и условия, каквито намеря за добре, нека да си продам  имота, за да не бъде оспорвана сделката впоследствие от прехвърлителя или от неговите наследници, а освен това, понеже имам право и да си даря имота, нека да напиша каквато реша цена, включително многократно по-ниска от пазарната цена за имота”.

 Такива разсъждения, а още повече и действия в този смисъл, могат да създадат редица проблеми  в един бъдещ момент. Така например,  продажна цена, която е многократно по-ниска от пазарната, прави сделката нищожна като извършена в противоречие с добрите нрави. Това означава, че такава сделка може лесно да бъде атакувана. Разсъждения в смисъл. че пълномощникът е имал право и да придобие имота чрез дарение, а пък той дори е платил някаква цена за имота не защитават правата на приобретателя, сключил сделката сам със себе си.  Това е така, тъй като продажбата и дарението са различни  сделки по вид и влекат след себе си различни правни последици, а оттук и различни  условия, при които сделките могат да бъдат разваляни.

 Ето защо смесване между сделките не трябва да се допуска. Избере ли пълномощникът да сключи договор за продажба, било то и сам със себе си, дори при условия, каквито намери за добре, той трябва да съблюдава преди всичко интереса на упълномощителя и да сключи сделка, която да не противоречи на добрите нрави. В този смисъл продажната цена на имота не може да бъде многократно по-ниска от пазарната цена на имота /считам, че продажната цена на имота не може да бъде четири пъти по-ниска от пазарната цена на имота/.

 В случай, че  пълномощникът има право да дари имота  сам на себе си и избере тази сделка за прехвърляне на собствеността, трябва да знае рисковете на дарението и условията, при които то може да бъде разваляно.

Преценката каква сделка да сключи пълномощникът, ако му е предоставено правото сам да избира вида на сделка, следва да се направи във всеки конкретен случай, в зависимост от отношенията между страните и кръга лица, които биха могли да оспорват сделката. При всички положения, която и сделка да се избере за прехвърлянето на собствеността, трябва да се спазят законовите изисквания, относими към всеки отделен вид сделка

При допълнителни въпроси по темата, може да направите онлайн запитване, като кликнете тук или да си запишете час за консултация на телефон 02-851-12-20 в нашата кантора в гр. София.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"